Определение № 1302 от 20.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3267/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. А. П., чрез адв. Н. Г., срещу решение от 12.04.2023 г., постановено по гр. д. № 12618/2022г. по описа на Софийски градски съд, с което след отмяна на решение №20052006 от 08.08.2022 г. по гр. д. №8575/2006 г. на Софийски районен съд в частта, с която е отхвърлен искът на Л. Л. З. с правно основание чл.34 ЗС, вр.чл.69 ал.1 ЗН срещу Д. А. П. и Л. С. П., е обявена за относително недействителна на основание чл.76 ЗН покупко - продажбата, обективирана в нотариален акт № ... том I нот. д.№17 от 02.02.2004 г. с продавач Д. А. П. и купувач Л. С. П. и е допусната съдебна делба между Л. Л. З. и Д. А. П. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор №....., представляващ ап.№ ... [населено място], [улица], №3, ет.1 над партера, с площ от 96 кв.м., заедно със зимнично и с таванско помещение без посочени квадратури в документите за собственост, ведно с 4/9 от 44,99 ид. ч. от общите части на сградата и от мястото, представляващо УПИ ... за О. от кв.131 по одобрения през 1983 г. кадастрален план м.П.-Центъра с площ от 253 кв.м., при квоти: 3/4 ид. ч. за Д. А. П. и 1/4 ид.ч. за Л. Л. З.. Касаторът поддържа неправилност на въззивното решение поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. От ответницата по касационната жалба Л. Л. З., чрез адв. П. М., е постъпил в срок писмен отговор, с който е оспорена касационната жалба и се твърди че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК. От ответницата по касационната жалба Л. С. П. няма постъпил отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че наследодателката на страните Н. Н.-З. /починала на 25.09.1996ж./ е била собственик на процесния имот. Приел е също, че Н. Н. е наследена от племенниците си Д. З. и Ю. З. /деца на сестра й, починала през 1980г./. Ю. З. е починала на 04.12.1996г. и е наследена от баща си А. А. З.. Д. З. е починал на 09.07.1998г., като и той е наследен от баща си А. З. /починал на 30.10.1998г./. Ищцата Л. Л. З. и ответницата Д. А. П. са наследници /дъщеря и внучка/ на Л. З. /починал през 1976г./, който е брат на А. З.. С нотариално завещание от 19.06.1998 г. по нот. дело №683/98 г. Д. З. е завещал на Д. А. М. /сега П./ притежаваното от него имущество. От своя страна ответницата Д. П. на основание това завещание се е снабдила през 2002г. с констативен нотариален акт за собственост на процесния имот, след което с нотариален акт № ... том I нот. дело №17 от 02.02.2004г. го е продала на дъщеря си – ответницата Л. С. П.. По спорния по делото въпрос дали Д. П. се легитимира като едноличен собственик на процесния имот въз основа на нотариалното завещание от 19.06.1998 г. на Д. З., съдът е приел, че няма доказателства Д. З. да е придобил притежаваната от сестра му Ю. З. 1/2 ид. ч. от имота по давност или чрез друг придобивен способ и съответно ответницата Д. П. е придобила по завещание от Д. З. само 1/2 ид. ч. от процесния имот - колкото е притежавал завещателят. Изложени са мотиви, че е без значение дали А. А. З. винаги е считал процесния имот за собственост на сина си Д. З., а наличието на данъчни декларации от 1998 г .не доказва при условията на пълно доказване придобиване по давност на целия имот от Д. З. - включително и частта на Ю. З.. Не е установено трайно и непрекъснато владение на целия имот за период от минимум 10 години /чл.79 ал.1 ЗС/. Съдът е приел, че частта на Ю. З. е придобита по наследяване от ищцата Л. Л. З. и от ответницата Д. П. при равни части и като е зачел направеното в полза на ответницата П. завещание, съдът е направил извод, че тя притежава ѕ ид.ч. от имота, а останалата ј ид.ч. е на ищцата. За основателно е счетено направеното от ищцата възражение по чл.76 ЗН за относителна недействителност на договора за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт № ... том I нот. д. №17 от 02.02.2004 г., с който Д. П. е продала процесния имот на дъщеря си - ответницата Л. С. З.. С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол без да бъде поставен правен въпрос. Посочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело и обусловил решаващите изводи на съда е задължение на касатора, като непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В случая касаторът е посочил, че основанието за касационно обжалване е чл. 281, т. 3 ГПК, като се е мотивирал, че от материалите по делото е видно, че касаторката е собственик на имота – и по завещание и по давност и как ще се разпорежда с него зависи от волята й. Т.е. касаторът не е формулирал какъвто и да било правен въпрос по смисъла на т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, който да предпостави допускане на касационно обжалване, а изложеното от него съставлява довод за неправилност на въззивното решение, по който не се дължи произнасяне в производството по чл.288 ГПК. Следва да се отбележи само, че наследодателката на страните е починала през 1996г., а искът за делба е предявен на 23.02.2005г. и към този момент обективно е било невъзможно някоя от страните да е придобила по давност спорния имот, доколкото не е бил изтекъл срокът по чл.79, ал.1 ЗС, а доводи, че владение върху имота е било установено от ответницата или от праводателя й приживе на наследодателката, не са въведени. Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение- съдът е приложил относимите към спора норми в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл, а изводите, до които е достигнал, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. ВКС намира, че не са налице и останалите основания по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането му. Разноски в полза на ответницата по касационната жалба Л. Л. З. не следва да се присъждат, защото не са представени доказателства, че са направени. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение