Определение № 813 от 24.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4157/2022 г.

ВКСIV гражданско отделение24.04.2023 г.докладчик Десислава Попколева

Диспозитив

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 139/28.07.2022 г., постановено по в.гр.д. № 162/2022 г. по описа на Окръжен съд Ямбол. ОСЪЖДА „Минна компания – Петров“ АД, ЕИК[ЕИК] да заплати на Н. П. Д., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място],[жк], вх.Д, ап.107, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 900,00 лв.-разноски за касационната инстанция. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Минна компания – Петров“ АД, чрез адв. Г. С. против решение № 139/28.07.2022 г. по в.гр.д. № 162/2022 г. на Окръжен съд Ямбол, с което като е отменено решение от 15.04.2022 г., постановено от Районен съд Ямбол по гр.д. № 77/2022 г., са уважени предявените от Н. П. Д. срещу касатора искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ – за признаване на уволнението за незаконно и за отмяна на заповед № ..../25.11.2021 г. на изп. директор на Минна компания – Петров“ АД за прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл.71, ал.1 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „счетоводител оперативен“ и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение по чл.225, ал.1 КТ за периода от 26.11.2021 до 26.05.2022 г. в размер на 3 900 лв., ведно със законната лихва от 13.01.2022 г. до окончателното изплащане. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване. Касаторът обжалва въззивното решение като поддържа неправилност поради допуснати нарушения на материалния, на процесуалния закон и необоснованост – основания по чл.281, т.3 ГПК. Основните доводи са, че неправилно и необосновано въззивния съд е приел, че уговореното в споразумението от 01.09.2021 г. към трудов договор от 01.06.2021 г., продължаване на срока за изпитване, е недействителен. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставя в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК въпросът може ли срокът по чл.70, ал.1 КТ да бъде удължен по съществуващ договор без да се превишава шестмесечния срок. Поддържа се, че даденото от въззивния съд разрешение по този въпрос е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 2170 от 10.02.2006 г. по гр.д. № 1708/2003 г. на III г.о., решение № 325 от 21.11.2011 г. по гр.д. № 1539/2010 г. на III г.о., решение № 376 от 26.10.2011 г. по гр.д. № 1405/2010 г. на IV г.о. и решение № 155 от 27.06.2016 г. по гр.д. № 418/2016 г. на III г.о. Първото от посочените решения не е представено от касатора с касационната жалба, а в деловодната система на ВКС дело с такъв номер не съществува, поради което настоящият състав не може да провери неговата относимост към спора и евентуално наличието на противоречие между него и даденото от въззивния съд разрешение по повдигнатия въпрос. Насрещната страна – Н. П. Д., чрез адв. Д. Н., в отговора на жалбата поддържа, че не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като повдигнатият въпрос не отговаря на сочения допълнителен селективен критерий - посочената от касатора съдебна практика на ВКС е неотносима към поставения въпрос. Изложени са и съображения за неоснователност на доводите за неправилност на обжалваното решение, развити в касационната жалба. За да отмени решението на първата инстанция и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявените искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, въззивният съд е приел, че уговорката за изпитване и нейната продължителност може да се постигне еднократно и само преди окончателното приемане на работата. Именно към този момент работодателят следва да използва възможността да предвиди, какъв би бил достатъчния срок /в рамките на регламентирания такъв в чл.70, ал.1 КТ максимален шестмесечен срок/, за да провери годността на служителя за длъжността, на която го назначава. В случая работодателят се е възползвал от нормата на чл.70, ал1 КТ с първоначално сключения с ищцата трудов договор, чрез уговарянето на тримесечен изпитателен срок в негова полза. Продължаването на вече определения срок, макар и в рамките на шестмесечния срок, е в противоречие на закона, поради което сключеното допълнително споразумение от 01.09.2021 г., с което е продължен срока за изпитване, е недействително, което обуславя и незаконност на извършеното прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.71, ал.1 КТ. С изтичане на уговорения срок за изпитване в трудовия договор от 01.06.2021 г., договорът се счита за окончателно сключен по силата на нормата на чл.71, ал.2 КТ, т.е. страните са обвързани от безсрочен трудов договор, поради което извършеното на 26.11.2021 г. прекратяване на последния на основание чл.71, ал.1 КТ се явява незаконно. За да достигне до този решаващ извод въззивният съд е съобразил трайната съдебна практика, цитирана в решението му по приложението на нормата на чл.70, ал.5 КТ, според която след сключен трудов договор със срок за изпитване изменението на трудовото правоотношение не може да съдържа клауза с нов срок за изпитване, тъй като уговорката по чл.70, ал.1 КТ има еднократно приложение. При така изложените от въззивния съд решаващи мотиви по спора, повдигнатия от касатора въпрос не обуславят допускане на касационно обжалване, като съображенията за това са следните: Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл.280, ал.1 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в ГПК значение, т.е. да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалвания съдебен акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд следва да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Република България или на съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Настоящият състав на ВКС намира, че повдигнатия въпрос отговаря на общото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, доколкото е решаващо произнесен от въззивния съд, като му е даден отрицателен отговор. Не е налице обаче сочения допълнителен селективен критерий – противоречие с практиката на ВКС, обективирана в приложените към изложението на касационната жалба решения на ВКС. На първо място следва да се посочи, че тези решения са неотносими към настоящия правен спор, тъй като с две от тях е даден отговор на въпроса за възможността за изменение на трудовия договор и отпадане на клаузата за изпитване без постигане на изрично съгласие за това, като е прието, че ако в допълнителното споразумение към трудовия договор е постигнато изрично съгласие само за увеличаване на трудовото възнаграждение, без да е възпроизведена клаузата за изпитване, страните не са постигнали съгласие за отпадане на тази уговорка. В третото решение на ВКС е даден отговор на въпроса „може ли в случай на уговорен срок за изпитване в основния срочен трудов договор, клаузата „срок за изпитване“ да запази действието си и при допълнително споразумение между страните, отнасящо се до завършване на определена работа по друг договор, сключен между работодателя и трето лице с оглед разпоредбата на чл.70, ал.5 КТ“, т.е. и тази практика е неотносима към настоящия правен спор. Решаващите изводи на съда за незаконност на уволнението на основание чл. 71, ал.1 КТ са съобразени изцяло с трайната практика на ВКС, според която в нормата на ал.5 на чл.70 КТ е установена еднократност и изключителност на уговорката по чл.70, ал.1 КТ – само веднъж, за една и съща работа в едно предприятие – работодателя, поради което след сключен трудов договор със срок за изпитване изменението на трудовото правоотношение не може да съдържа клауза с нов срок за изпитване, т.е. законодателят дава право на страните за една и съща работа да сключат само един трудов договор със срок за изпитване. Обстоятелството, че втората уговорка за изпитване, обективирана в допълнителното споразумение за нови три месеца, е в рамките на шестмесечния срок по чл.70, ал.1 КТ, не променя извода за незаконност на уволнението поради нарушение на принципа за еднократност на клаузата за изпитване. Свободата на страните по трудовото правоотношение да уговарят /съответно да продължават/ срока за изпитване е изрично ограничен от законодателя именно с нормата на чл.70, ал.5 КТ. На насрещната страна се дължат сторените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение, които са в размер на 900,00 лв. съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 07.10.2022 г. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,

Цитирани разпоредби

15