Определение № 60424 от 30.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2969/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Н. А. А., чрез пълномощника си адв. К. Д., е обжалвал въззивното решение на Русенския окръжен съд, гражданска колегия, № 55 от 05.04.2021 г. по в. гр. д. № 101 /2021 г. в частта, с която е потвърдено решение на Районен съд – [населено място], II-ри граждански състав, № 260053 от 16.11.2020 г. по гр. д. № 510 /2019 г. за отхвърляне на предявения от касатора против Р. С. М. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на 1/20 ид.ч. от поземлен имот № .... в землището на [населено място], общ. Борово, обл. Р., местност „К. О.“, с площ от 32,900 дка. Касаторът оспорва извода на въззивния съд, че няма право да се позовава на липсата на представителна власт на ответника при сключване на договора за дарение, въз основа на който той се легитимира като собственик на процесните идеални части от имота. Поддържа се в касационната жалба, че Р. М. е бил упълномощен да продава или дарява (включително на себе си) наследствените земеделски земи на упълномощителите си след уреждане на наследствените права и полагащите им се части, поради което той е бил длъжен да действа заедно с другите наследници по въпросите, свързани с наследството. Неправилно било прието според касатора, че тежестта на доказване по предявения отрицателен установителен иск е за ищеца. Твърди се още, че съдът е дължал произнасяне и по възражението на ищеца по чл. 76 ЗН. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационното обжалване на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: 1. При наличие на правен интерес от воденето на отрицателен установителен иск за собственост, чия е тежестта на доказване, че ответникът не е собственик?; 2. Приложим ли е чл. 76 ЗН към разпореждане, извършено от сънаследник чрез дарение в полза на трето, външно на съсобственоспа лице? Какви са сделките на разпореждане - дарение и покупко-продажба, извършени с отделни части от наследствените имоти преди да са били уредени наследствените правоотношения и преди да се е сбъднало условието тези имоти да се паднат в дял на наследника - прехвърлител и другите наследници? Налице ли са прехвърлителни действия с договорите за дарение и покупко-продажба, предвид обстоятелството, че към момента на извършването им не са били решени наследствените правоотношения и не е била извършена делба между наследниците, след като ищецът се е позовал в допълнителната искова молба на чл. 76 ЗН? В срока за отговор ответникът Р. С. М., представляван от адв. Г. П., поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280, ал. 3 ГПК предвид предмета на делото – иск за собственост, поради което е процесуално допустима. Във въззивното решение е прието за установено, че с пълномощно с нотариална заверка на подписите и съдържанието № 1945 и 1946, том 1, акт 62 от 27.03.2018 г. на нотариус с рег. № 385 на НК, Р. Н. лично и като пълномощник на С. Г., Р. Й., Г. Т., Х. Й., А. К., Н. Ч., е упълномощил и преупълномощил ответника Р. С. М. да представлява посочените лица пред компетентните органи във връзка с наследството, оставено им от А. Н. С., Р. З. М. и Р. А. Н., с възможност да действа заедно с другите наследници и да извъшрва всичко необходимо за уреждане и прехвърляне на наследствените дялове, които им се полагат и се намират на територията на Република България, обл. Р., [община], [населено място], включително и като ги продава и дарява, с възможност да договаря сам със себе си. С договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № ....., том 2, рег. № 2191, дело № ..... от 2018 г. на нотариус с рег. № 385 на НК, Р. С. М. като пълномощник на Р. Н., С. Г., Р. Й., Г. Т., Х. Й., А. К. и Н. Ч., е прехвърлил 1/20 ид.ч. от поземлен имот № 027020 в землището на [населено място], общ. Борово, обл. Р., местност „Крачка О.“, с площ от 32,900 дка. С договор за продажба, обективиран в нотариален акт № ....., том 2, рег. № 2192, дело № ..... от 2018 г. на нотариус с рег. № 385 на НК, ответникът Р. С. М., договаряйки сам със себе си, е закупил от представляваните от него Р. Нуриогулларъ, С. Г., Р. Й., Г. Т., Х. Й., А. К. и Н. Ч., 14/20 ид.ч. от същия поземлен имот. Предвид данните за наличието на висящо производство по предявен от ищеца Н. А. А. иск по чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване на продадените с нотариален акт № ....., том 2, рег. № 2192, дело № ..... от 2018 г. на нотариус с рег. № 385 на НК, 14/20 ид.ч. от процесния недвижим имот, въззивният съд е приел, че ищецът има интерес от водене на отрицателен установителен иск срещу Р. С. М. по отношение на дарените му 1/20 ид.ч. от имота, тъй като евентуалното уважаване на иска би превърнало М. в трето за съсобствеността лице и би повлияло върху възможността ищецът основателно да изкупи продадените 14/20 ид.ч. Прието е от въззивния съд, че представеният нотариален акт за дарение доказва, че ответникът е придобил собствеността върху 1/20 ид.ч. от процесния имот, като ищецът не е провел успешно насрещно доказване, че Р. С. М. не е придобил собствеността въз основа на този титул. Посочено е също, че ищецът не е легитимиран да се позовава на липсата на представителна власт като основание за ненастъпване на правните последици на договора, защото същата е призната само и единствено на представлявания. При тези мотиви, настоящият състав на Върховния касационен съд не констатира отклонение от постановките на ТР № 8/2012 на ОСГТК, с което е прието, че при отрицателния установителен иск всяка страна, независимо от процесуалното ѝ качество, следва да установи фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Съобразно твърденията на ищеца и оспорванията на ответника, съдът е разпределил тежестта на доказване в съответствие с посоченото тълкувателно решение, като е приел, че ищецът трябва да докаже фактите, от които произтича правният му интерес, а ответникът следва да установи по пътя на главното и пълно доказване, че процесната идеална част от имота е придобита от него на соченото основание - договор за дарение. В случая, поради наличието на висящо производство по предявен от ищеца иск по чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване на 14/20 ид.ч. от процесния имот, продадени на ответника от Р. Н., С. Г., Р. Й., Г. Т., Х. Й., А. К. и Н. Ч., съдът е констатирал, че ищецът има правен интерес от водене на отрицателен установителен иск срещу М. по отношение на дарената му 1/20 ид.ч. от имота. Прието е, че от представения по делото нотариален акт № ....., том 2, рег. № 2191, дело № ..... от 2018 г., по делото е доказано твърдяното от ответника придобивно основание, а именно – договор за дарение, което не е било оборено от ищеца по пътя на насрещното доказване. Освен това, предвид обстоятелството, че възраженията на ищеца срещу соченото от ответника придобивно основание са свързани с липсата на представителна власт за извършване на сделката и за договаряне сам със себе си, съдът е съблюдавал и разрешенията, дадени с ТР № 5/2014 г. на ОСГТК, а именно, че на липса на представителна власт могат да се позовават само представляваните лица, а ищецът не е страна по сделката. Втората група въпроси, които касаторът поставя, се отнасят до приложението на чл. 76 ЗН. Тези въпроси не са обуславящи за изхода на спора, защото липсва въведено по надлежния ред и при спазване на процесуалните преклузии възражение за относителна действителност на процесната сделка - нито в исковата молба, нито в последващите уточняващи молби има позоваване на относителната недействителност по чл. 76 ЗН. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника по касация Р. С. М. следва да се присъдят разноски за касационното производство в размер на 5 00 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 05.05.2021 г. Воден от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение