Определение № 127 от 25.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3946/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Й. Й. К., чрез пълномощника си адв. С. Д., е обжалвал въззивното решение на Варненския апелативен съд, II състав, № 60 от 22.07.2021 г. по в. гр. д. № 266/2021 г., с което е признато за установено по отношение на касатора, че Г. Д. П. и Д. К. П. са собственици на недвижим имот с идентификатор № ....по кадастралната карта на [населено място], с адрес в [населено място], [улица], вх. „...“, ет. ..., ап. ..., с площ от 62,14 кв.м и прилежащото избено помещение № ..., с площ от 6,99 кв.м, и 0,809259 % ид.ч. от общите части на сградата. В срока за отговор ответниците Г. Д. П. и Д. К. П., представлявани от адв. Л. Д., сочат, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване. По същество излагат становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280, ал. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима. Ищците се легитимират като собственици на процесния имот въз основа на нот. акт № .... г., вписан под № .... г. на Службата по вписванията, по силата на който са придобили собствеността от М. И. Д. и Б. И. Д. (наследници на И. Б. Д.). Ответникът възразява, че праводателите на ищците не са били собственици, както и че е придобил имота въз основа на давностно владение, упражнявано от него и съпругата му (починала на 13.10.2019 г.) от 1997 г. Възивният съд е приел за установено, че имотът е бил лична собственост на покойната съпруга на К. – Е. С. Ж., въз основа на наследствено правоприемство. С влязло в сила решение от 22.03.1995 г. Ж. е поставена под ограничено запрещение, като за неин попечител е назначен съпругът ѝ Й. К.. На 18.09.1997 г. между Е. С. Ж., чрез пълномощника ѝ С. И. И., преупълномощен от Й. Й. К., като продавач, и В. К. Д., като купувач, е сключен договор за покупко-продажба на имота, обективиран в нот. акт № ..... г. С нот. акт № .... г. В. К. Д. е продал имота на И. Б. Д., чиито наследници са продали имота на ищците през 2005 г. При тези данни въззивният съд е приел за неоснователно възражението за недействителност на нот. акт № .... г. поради липса на представителна власт на С. И. И., тъй като Е. Ж., която е била поставена под ограничено запрещение, го е упълномощила със съгласието на своя съпруг и попечител. Съдът е приел също така, че от момента на сделката Ж. и К. са станали държатели на имота, като от данните по делото не се установява последващо трансформиране на държането във владение, поради което възражението за придобивна давност е неоснователно. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че са налице основанията за допускане на касационното обжалване на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите: 1. Могат ли ищците да придобият собствеността от несобственици при нарушаването на реда и условията на чл. 179 ГПК при издаването и формулировката на първите два нотариални акта?; 2. С какви конкретни действия ищците оборват законовата презумпция по чл. 69 ЗС? Поставените въпроси не обуславят приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Според задължителните постановки на ТР № 1/2010 г. на ВКС, ОСГК и ТК, правният въпрос като общо основание за допускане на касационното обжалване следва да се отнася до тълкуване на закона и да е изведен от решаващите изводи на въззивния съд. В случая касаторът не поставя въпрос по приложение на правна норма, а въпросите му касаят изводите по същество на спора, преценка за правилността на които не може да бъде извършена в рамките на производството по селекция на касационните жалби по чл. 288 ГПК. Въз основа на доказателствата по делото въззивният съд е приел, че е налице надлежно упълномощаване от страна на продавача по сделката, обективирана в нот. акт № ..... г., след извършването на която Й. К. и съпругата му стават държатели на имота. Предвид липсата на данни за преобръщане на държането на ответника и съпругата му във владение и за манифестиране на намерението им за своене на имота по отношение на последващите приобретатели, съдът не е имал основание да не приложи презумпцията на чл. 69 ЗС. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответниците по касация Г. Д. П. и Д. К. П. следва да се присъдят разноски за касационното производство в размер на 5000 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 15.09.2021 г. Воден от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение