Определение № 283 от 31.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4446/2013 г.

Постъпила е молба с вх. № 9093 /07.10.2013 г. от М. И. Г. за освобождаване на внесената от него с квитанция от 31.07.2013 г. парична гаранция за спиране на изпълнително дело № 20135310400097 при държавен съдебен изпълнител РС-А., поради това, че с определение № 206 /05.08.2013 г. съдът е оставил без уважение искането му за спиране на изпълнението на въззивно решение. Насрещните страни Ю. Е. Р. и А. Д. Р., на които е изпратен препис от молбата, с указание да представят доказателства, в случай, че са предявили иск за обезщетение за вредите от забавянето на изпълнението (чл.282,ал.4 ГПК), с молба с вх. № 9390 /15.10.2011 г. се противопоставят на искането за връщане на сумата и уведомяват ВКС, че са поискали от ДСИ да наложи запор върху сумата за вземанията им във връзка с изпълнението на въззивното решение. Не твърдят да са предявили иск за обезщетение за вредите от забавянето на изпълнението. Постъпило е запорно съобщение от ДСИ при РС Асеновград с вх. № 9912 /29.10.2013 г., с което той уведомява съда, че по изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 557 /2013 г. на Пловд.ОС, 8 с-в. е образувано изпълнително дело № 20135310400097, по което взискатели са Ю. Е. Р. и А. Д. Р., а длъжник е М. И. Г., по което последният дължи в полза на взискателите, както и такси по изпълнението и разноски по изпълнението в размер на 1 242 лева и на 119.36 лева такса по чл.53 от тарифа за д.т. по ГПК в полза на РС Асеновград, като общото задължение към 14.10.2013 г. е в размер на 1 361.36 лева. Съдебният изпълнител налага запор върху внесената от длъжника М. И. Г. парична гаранция по гр.д. № 4446 /2013 г. по описа на ВКС, І г.о., до размера на сумата 1 361.36 лева и иска в случай, че ВКС не оспорва своето задължение на основание чл.50,ал.3 ГПК, да внесе сумата по сметка № IBAN BG•• •••• •••• •••• •••• •• при Ц. АД А. B. C. с титуляр РС А. по изп.д. № 20135310400097. Настоящият състав съобрази следното: С молба от 02.08.2013 г. (л.50 по делото) М. И. Г. е представил платежен документ (л.52) за внесени в полза на бюджета 2 110 лева като обезпечение по гр.дело N 4446 /2013 г.. С определение № 206 /05.08.2013 г. по настоящото дело съдът е оставил без уважение искането на М. И. Г. за спиране на изпълнението на въззивно решение. С определение № 243 /01.10.2013 г. по настоящото дело на основание чл.280,ал.2 ГПК съдът е върнал касационната жалба на М. И. Г. срещу въззивно решение № 697 /18.04.2013 г. по възз. гр.д. № 557 /2013 г. на Пловдивския окръжен съд, г.о. и е указал, че определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му. Това определение е съобщено на М. И. Г. на 08.10.2013 г., не е обжалвано и е влязло в сила в края на деня 15.10.2013 г. – сряда, присъствен ден. С това съгласно чл.296,т.3 ГПК е влязло в сила въззивно решение № 697 /18.04.2013 г. по възз. гр.д. № 557 /2013 г. на Пловдивския окръжен съд, г.о., с което са уважени искове на Ю. Е. Р. и А. Д. Р. срещу М. И. Г. 1) с правно основание чл.108 ЗС за отстъпване на собствеността и предаване на владението върху реална част от 340 кв.м., индивидуализирана от съда по скица по прието по делото заключение на вещо лице, от УПИ VІ – за хотел, в кв. 36, по регулационния план на [населено място]. (преди част от придобития от ищците УПИ ІV) И 2) с правно основание чл.109 ЗС за премахване (събаряне) на паянтова дървена постройка със застроена площ от 27.5 кв.м., находяща се в същата реална част и жалбоподателят е осъден за разноски. Счетоводството на ВКС е удостоверило на 30.10.2013 г., че сумата 2 110 лева е налична по сметка на ВКС и няма постъпили други запорни съобщения в касата на ВКС преди запорното съобщение на ДСИ И. Г.. С разпореждане от 30.10.2013 г. Заместник – председателят на ВКС и председател на гражданска колегия на ВКС на основание чл.508,ал.1 ГПК е признал основателността на вземането, върху което е наложен от ДСИ запор и е разпоредил паричната сума, върху която е наложен запорът, да се преведе по сметка на ДСИ. Настоящият състав намира следното: Касационното производство е приключило, въззивното решение, с което са уважени искове за защита на вещни права, е влязло в сила. Доколкото Ю. Е. Р. и А. Д. Р. не са предявили иск за обезщетение за вредите от забавянето на изпълнението на въззивното решение, не е налице основание за задържане на обезпечението по чл.282,ал.4 ГПК. С това е възникнало вземане на М. И. Г. за връщане на сумата, която той е внесъл като обезпечение по чл.282,ал.2,т.2 ГПК. След това е наложен запор от ДСИ върху вземането в размер на 1 361.36 лева и след като ВКС е признал основателността на вземането и след разпореждането въз основа на запорното съобщение сумата 1 361.36 лева да се преведе по посоченото изпълнително дело по посочената от ДСИ банкова сметка, искането на М. И. Г. за връщане на преведената като депозит сума е основателно за разликата до пълния внесен размер на обезпечението – остатъка от 748.64 лева, която следва да му се преведе по банковата сметка, от която е извършил превода или след като посочи банкова сметка. Воден от изложеното съдът