Определение № 232 от 30.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4718/2013 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. И. К.-М., В. И. К., М. И. К. и В. Н. К.,чрез пълномощника им адвокат Г. А., срещу въззивно решение от 27.03.2013г. по гр.д.№534/2008г. на Софийския апелативен съд, с което касаторите са осъдени да предадт на Р. Света обител – Р. манастир почивна станция «Пчелина-Р. манастир», застроена върху 141 кв.м. на два етажа, ведно с дворното място, в което е построена с площ 620 кв.м. и е отменен констативен нотариален акт №147/1997г., с който В. Н. К. е признат за собственик на същия имот. Ответникът по касация Р. Света обител-Р. манастир, счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното: Не е изпълнено изискването на чл.280, ал.2 ГПК за наличие на цена на иска над 5000 лева. Предявеният иск е по чл.108 ЗС и касае недвижим имот. Исковата молба е заведeна на 27.09.1996г. при действие на отменения ГПК/1952г./. В първоинстанционното производство по реда на чл.56,ал.1 и чл.55,б. «б» ГПК/отм./ цената на иска е посочена от ищеца – ¼ от 383 400 лева като е приложена от него оценка – 383 400 лева /удостоверение № 145/1996г./. Със Закона за деноминацията на лева /ДВ,бр.20/1999г./, в сила от 05.07.1999г./, българският лев се деноминира като 1000 стари лева се заменят с 1 нов лев. Касационната жалба е подадена на 10.05.2013г. Ето защо е налице хипотезата на чл.280, ал.2 ГПК /изм.ДВ,бр.100/2010г./, съгласно която не подлежат на обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева. Паричната оценка на предмета на делото е цената на иска.Тя е определена съобразно разпоредбата на чл.55 ГПК /отм./ и въпросът за цената на иска не е повдиган по делото по реда на чл.56,ал.1 ГПК/отм./, вкл. и с допуснатото изменение на иска относно страните и имота. С оглед липсата на други данни, установяващи цена на иска към релевантния момент над минимално определения в разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, касационната жалба се явява недопустима. Поради горните мотиви касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане. С оглед изложените съображения и на основание чл.280, ал.2 ГПК, ВКС, състав на ІІ г.о.