Определение № 1496 от 28.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 640/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на И. П. Й. и на Г. И. Б. срещу решение № 157 / 14.10.2025 на Окръжен съд-Силистра по т.д. 409/25, с което е отменено Решение № 313 от 16.05.2025 г. по гр.д. № 2195/2023 г. на Районен съд - Силистра,, в частта, с която е бил уважен искът на И. П. Й. в размер на 20 000 лева, представляващи застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на смъртта на неговия брат Васил П. Й., ведно със законна лихва от 18.12.2023 г., както и в частта, с която е уважен искът му в размер на 5 400,31 лева, представляващи законна лихва върху присъдената главница за периода от 09.07.2021 г. до 18.12.2023 г.; и в частта, с която е бил уважен искът на Г. И. Б. за сумата в размер на 10 000 лева, представляващи застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди - бозки и страдания в резултат на смъртта на нейния внук Васил П. Й. ведно със законна лихва от 18.12.2023 г., както и в частта, с която е уважен искът й в размер на 2 700,15 лева, представляващи законна лихва върху присъдената главница за периода от 09.07.2021 г. до 18.12.2023 г. и вместо това е постановено друго, с което исковете са отхвърлени изцяло. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, относно изведената от съда преценка за неоснователност на двата субективносъединени искове, с оглед установените факти по делото. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС и с практиката на ВКС по чл.290 ГПК – основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК и по чл.280 ал.2,предл.3 ГПК-очевидна неправилност. Ответникът по касационната жалба ЗК „Лев Инс“АД изпраща писмен отговор със становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 5 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да счете исковете за неоснователен, въззивният съд по жалба от страна на ответното дружество е изложил следното: Основните спорни въпроси, според въззивния съд1 са относно това, дали ишците брат и баба на загиналия при ПТП се явяват материалноправно легитимирани да претендират обезщетение, с оглед дадените с ТР № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС разрешения, в какъв обем са доказани твърдените от тях неимуществени вреди от смъртта на Васил Й. и какъв е справедливият размер на обезщетението за тях, в т.ч. и по приложението на § 96 ПЗР към ЗИД на КЗ /ДВ бр.101/2018г./. Съдът е изходил от Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г.по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС определящо критериите за преценка на на лицата, активно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смърт на друго лице, като е обявено за изгубило сила Постановление № 2/1984 г. на Пленума на ВС, ограничаващо кръга на правоимащите до лицата, изброени в Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. на Пленума на ВС и по-специално на т. 1 от решението, според съдържанието, на която "материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В съобразителната част на посоченото горе тълкувателното решение е разяснено, че възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в постановления № 4/61 г. и № 5/69 на Пленума на ВС, следва да се допусне като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и съответното лице да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт); Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови баби/дядовци и внуци (както и братя/сестри); В традиционните за българското общество семейни отношения бабите/дядовците и внуците и братя/сестри са част от най-близкия семеен кръг и връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост; Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, е справедливо да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик; В тези случаи, за получаване на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек, преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен да обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС, че случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия; Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда въз основа на фактите и доказателствата по делото и обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Следователно, според съда, предпоставките, за да се приложи изключението по ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК, са: 1. /създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и 2. / действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка. Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е станала изключително силна, т. е. такава, каквато се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд. Посочените предпоставки следва да са осъществени за всяко от лицата, претендиращи обезщетение за неимуществени вреди, извън кръга на лицата в двете постановления, в т. ч. и за роднините – братята и сестрите, бабите/дядовците и внуците. При преценката за наличието им в тази хипотеза следва да се отчете обстоятелството, че традиционно за българския бит отношенията между посочените роднини се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Поради това, за да се приеме, че между изброените роднини е налице особено близка връзка, необходимо е, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на поголяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка. В процесния случай, според въззивния съдебен състав, поначало не са били твърдени и установени конкретни особени житейски обстоятелства по смисъла на тълкувателното решение, при които привързаността на ищците с починалия да е била по-силна и надхвърляща интензитета на нормално присъщите за родствената връзка отношения, налагащо присъждане на обезщетение в тяхна полза. Позовал се е на практика на ВКС по чл.290 ГПК: решение 50155/04.11.2022г. по т.д. № 1712/2021г. на 1-во т.о. на ВКС,решение 45/10.05.2021 г. по т.д. № 370/2020г. на 2-ро т.о. на ВКС Решение № 60070 от 29.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 904/2020 г. и решение № 17 от 16.03.2021г по т. д. № 291/20 на ВКС, ІІ т. о., с които е прието, че за да е налице особено близка връзка, е необходимо, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на поголяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка. Такова обстоятелство например, относимо към връзката между бабите/дядовците и внуците, представлява отглеждането на внуците от бабата/дядото поради различни причини напр.- заболяване или смърт на родителя/родителите; работа в чужбина, дезинтересиране на родителя/родителите и др./ така Р №92/ 17.11.2020 година по т. д. № 1275/2019г./, а за връзката между братята и сестрите – например-израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на родителите за работа в чужбина (решение № 372 от 14.01.2019 г. по т. д. № 1199/2015 г. на ВКС, II т.о.). Обсъдил е показанията на свидетелите Т. и М., и е приел, че последните не установяват взаимоотношения, надхвърлящи присъщите за родствената връзка между братя, респективно между баба и внук. Според показаниятна на първия от тях братята винаги са били близки, подкрепяли се във всичко и си помагали винаги по какъвто и да е начин. След като е починал Васил Й., И. е загубил най-близкия за него човек, бил много тъжен. Все още когато се говори за това се разстройва, продължава да скърби и сега. От показанията на св. М. се установява, че бабата на двамата братя имала много голям принос в отглеждането им, помагала в обгрижването им. Бащата бил рибар и отсъствал често, като основно за семейството се грижила Д. – майка на И. и Васил. Д. живеела в едно домакинство с майка си и двамата си братя, които до създаването на свое семейство също обгрижвали децата на Д.. Семейството било сплотено. И. Й. и брат му са били като близнаци, никога И. не е излизал без Васил или обратното. Много са се обичали по братски. Бабата много обичала внуците си, както и те нея. Не ги е чула никога да се скарат, да се обиждат, псуват, за някаква лоша постъпка, за кражби, отношения към стари хора. След смъртта на Васил, в семейството имало много страдание. Сред хората не си показвали мъката, но тя всяка вечер ходила с внука си и има наблюдения че страдат и към настоящия момент. Според съда, от така посоченото не могат да се изведат изводи за наличието на развили се дълготрайно/необратимо житейски ситуации, от които да би се установила изключителност на връзката между братята, каквато би била ситуацията например при доказана дезинтересираност на родителите на първия ищец от отглеждането и възпитанието им, за сметка на развила се привързаност към починалия при ПТП. Житейската ситуация, очертана по делото, е приета за типична, с оглед общоприетите традиционни норми за отношенията между братя, близки по възраст – възрастта на починалия към датата на ПТП е 19г., а на ищеца – 22 г. Отделно от това, от свидетелските показания и заключението на вещото лице пред първоинстанционния съд не се установява понесените от ищеца морални болки и страдания да надхвърлят по интензитет нормалните и присъщи морални страдания от загубата на брат. Анализът на ангажираните от ищцата доказателства също не давали основание за преценка за създадени отношения на такава изключително близка привързаност между загиналия внук и неговата баба, че тя да е заместила изцяло естетествената привързаност на детето с родителите му – по данни от делото и извършена справка на майката е определено и присъдено обезщетение / гр.д.346/2023г. на СсОС/, а бащата е бил получил определеното от застрахователя обезщетение преди образуване на делото пред РС. Житейската ситуация, очертана по делото, е преценена за типична и в този случай, с оглед общоприетите традиционни норми за отношенията между прародител и внук, живеещи в едно домакинство/град - подпомагане и отглеждане от най ранна детска възраст и съпътстващо емоционално привързване. Общуването от този вид не е заместващо, а подпомагащо, без данни родителската отговорност да е била поета от ищцата Б.. Не се установявали, според съда, и търпими от ищцата чрезвичайни болки и страдания, надхвърлящи по интензитет обичайно търпимите от смъртта на обичан внук. На база изложеното е направен извод, че предявените от И. П. Й. и Г. И. Б. искове срещу застрахователя на ГО на деликвента са неоснователни. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочи като обуславящ изхода по спора въпрос: Кои са критериите за преценка за наличие на трайна и дълбока емоционална връзка между претендиращия обезщетение по чл.52 ЗЗД и увреденото лице, как е следвало да се прилага принципът за справедливост по чл.52 ЗЗД и дали конкретно двамата ищци, обжалващи решението на въззивния съд са материалноправно легитимирани а да претендират обезщетение по чл.52 ЗЗД от смъртта на Васил Й. и в какъв справедлив размер. Относно критериите за преценка за наличие на трайна и дълбока емоционална връзка между претендиращия обезщетение по чл.52 ЗЗД и увреденото лице, въззивният съд правилно се е позовал, както на задължителната за съдилищата практика на ВКС: т.1 от ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК, така и на посочените от него в мотивите на обжалваното решение решения на отделните състави на ВКС, т.е. липсва несъответствие в отговора на този въпрос и тази практика, като основание за допускане на касационен контрол по чл.280ал.1,т.1 ГПК. Останалите два въпроса се обуславят от конкретните факти по конкретния спор и в този смисъл се явяват фактически и отнасящи се към правилността на обжалваното съдебно решение /неговата обоснованост по-точно/, което е въпрос на преценка по чл.290 ГПК. За да се стигне до това, обаче преди това касаторът следва да формулира въпросq който да отговаря на критериите по чл.280 ал.1 ГПК и отговорът му да е в несъответствие на останалите допълнителни критерии, уредени в т.т. 1-3 на посочения законов текст, което в случая не е налице. Не е налице и поддържаното самостоятелно основание за достъп до касация в хипотезата на чл.280 ал.2 ГПК-очевидна неправилност: Съобразно установените в практиката на ВКС критерии, за да е налице очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2,пр.3 ГПК е необходимо съдебното решение да страда от особено тежък порок, установим от самия акт. Очевидна неправилност би била налице, когато съдът е приложил несъществуващ закон, или законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или е налице явна необоснованост в резултат на грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая, касационният жалбоподател твърди основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК по отношение на необоснованост на изводите на съда относно липсата на създадена особено близка връзка между починалия и претендиращите обезщетението лица, което обаче не би могло да се отнесе към критериите, трайно възприети от различни съдебни състави на ВКС, като очевидна неправилност, при които съдебният акт би могъл да се квалифицира като очевидно неправилен, тъй като изисква нова преценка на всички събрани по делото доказателства и установените от тях факти.Последното не може да се установи само от съдържанието на обжалвания акт, което изключва очевидност на твърдяните от страна на касаторите недостатъци. Следователно не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1,т.1 ГПК. В полза на ответника по касация не следва да се присъждат разноските пред настоящата инстанция, доколкото липсват доказателства за направата на такива и списък по чл.80 ГПК. С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, поради което