Определение № 50430 от 24.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1284/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Г. Д. срещу решение № 261011 от 08.12.2021 г. по в.гр.д.№ 2909 от 2020 г. на Пловдивския окръжен съд, гражданско отделение, X-ти състав, с което е потвърдено решение № 2448 от 16.07.2020 г. по гр.д.№ 7286 от 2019 г. на Пловдивския районен съд, X. граждански състав за отхвърляне на предявения от И. Г. Д. срещу С. И. П. и Е. В. П. иск с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на основание договор за покупко-продажба от 03.10.2003 г. на: реална част с площ от 21,5 кв.м. от ПИ с идентификатор ...... по кадастралната карта на [населено място], [община], Пловдивска област, одобрена със заповед № РД-18-85 от 06.12.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, разположена между точки 4,10,11,12,4 на скица-приложение № 6 към заключението на съдебно-техническата експертиза на в.л. инж.В.Г., находяща се на лист 127 от първоинстанционното дело, която реална част неправилно е била заснета като част от ПИ с идентификатор ....., вместо като част от имот с идентификатор ......

В касационната жалба се твърди, че решението на Пловдивския окръжен съд е неправилно поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и необосновано-основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК. Поставени са следните въпроси:

1. Как следва да се установят и отразят границите на процесните урегулирани недвижими имоти в кадастралната карта- по матариализирани на място граници или съгласно регулационните граници по действащия план ? По този въпрос се сочи противоречие на обжалваното решение с решение № 934 от 07.11.2008 г. по гр.д.№ 3142 от 2007 г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 196 от 06.02.2017 г. по гр.д.№ 2151 от 2016 г. на ВКС, ГК, I г.о.

2. Следва ли в хода на делото по предявен иск по чл.54, ал.2 ЗКИР да се изследва положението на имотите по всички предхождащи кадастралната карта регулационни планове и да се съобрази приложението на регулацията по тях, съответно трансформацията на регулационните граници в имотни ? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 117 от 25.06.2019 г. по гр.д.№ 2781 от 2018 г. на ВКС, ГК, I г.о.

3. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства ? По този въпрос се сочи противоречие с ППВС № 1 от 13.07.1953 г. и решение № 222 от 27.03.2018 г. по т.д.№ 505 от 2017 г. на ВКС, ТК, II т.о.

4. Длъжен ли е съдът да обсъди заключението на вещото лице заедно с останалите доказателства по делото, след което мотивирано да прецени обосноваността му ? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 108 от 16.05.2011 г. по гр.д.№ 1814 от 2009 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и решение № 118 от 15.05.2012 г. по гр.д.№ 588 от 2011 г. на ВКС, ГК, III г.о.

5. Длъжен ли е съдът при наличие на противоречиви експертни заключения на вещи лица да изложи мотиви по какви съображения възприема едното и не кредитира другото заключение ? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 57 от 08.05.2014 г. по гр.д.№ 7493 от 2013 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 324 от 13.07.2011 г. по гр.д.№ 378 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о. и т.19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС.

В писмен отговор от 22.03.2022 г. ответниците по жалбата С. И. П. и Е. В. П. оспорват същата. Молят касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд да не бъде допускано. Претендират и за направените разноски за адвокат по делото пред ВКС.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост на недвижими имот, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да постанови решението си за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от И. Д. иск за реална част от имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място], [община], Пловдивска област, разположена между точки 4,10,11,12,4 на скица-приложение № 6 към приетото заключение на съдебно-технническа експертиза на в.л.инж.Г., въззивният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

По отношение на правото на собственост, местоположението и границите на имота на ищцата с идентификатор ..... по кадастралната карта от 2007 г.: С нотариален акт № ..... от 28.04.1963 г. Н. Я. П. е признат за собственик на празно дворно място, находящо се в [населено място] с площ от 140 кв.м., представляващо имот пл.№ 49, включващо се в парцел X., отреден за този имот. Видно от скица- приложение 1 на приетата по делото съдебно-техническа експертиза на в.л.инж.Г., този имот с площ от 140 кв.м. попада в южната част на парцела, между точки 4,5,8,9,4. С нотариален акт № ..... от 28.04.1963 г. Н. Я. П. е признат за собственик на маломерно дворно място от 240 кв.м., което се отчуждава от имот пл.№ .... по плана на [населено място] и се придава по регулация към парцел X.-49. Видно от скица приложение 1 на приетата по делото експертиза на в.л.инж.Г., този имот попада в северната част на парцела по т.3,4,8,7,3. С нотариален акт № ..... от 15.07.1975 г. Н. Я. П. и съпругата му В. К. П. даряват на В. И. А. празно дворно място с площ от 380 кв.м., което с оглед площта и границите му очевидно представлява парцел X.-49 по регулационния план от 1923 г. По следващият регулационен план на населеното място от 1974 г. този парцел е заснет като имот пл.№ .... и за него е отреден парцел X.. Към този парцел са били придадени части от съседни от изток имоти /имоти с пл.№ ..... и пл.№ ...., но не и от съседния от запад имот на ответниците/, като заедно с придаваемите части парцелът е станал с площ от 432 кв.м. Придаваемите части са били заети и с констативен нотариален акт № 33 от 24.03.1982 г. В. И. А. е призната за собственик на тези придаваеми части. С нотариален акт № ..... от 18.02.2003 г. В. И. А. е продала на В. Д. Д. УПИ X.- ...., а с нотариален акт № ..... от 03.10.2003 г. В. Д. Д. продава това УПИ на ищцата И. Г. Д..

По отношение на правото на собственост, местоположението и границите на имота на ответниците с идентификатор ..... по кадастралната карта от 2007 г.: С нотариален акт № .... от 18.01.1994 г. И. С. П. и Р. Д. П. прехвърлят на ответника С. П. по време на брака му с Е. П. срещу задължение за издръжка и гледане два недвижими имота, единият от които е дворно място с площ от около 360 кв.м., съставляващо парцел XV-.... по регулационния план от 1974 г. Видно от скица- приложение 2 към заключението на експертизата на в.л.инж.Г., този имот попада между точки 1,2,3,6,1.

Въз основа на заключенията на съдебно-техническите експертизи съдът е приел за установено, че първият регулационен план на [населено място] е от 1923 г., а следващият е от 1974 г., като в него границата между имотите на ищцата и на ответниците не е променяна /границата по регулационния план от 1974 г. съвпада с регулационната граница по плана от 1923 г., тоест няма придаване по регулация/. Регулационната граница по плана от 1974 г. съвпада и с границите по кадастралния план от 2000 г. и по одобрената кадастрална карта от 2007 г., както и с поставената на място ограда. В оригиналния дворищно-регулационен план от 1974 г. не се вижда регулационна линия по спорната граница, различна от имотната граница на двата имота, поради което се приема, че те съвпадат. Действително, в изготвено през 2000 г. работно копие на регулационния план от 1974 г. регулационната граница е посочена на различно място, като разликата се определя като придаваема част с площ от 21,5 кв.м., която на скица- приложение 3 към заключението на в.л.инж.Герасамов е означена с т.3, 9, 10.

Според въззивния съд, точното разположение на оградата между двата парцела се установявало не само от заключенията на експертизите, но и от показанията на свидетеля С. П., който е заявил че същата съществува от 60 години и не е местена. Съдът не е кредитирал показанията на свидетелката В. Д. за преместването на оградата с около 30-40 см. в началото и дъното на парцелите, тъй като свидетелката не е присъствала при преместването /отсъствала дълго от адреса/, показанията и не били конкретни, не посочвала точното време на преместването, свидетелката не съобщавала точни данни за разположението на оградата преди и след преместването и показанията й противоречали на всички други събрани по делото доказателства, включително на заключенията на съдебно-техническите експертизи.

Предвид така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че между парцелите на ищцата и на ответниците не е имало придаваеми части по регулационния план от 1974 г. и че границата между имотите по регулационния план от 1974 г., по кадастралния план от 2000 г. и по кадастралната карта от 2007 г. съвпадат, тоест няма грешка при заснемането й в кадастралната карта. Съдът е посочил, че разминаване в границата се констатирало само в работно копие на регулационния план от 1974 г., изработено през 2000 г. /26 години след одобряването на регулационния план от 1974 г./, което копие обаче не е меродавно за определяне на точното местоположение на регулационната линия между двата парцела и имотната граница между тях. От значение за точното определяне на тази граница, според съда, са предвижданията на оригиналния регулационен план от 1974 г., в който имотната и регулационната граница между двата парцела съвпадали /т.3 и 6 по скица-приложение № 2 към заключението на експертизата на в.л.инж.Г./.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не са налице основания за допускане на касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд поради следното:

По първия поставен въпрос /Как следва да се установят и отразят границите на процесните урегулирани недвижими имоти в кадастралната карта- по матариализирани на място граници или съгласно регулационните граници по действащия план ?/ обжалваното решение не противоречи на посочената практика на ВКС- решение № 934 от 07.11.2008 г. по гр.д.№ 3142 от 2007 г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 196 от 06.02.2017 г. по гр.д.№ 2151 от 2016 г. на ВКС, ГК, I г.о. Напротив, напълно в съответствие с тази практика въззивният съд е приел, че действителната имотна граница между имотите на ищцата и на ответниците е регулационната граница между тези два имота по последния приложен регулационен план на [населено място] от 1974 г.

По втория поставен въпрос /Следва ли в хода на делото по предявен иск по чл.54, ал.2 ЗКИР да се изследва положението на имотите по всички предхождащи кадастралната карта регулационни планове и да се съобрази приложението на регулацията по тях, съответно трансформацията на регулационните граници в имотни ?/ решението също не противоречи на посочената практика на ВКС-решение № 117 от 25.06.2019 г. по гр.д.№ 2781 от 2018 г. на ВКС, ГК, I г.о. Напротив, в съответствие с практиката на ВКС, въззивният съд е изследвал и обсъдил всички съществуващи регулационни планове на населеното място /плановете от 1923 г. и от 1974 г./ и тяхното приложение. Въз основа на заключенията на съдебно-техническите експертизи съдът е приел, че между имотите на ищцата и на ответниците не е имало придаване по регулация по никой от действалите регулационни планове на населеното място.

По третия, четвъртия и петия поставени въпроси също няма противоречие на обжалваното решение с посочената практика на ВКС. Напротив, напълно в съответствие с тази практика въззивният съд е обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства. Обсъдил е заключенията на вещите лица заедно с останалите доказателства по делото и е изложил мотиви по какви съображения възприема едни от заключенията и не кредитира други, като включително е изложил изрични мотиви защо не кредитира заключението на в.л.Й. Й..

Независимо от изложеното, съставът на ВКС, ГК намира за необходимо да посочи, че дори и въззивният съд да бе кредитирал заключението на в.л.Й. Й., това не би довело до различен изход на спора по конкретното дело, поради следното: Различията на вещите лица са били относно това дали дворищно-регулационният план от 1974 г. на [населено място] предвижда придаване по регулация към парцела на ищцата на претендираните от нея 21,5 кв.м. от имота на ответниците. Дори и да се приеме за доказано, че дворищно-регулационният план от 1974 г. на [населено място] е предвиждал такова придаване по регулация на части от имота на ответниците към парцела на ищцата, както счита в.л.Й., то към настоящия момент ищцата пак не би могла да бъде призната за собственик на тези 21,5 кв.м., тъй като съгласно пар.8 от ПР на ЗУТ отчуждителното действие на дворищно-регулационния план от 1974 г. в тази му част е отпаднало автоматично по силата на закона, поради неприлагането на този дворищно- регулационен план в сроковете по пар.6, ал.2 и 4 от закона: защото ищцата не е доказала тя или нейни праводатели да са заплатили в горепосочените срокове на ответниците или на техните праводатели дължимото обезщетение за тези придаваеми части или тя или нейни праводатели да са заели и ползвали тези части в продължение на повече от 10 г. след влизане в сила на плана от 1974 г.

Не са налице и предвидените в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск за собственост, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.

Решението не е и очевидно неправилно: За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗС, ЗКИР и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд не следва да се допуска.

С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторката дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответниците направените от тях разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 1 440 лв.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение