Определение № 272 от 28.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 822/2016 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по две касационни жалби, както следва:

• с вх. № 16011 от 03.12.2015 г., подадена от Н. Й. Б. чрез адвокат Б. Т. от САК и от Н. В. К. чрез адвокат Н. Б. от САК, както и

• с вх. № 16363 от 09.12.2015 г., подадена от А. З. Н. (лице с удостоверена юридическа правоспособност),

против въззивно решение № 2122 от 04.11.2015 г., което е поправено с решение № 15 от 05.01.2016 г., постановени по в.гр.д.№ 3791/2014 г. на Апелативен съд – София, ГО, 1 състав.

С въззивното решение е потвърдено постановеното при участието на трето лице - помагач на ищците - ЖСК „Български художник”, решение от 29.05.2014 г. по гр.д.№ 10577/2009 г. на СГС, ГО, І – 10 състав, с което по исковете, предявени от Е. В. И. и Н. В. И. срещу Н. Й. Б., А. З. Н. и Н. В. К. е признато за установено, че ищците са собственици на изградения в груб строеж апартамент № 46, находящ се в [населено място],[жк], бл. № 259, вх. Г, ет. 2, с площ от 158,09 кв.м., състоящ се от пет стаи, кухня, баня, тоалетна, мокро помещение, дрешник, преддверие, коридори и три балкона, при съседи: апартамент № 54 от вх. Д, двор и стълбище, двор, отдолу - апартамент № 45, отгоре - апартамент № 47, заедно с мазе № 08, със застроена площ от 6,60 кв.м., находящо се във вх. Г, при съседи: мазе № 9, двор, мазе № 7, коридор на мазетата, заедно със 7,085 % ид.ч. от общите части на вх. Г от жилищната сграда, заедно с 0,847 % ид.ч. от правото на строеж върху УПИ, целият с площ 8 500 кв.м., съставляващ по скица парцел I в кв. 133д по плана на [населено място], м. „К. с. – Пл. к.”, утвърден със заповед № РД-09-50-83 от 24.02.2000 г. на Главния архитект на [населено място], при граници: север - улица, изток - УПИ II от кв. 133д, юг - [улица], запад - улица, за което е съставен нотариален акт за собственост на жилище, построено от ЖСК „Български художник” № 139 от 31.07.2009 г., том II, рег. № 9021, дело № 275/2009 г. по описа на нотариус В. М. (рег.№ 053 в регистъра на НК на РБ); отменен е на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт за признаване правото на собственост № 200 от 25.09.2009 г., том V, рег.№ 9908, д.№ 917/2009 г. по описа на И. Н. (рег.№ 040 в регистъра на НК на РБ), с който Н. Й. Б. е признат за собственик на основание чл. 496, ал. 2, изр. първо ГПК във връзка с чл. 92 ЗС на 12095/20595 ид.ч. от процесния апартамент; на основание чл. 108 ЗС А. З. Н. и Н. В. К. са осъдени да предадат на Е. В. И. и Н. В. И. владението на имота.

Жалбите са процесуално допустими - подадени са в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване акт. Отговарят на изискванията по чл. 284 ГПК. Съдържат искане обжалваното решение да бъде отменено като неправилно или обезсилено като недопустимо и да се постанови ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени и издаденият в полза на ищците нотариален акт да бъде отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК.

Ответниците по касация Е. В. И. и Н. В. И. са подали отговор на касационните жалби чрез адвокати Ц. М. и И. М. от САК, като възразяват, че не са налице основания за допускане на обжалването, както и че въззивното решение е правилно. Претендират разноски.

Третото лице помагач ЖСК „Български художник” не е депозирало отговор на касационните жалби.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:

С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 - 273 ГПК, въззивният съд е констатирал, че ищците Е. В. И. и Н. В. И. са признати за собственици на процесния апартамент № 46 на основание чл. 35, ал. 2 ЗЖСК с нотариален акт № 139, том ІІ, рег.№ 9021, дело № 275/09 г. на нотариус В. М. за собственост на жилище, построено от ЖСК „Български художник”. По делото е било спорно дали този нотариален акт легитимира двамата ищци като собственици на процесния недвижим имот с оглед доводите на ответниците (касатори в настоящото производство), че ищците не са придобили права върху апартамента предвид липсата на предпоставките по чл. 35 ЗЖСК за снабдяването им с нотариален акт, тъй като в нотариалното производство не е представено решение на ОС на член-кооператорите за определяне на окончателната цена на имотите, а представеният протокол от 06.10.2007 г. не обективира подобно решение. В тази връзка е изложено, че съгласно чл. 35, ал. 2 ЗЖСК правото на собственост върху имота и идеалните части от общите части на сградата и от мястото, съответно - правото на строеж, се придобива с издаването на нотариалния акт, за което е необходимо да бъдат осъществени предпоставките по чл. 35, ал. 1 ЗЖСК: да е налице решение на ОС по чл. 28, ал. 1, т. 5 ЗЖСК за разпределение на имотите между член-кооператорите, както и решение на ОС на член-кооператорите за приемане на окончателната цена на отделните обекти и за определяне на припадащите се идеални части от общите части. Въззивният съд е приел за доказано, че в хода на нотариалното производство са представени всички изискуеми от закона документи. Констатирано е наличието на решение по чл. 28, ал. 1, т. 5 ЗЖСК, с което на двамата ищци е разпределен при равни квоти процесния апартамент № 46, както и решение по протокол от 06.10.2007 г. за приемане на окончателната цена на имотите. Обстоятелството, че към датата на приемане на тези решения сградата не е била въведена в експлоатация е ирелевантно, тъй като ЗЖСК не съдържа изискване за приемане на решението по чл. 35, ал. 2 ЗЖСК едва след въвеждане на сградата в експлоатация или при наличието на определена степен на завършеност след изграждане на сградата в груб строеж, което е най-ранния момент на възникване на обособените обекти на право собственост. При липсата на законово изискване след тази дата да не бъдат извършвани други СМР в сградата, както и при липсата на забрана собствениците да вършат подобрения в имотите си, „окончателна” се явява цената на имота непосредствено преди приемане на решението по чл. 35, ал. 2 ЗЖСК, а не цената на всеки отделен обект в завършен вид. Съобразено е, че страните не са спорили, че решението, взето по протокол от 06.10.2007 г. не е обжалвано, поради което същото е влязло в законна сила и не подлежи на последващ съдебен контрол. Обобщено е, че констатациите на нотариуса в производството по снабдяване на ищците с нотариален акт за валидно възникнало в техния патримониум право на собственост върху процесния имот не са оборени в рамките на производството по делото, поради което и нотариален акт № 139, том. ІІ, рег. № 9021, дело № 275/09 г. на нотариус В. М. легитимира двамата ищци като съсобственици на процесния недвижим имот при равни дялове.

Във връзка с доводите на ответниците, че те са придобили собствеността върху апартамента като краен резултат от действията по изп.д.№ 20088510401559 по описа на ЧСИ М. П. и по изп.д.№ 20098580400296 по описа на ЧСИ Д., въззивният съд е изложил следното: Със заповед на главния архитект на [населено място] през 2000 г. е одобрен частичен застроителен, регулационен и кадастрален план и частичен кварталнозастроителен и силуетен план за парцел V от кв. 133д в м. „К. с.-Пл. к.”, с който от парцел V се обособяват четири нови парцела - І „За строителство на жилища, ателиета, подземни и надземни гаражи” с площ от 8 500 кв.м. за осъщественото строителство на 10 жилищни блока от ЖСК „Български художник“, парцел ІІ „За строителство на жилища, ателиета, подемни и надземни гаражи” за осъществено строителство на 10 жилищни блока на ЖСК „Архитектура”, парцел ІІІ „За трафопост и КОО” и парцел ІV „За трафопост и КОО”. Процесното жилище се намира в сградата, построена от ЖСК ”Български художник” в парцел І. За осъщественото строителство на 10 жилищни блока от ЖСК „Български художник” има издадени разрешения за строеж от 1990 г., като сградата е била завършена до степен груб строеж през 1994 г. С постановление по изп.д.№ 20088510401559 от 03.02.2009 г. на ЧСИ М.П. на купувача А. З. Н. е възложен изнесения на публична продан недвижим имот, собственост на длъжника Столична община, представляващ 12 095/20 595 ид.ч. от парцели І, ІІ, ІІІ и ІV от кв. 133д, м. „К. с.-Пл. к.”, с обща площ 20 595 кв.м., които представляват части от парцел V (стар). С нотариален акт № 65, т.ІІІ, д.№ 450 от 25.05.2009 г. А. З. Н. дарил на Н. Й. Б. 95/20 595 ид.ч. от придобития на публичната продан недвижим имот, като в нотариалния акт изрично е посочено, че се даряват по силата на приращението и същите идеални части от построеното в имота. С нотариален акт № 68, т.ІІІ, дело № 453 от 25.05.2009 г. А. Н. продал на съсобственика си Н. Б. останалите в негова собственост 12 000/20 595 ид.ч., като също е посочено, че продавачът продава по силата на приращението и същите идеални части от построеното в имота. На 25.09.2009 г. е съставен нотариален акт за признаване право на собственост № 200, том V, рег.№ 9908, дело № 917/2009 г. на нотариус И. Н., с който ответникът Н. Й. Б. е признат на основание чл. 496, ал. 2, изр. първо ГПК във връзка с чл. 92 ЗС за собственик на 12 095/20 595 ид.ч. от процесния апартамент № 46, заедно със съответните ид.ч. от общите части на входа и толкова ид.ч. от правото на строеж върху мястото. С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 68, том VI, рег.№ 10254, дело № 981/2009 г. от 06.10.2009 г. на Нотариус И. Н., Н. Й. Б. дарил на А. З. Н. и Н. В. К. 95/20 595 ид.ч. от процесния апартамент № 46, заедно със съответните ид.ч. от общите части на входа и толкова ид.ч. от правото на строеж върху мястото, а с нотариален акт за покупко - продажба № 69, том VI, рег.№ 10264, дело № 982/2009 г. от 06.10.2009 г. на нотариус И. Н., Н. Й. Б. продал на съсобствениците си А. З. Н. и Н. В. К. 12 000/20 595 ид.ч. от процесния апартамент № 46, заедно със съответните ид.ч. от общите ид.ч. от входа и толкова ид.ч. от правото на строеж върху мястото. С протокол за принудително отнемане на вещи от 09.10.2009 г. по изп.дело № 20097850400040 по описа на ЧСИ Л. М. процесният недвижим имот е отнет от Столична община и е предаден на взискателя А. Н.. С постановление за възлагане на недвижим имот от 24.08.2009 г. по изп.д.№ 20098580400296 по описа на ЧСИ Д. на Й. К. Б. е възложен изнесения на публична продан недвижим имот, собственост на длъжника ЖСК “Български художник”, представляващ 1/10 ид.ч. от 8 500/20 595 ид.ч. от дворно място, цялото от 20 595 кв.м., представляващо парцел V в кв. 133 д по плана на [населено място], м. „К. с.-Пл. к.”. С нотариален акт № 171, т. ІІІ, дело № 5324 от 19.05.2010 г. Й. Б. и съпругата му В. Н. Б. дарили този имот на сина си Н. Й. Б., включително и правата по чл. 92 ЗС върху построеното в него. В постановленията за възлагане от 03.02.2009 г. и от 24.08.2009 г. построеното върху терена в груб строеж не е предмет на възлагане. Изпълнителното производство по изп.д.№ 20088510401559 от 03.02.2009 г. на ЧСИ М.П. е било образувано по молба на взискателя В. Я. срещу длъжника Столична община, за събиране на сумата 47 126,54 лв., като принудителното изпълнение е било насочено само върху 12 095/20 595 идеални части от правото на собственост върху парцели І, ІІ, ІІІ и ІV от кв. 133д, м. „К. с.-Пл. к.”, без построените в парцелите жилищни сгради (10 жилищни блока, построени от ЖСК „Български художник” в УПИ І, 10 жилищни блока, построени от ЖСК „Български архитект” в УПИ ІІ и трафопостове, построени в останалите два имота). С оглед обхвата на извършените изпълнителни действия за недоказано е прието твърдението на ответниците, че предмет на принудителното изпълнение са били и построените в имота сгради. Обстоятелството, че изградените върху четирите парцела сгради не са изключени изрично от обявлението и възлагателното постановление е прието, че не обосновава извод предмет на възлагане да са и процесните сгради при условията на чл. 92 ЗС. Като неоснователни са определени доводите, че съобразно теорията и трайната съдебна практика предмет на прехвърлителната сделка са и всички трайно прикрепени към земята постройки, щом същите не са изключени изрично от предмета на сделката. Това правило намира приложение единствено в случаите, когато собственикът на земята и собственикът на постройката са едно и също лице, което не е налице в настоящия случай. Към датата на издаване на постановлението за възлагане върху терена, предмет на публична продан, е била изградена в груб строеж процесната сграда (още през 1994 г.). Тя е била годен обект на право на собственост, но предвид обстоятелството, че не се е намирала в патримониума на длъжника Столична Община, принудителното изпълнение не е било насочено върху нея. Това личи и от определената оценка на имота, която не съответства на идеалните части от цялата сграда. Независимо от съставения в негова полза констативен нотариален акт, ответникът Н. Б. не е придобил правото на собственост върху 12 945/20 595 ид.ч. от процесния апартамент на основание прехвърлителните сделки, сключени 2009 г. и 2010 г. (договори за дарение и покупко-продажба), тъй като прехвърлителите (дарители и продавачи) са били собственици на идеални части от терена, но не и на построените върху четирите парцела жилищни сгради и трафопостове. Фактът на констативния нотариален акт и оспорването на правото на собственост на ищците обосновават извод за наличието на правен интерес от предявявения положителен установителен иск за собственост спрямо този ответник. Тъй като първият ответник не притежава право на собственост върху процесния имот, въззивният съд намерил за основателни установителния иск за собственост и искането за отмяна на издадения в полза на Н. Й. Б. констативен нотариален акт. Предвид фактическата власт, упражнявана при липса на противопоставимо на ищците правно основание, като основателен е уважен и предявеният срещу А. З. Н. и Н. В. К. ревандикационен иск.

В представените към касационните жалби изложения на касационните основания се поддържа, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК (ред. до изм. с ДВ, бр. 86/2017 г.), като е приложена съответната практика. Поставени са цитираните по-долу въпроси, като формулираните от касаторите Н. Й. Б. и Н. В. К. са обозначени с №№ І.1. до І.6., формулираните от касатора А. З. Н. - с №№ ІІ.1. до ІІ.6, както следва:

(І.1.) „Законосъобразно ли е издаден НА по чл. 35 ЗЖСК за апартамент в сграда, която не е приета в експлоатация по надлежния ред, т. е. в този случай може ли да е налице валидно решение на ОС на ЖСК за приемане на окончателна цена, без да са извършени всички дейности по завършване на строежа и приемане на сградата в експлоатация; може ли да се издаде НА по чл. 35 ЗЖСК за апартамент изграден в степен „груб строеж“ – т. е. може ли окончателната цена за този имот да включва разходите за изграждането му до груб строеж, без разходите за въвеждане на сградата в експлоатация/и разходите за снабдяване с партиди за ток и вода/ и в този случай издадения НА по чл. 35 ЗЖСК прехвърля или не правото на собственост без приета окончателна цена, включваща и разходите за въвеждането на сградата в експлоатация?“

(ІІ.1.) „Може ли да бъде определена окончателна цена на имоти по смисъла на чл. 35, ал. 1 ЗЖСК, ако съответната сграда не е въведена в експлоатация и не са извършени всички дейности по завършване на строежа и приемане сградата в експлоатация, т. е. не са включени в приетата окончателна цена разходите за въвеждане на сградата в експлоатация и разходите за снабдяване с партиди за ток и вода?“

(І.2.) „Законосъобразно ли е издаден НА по чл. 35 ЗЖСК за апартамент в сграда, относно която ОС на ЖСК не е приело окончателно решение за разпределяне на всички имоти, а част от тях са оставени за допълнително разпределение от ОС на ЖСК, към датата на издаване на този НА?“

(ІІ.2.) „Законосъобразно ли е издаден НА съгласно чл. 35 ЗЖСК за апартамент в сграда, относно която ОС на ЖСК не е приело окончателно решение за разпределяне на всички имоти, а само за част от тях, като отделни имоти са оставени за допълнително разпределение от ОС на ЖСК, към датата на издаване на този НА?“

(І.3.) „Налице ли е валидно учредено право на строеж, ако няма нарочен формален договор и/или административна заповед за учредяването му в полза на ЖСК и при липса на такъв договор ЖСК собственик ли е на построеното до размера на притежаваните идеални части от земята?“

(ІІ.3.) „Налице ли е валидно учредено право на строеж, ако няма нарочен формален договор и/или административна заповед за учредяването му в полза на ЖСК и при липса на такъв договор ЖСК собственик ли е на построеното до размера на притежаваните идеални части от земята?“

(І.4.) „Налице ли е придобиване правото на собственост върху построеното от купувач по публична продан, закупил застроен недвижим имот, когато съдебният изпълнител при публичната продан изрично не е изключил построеното в постановлението за възлагане на имота, а продавания имот е описан като изцяло застроен?“

(ІІ.4.) „Придобито ли е правото на собственост върху построеното от купувач по публична продан, закупил застроен недвижим имот, когато съдебният изпълнител при публичната продан изрично не е изключил построеното в постановлението за възлагане на имота, а продавания имот е описан като изцяло застроен?“

(І.5.) „При придобиване на правото на собственост върху недвижим имот на основание публична продан, ако в постановлението за възлагане на съдебния изпълнител не фигурира построената в имота сграда, върху същата не е било насочено принудително изпълнение чрез налагане на възбрана, не е описана и оценена от съдебния изпълнител и спрямо нея не е проведена публична продан, намира ли приложение правилото на чл. 92 ЗС, за да приеме, че по силата на постановлението за възлагане е придобита собствеността и върху сградата?“

(ІІ.5.) „При придобиване на право на собственост върху недвижим имот на основание публична продан, ако в постановлението за възлагане на съдебния изпълнител не фигурира построената в имота сграда, върху същата не е било насочено принудително изпълнение чрез налагане на възбрана, не е описана и оценена от съдебния изпълнител и спрямо нея не е проведена публична продан, намира ли приложение правилото на чл. 92 ЗС, за да приеме, че по силата на постановлението за възлагане е придобита собствеността и върху сградата?“

(І.6.) „Допустим ли е осъдителен иск по чл. 108 ЗС и положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК относно идеални части от имот, за които идеални части ответникът по иска няма претенции?“

(ІІ.6.) „Допуснато ли е процесуално нарушение от въззивния съд, когато делото е останало неизяснено от фактическа страна поради недопускането на доказателства – техническа експертиза досежно степента на завършеност на сградата, в която се намира процесния апартамент, за събирането на които доказателства е въведено изрично оплакване пред въззивния съд, както и следва ли да се събират служебно от съда с оглед прилагането на императивната материалноправна норма на пар. 127 ПЗР ЗИД на ЗУТ от 2012 г. и пар. 16 ПР на ЗУТ?“

Касационното обжалване не може да бъде допуснато по следните съображения:

На първо място не е налице основанието за допускане на обжалването поради вероятна недопустимост на решението. По принцип са възможни различни хипотези, при които едно съдебно решение е процесуално недопустимо - когато е постановено при липса на положителна или наличие на отрицателна процесуална предпоставка относно съществуването и надлежното упражняване на правото на иск; когато е постановено при отсъствие на сезиране на съда, включително при произнасяне по претенция, различна от заявената и др. В разглеждания случай се поддържа отсъствието на правен интерес като абсолютна положителна процесуална предпоставка – условие за възникването на правото на иск. По отношение на установителните искове изискването за правен интерес е удовлетворено при наличие на граждански спор. В случая както извънсъдебното поведение на ответниците (снабдени с нотариални актове, формално легитимиращи ги като притежатели на право на собственост върху процесния апартамент), така и заявеното пред съда оспорване правата на ищците несъмнено обосновават извод за наличието на граждански спор, за разрешаването на който надлежно е ангажирана правораздавателната власт на съда. Изложеното сочи на отсъствие на основание за допускане на обжалването както в хипотезата на т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, така и по въпрос № І.6. Цитираната във връзка с този въпрос практика на ВКС (Р № 145а от 17.11.2010 г. по т.д.№ 531/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.) е неотносима към настоящия случай, доколкото в нея е приет за недопустим осъдителен иск за вземане, чиято изискуемост ще настъпи след постановяване на решението, с което се иска той да бъде уважен, а неговият размер е обусловен от бъдещото поведение на ответника – правен проблем какъвто не съществува в настоящия случай.

Разрешение на въпроси №№ І.4., ІІ.4., І.5. и ІІ.5. е дадено с постановеното ТР № 5 от 18.05.2017 г. по тълк.д.№ 5/2015 г. на ВКС, ОСГК, съгласно което при придобиване на правото на собственост върху недвижим имот на основание публична продан, ако в постановлението за възлагане на съдебния изпълнител не фигурира построената в имота сграда, върху същата не е било насочено принудително изпълнение чрез налагане на възбрана, не е описана и оценена от съдебния изпълнител и спрямо нея не е проведена публична продан, правилото на чл. 92 ЗС не намира приложение в случаите, когато сградата представлява самостоятелен обект на правото на собственост; може да се приеме, че на основание чл. 92 ЗС по силата на постановлението за възлагане е придобита собствеността и върху сградата само в случай, че същата не е самостоятелен обект на собственост. В настоящия случай изграденото в парцел І от кв. 133д, м. „К. с.-Пл. к.”, включително процесният апартамент, представляват самостоятелни обекти на правото на собственост, срещу които не е насочвано изпълнение – по отношение на тях не е вписана възбрана, не са включени в описа на имота, не са оценени, не са включени в обявлението по чл. 487 ГПК и в постановлението за възлагане като едностранен властнически акт. Тъй като купувачът на публичната продан придобива всички права, които е имал длъжника върху имота, предмет на публичната продан, но не и тези негови самостоятелни вещни права, които не са били предмет на изрично уреденото в закона производство на принудително изпълнение върху недвижим имот, то постановлението за възлагане от 03.02.2009 г. по изп.д.№ 20088510401559 на ЧСИ М.П. и

постановлението за възлагане от 24.08.2009 г. по изп.д.№ 20098580400296 по описа на ЧСИ Д. не представляват основания за прехвърляне на собствеността върху изградените в груб строеж към 1994 г. сгради в парцел І от кв. 133д, м. „К. с.-Пл. к.”. Доколкото въззивното решение съответства с цитираната задължителна практика, не е налице основание за допускане на обжалването по въпроси №№ І.4., ІІ.4., І.5. и ІІ.5. Видно от обосновката към въпрос

и №№ І.3. и ІІ.3., същите са поставени в контекста на поддържания от касаторите довод, че сградите в парцел І са преминали в собственост на купувачите от публична продан, доколкото са били собственост на длъжника по изп.д.№ 20088510401559 по описа на ЧСИ М. П. и по изп.д.№ 20098580400296 по описа на ЧСИ Д.. С оглед приетото с ТР № 5 от 18.05.2017 г. по тълк.д.№ 5/2015 г. на ВКС, ОСГК, вещно-прехвърлителният ефект на постановленията за възлагане по отношение на сградите не се намира в зависимост от обстоятелството дали построеното е собственост на собственика на терена или не, поради което въпроси І.3. и ІІ.3. се явяват неотносими за изхода на спора и не представляват общо основание за допускане на обжалването, което прави безпредметно обсъждането дали във връзка с тези въпроси са налице допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК (ред. до ДВ, бр. 86/2017 г.).

Въпроси №№ І.1., ІІ.1., І.2. и ІІ.2. касаят приложението на чл. 28, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗЖСК, чл. 35, ал. 1 ЗЖСК и чл. 35, ал. 2 ЗЖСК. Съгласно чл. 35, ал. 1 ЗЖСК във връзка с чл. 28, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗЖСК Общото събрание на ЖСК разпределя имотите между членовете на жилищностроителната кооперация въз основа на утвърдения архитектурен план и приема окончателната цена на имотите и припадащите се идеални части от общите части на сградата и от мястото, съответно от правото на строеж. Влязлото в сила решение по чл. 35, ал. 1 ЗЖСК е предпоставка за снабдяването на членовете на ЖСК с нотариални актове с конститутивно действие. Въпросите по чл. 28, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗЖСК са от изключителната компетентност на ОС на ЖСК, а контролът върху взетите в тази връзка решения е регламентиран с чл.чл. 39 – 42 ЗЖСК. Законосъобразността на решенията на ОС на ЖСК не може да се подлага на преценка извън производството по иск по чл. 39 ЗЖСК, легитимирани да инициират каквото са само член-кооператори (по аргумент от чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗЖСК). В разглеждания случай е установено наличието на решения за разпределяне на имотите между членовете на ЖСК „Български художник”, както и за приемане окончателната цена на имотите и припадащите се идеални части от общите части, както и обстоятелството, че същите не са обжалвани и са влезли в сила. Доколкото решенията на ОС на ЖСК не съставляват индивидуални административни актове, същите не могат да бъдат обект на инцидентен контрол за законосъобразност извън производството по чл.чл. 39 – 42 ЗЖСК. Освен това касаторите не черпят права от ЖСК „Български художник”, конкуриращи и противопоставими на правата на ищците, произтичащи от нотариалния акт по чл. 35, ал. 2 ЗЖСК, поради което не са легитимирани в рамките на спора за собственост да повдигат въпроса за законосъобразността на решенията по чл. 28, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗЖСК. Противоположни изводи не следват от практиката, цитирана от касаторите (Р № 39 от 14.02.2011 г. по гр.д.№ 1358/2009 г. на ВКС, ІІ г.о., Р № 120 от 23.02.1987 г. по гр.д.№ 932/1986 г. на ВС, ІІ г.о., Р № 320 от 04.07.2012 г. по гр.д.№ 71/2012 г. на ВКС, ІV г.о. и Р № 13 от 28.02.2013 г. по в.гр.д.№ 13/2013 г. на АС - Бургас), поради което не се установява наличието на основания за допускане на касационното обжалване по въпроси №№ І.1., ІІ.1., І.2. и ІІ.2. в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК (ред. до ДВ, бр. 86/2017 г.). Съобразно т. 1 от ТР № 2 от 28.09.2011 г. по тълк.д.№ 2/2010 г. на ВКС, ОСГТК, цитираните в молба вх.№ 2295 от 01.03.2016 г. определения, постановени по реда на чл. 288 ГПК, не съставляват практика, относима към приложението на чл. 280, ал. 1 ГПК. Изложеното сочи още, че в рамките на настоящото гражданско дело е неотносим въпросът по т.ІІ.6. за степента на завършеност на сградата, в която се намира процесния апартамент, поради което основание за допускане на обжалването не може да се извлече и от Р № 109 от 08.04.2014 г. по гр.д.№ 7365/2013 г. на ВКС, І г.о., още повече, че питането обективира оплакване за допуснато нарушение на процесуалните правила. Предвид разясненията по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК основанията за допускане на обжалването (чл. 280, ал. 1 ГПК) са различни от касационните основания по чл. 281 ГПК, които не подлежат на обсъждане в рамките на производството по чл. 288 ГПК и не са годни да обосноват селектиране на касационните жалби.

С оглед настоящото произнасяне и на основание чл. 81 ГПК касаторите следва да заплатят на ответниците по касация сумата 1 200 лв. – договорено и заплатено в брой възнаграждение за един адвокат (Ц. М.), видно от ДПЗС с. А № 415729 от 04.02.2016 г. (л. 143).

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение