Определение № 35 от 30.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 2889/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Националната агенция за приходите срещу Решение № 2042 от 21.12.2012г. по в.т.д.№ 2496/2012г. на Апелативен съд – С., с което е обезсилено Решение № 21 от 20.04.2012г. по т.д.№ 63/2010г. на Окръжен съд Враца и производството по делото е прекратено. С решението на първоинстанционния съд е обявен за недействителен, на основание чл.647,т.3 ТЗ по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма] /н/ договорът за покупко-продажба на недвижими имоти от 18.03.3009г., сключен между длъжника и М. П. Б. и обективиран в нот.акт № 161, том І, рег.№ 701 по нот.дело № 73/2009г. на нотариус Р.В.. С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно и връщане на делото за разглеждане от друг състав на въззивния съд. Твърдението е, че при предяваването на отменителния иск НАП се е легитимирал като кредитор, представяйки доказателства за наличие на изискуеми публични задължения на длъжника /ревизионен акт от 17.11.2006г., а към датата на постановяване на обжалваното решение, е обявено определението на съда по несъстоятелността от 11.12.2012г. за одобряване на изготвения от синдика списък на служебно вписани вземания-публични държавни вземания в общ размер 259 369.47лв.-т.е. НАП има качеството на кредитор с прието вземане по смисъла на чл.693 ТЗ. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК формулираният правен въпрос при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК е следва ли лице, завело иск по чл.647 ТЗ да има качество на кредитор с прието вземане по смисъла на чл.693 ТЗ, или е достатъчно да представи доказателства за съществуване на изискуемо вземане към длъжника- в случая публично държавно вземане. От насрещната страна М. Б. е постъпил писмен отговор с който се оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба. Настоящият съдебен състав счита, че производството по делото следва да бъде спряно на основание чл.229 ал.1 т.6 ГПК. Предявените искове са основани на разпоредбите на чл.647, т.3 на ТЗ в редакцията, действаща преди приемането на ЗИДТЗ, обн. ДВ бр.20/28.02.2013г. След образуването на касационното производство, с § 8 на ЗИДТЗ, чл.647,т.2 и т.3 ТЗ е изменен (ДВ бр.20/2013 год.). С § 14 ал.1 от ПЗР на ЗИДТЗ, законодателят е предвидил, че то се прилага и по отношение на заварените производства за попълване масата на несъстоятелността, каквото е и настоящето. Търговска колегия на ВКС е инициирала на основание чл.150 ал.1 ТК производство пред Конституционния съд на република България с искане за обявяване на противоконституционност на § 14, ал. 1 в частта „и искови производства за попълване масата на несъстоятелността” и на § 14, ал. 2 и § 15 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Търговския закон (ПЗР ЗИДТЗ) (обн., ДВ, бр. 20 от 28.02.2013 г.). С определение от 11.06.2013 год. по конст.д.№ 12/2013 год. К. съд е допуснал до разглеждане по същество искането на Общото събрание на Търговската колегия на ВКС. Поради това е налице предпоставката по чл.229 ал.1 т.6 ГПК за спиране на производството по делото. Водим от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.