Определение № 60883 от 14.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1391/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от К. Т. И., подадена чрез процесуален представител адв.Н., срещу решение от 16.11.2020г., постановено по в.гр.д.№2877/2020г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 29.06.2020г. по гр.д.№70/2020г. на Окръжен съд - Враца за поставяне на И. Д. Ц. под ограничено запрещение по молба на К. Т. И., на основание чл.5, ал.2 ЗЛС. Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба И. Д. Ц., чрез процесуален представител адв.Н., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Не е постъпило становище от контролиращата страна САП. В срока по чл.287, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на жалбата от контролиращата страна Върховна касационна прокуратура. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за поставяне на И. Д. Ц. под ограничено запрещение по молба на К. Т. И., на основание чл.5, ал.2 ЗЛС. Въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.5 ЗЛС – И. Д. Ц. страда от душевна болест /параноидна шизофрения /, която не й позволява да се грижи адекватно за своите работи, поради което следва да бъде поставена под ограничено запрещение. Касаторът сочи в инкорпорирано в касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по въпроса: 1„дали ответницата следва да се постави под пълно запрещение ако не може да се грижи за детето си“ и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: 2“попада ли невъзможността едно лице да се грижи за детето си в обхвата на предпоставките за поставяне под пълно запрещение по чл.5, ал.1 ЗЛС“. Касаторът сочи в приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по въпроса: 1„за връзката между медицинския и юридическия критерий за поставяне под запрещение“ и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: 2“попада ли невъзможността едно лице да се грижи за детето си в обхвата на предпоставките за поставяне под пълно запрещение по чл.5, ал.1 ЗЛС“. Неоснователно се сочи от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По въпроса „за връзката между медицинския и юридическия критерий за поставяне под запрещение“ в практиката на ВКС е прието /т.5 от ППВС №5/79г. от 13.02.1080г., решение №214 от 19.10.2015г. по гр.д.№1619/2015г. на ВКС, ІІІг.о., в посочените от касатора и др. решения на ВКС/, че: „Чл. 5, ал. 1 ЗЛС обвързва наличието на юридическия критерии за поставяне на едно лице под запрещение от наличието на медицинския критерии – слабоумие или душевна болест. Съгласно посочената разпоредба под запрещение се поставя лице, което не може да се грижи за своите работи поради слабоумие или душевна болест. Поради това по делата за поставяне под запрещение вещото лице е компетентно да даде заключение досежно това дали лицето, чието запрещение се иска, страда от болестите или слабоумието, които законът има предвид, да определи степента на страданието, както и с оглед здравословното състояние на лицето може ли фактически да се грижи за своите работи и интереси - т. 5 на ППВС № 5/1979г. Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице /чл. 202 ГПК/ против своето убеждение, но когато го отхвърля, той е длъжен да изложи мотиви, в които да посочи недостатъците на това заключение, неверните, неточните или ненаучни изходни позиции, като прецени всестранно и други доказателства.“. В конкретния случай по делото е приета за установена невъзможността на К. Т. И. да се грижи за своите работи по причина на душевното й заболяване, т.е. поставеният от касатора, който е ищец по предявения иск по чл.5 ЗЛС, въпрос „за връзката между медицинския и юридическия критерий за поставяне под запрещение“ е разрешен в съответствие с практиката на ВКС. По делото са обосновани от въззивния съд и двата критерия за поставяне под запрещение – че е налице страдание, визирано от закона, а проявите на ответницата, в резултат от това страдание, сочат на неспособност да се грижи за своите работи. Поставеният от касатора въпрос: „дали ответницата следва да се постави под пълно запрещение ако не може да се грижи за детето си“ се разрешава от съда с оглед конкретните данни по делото, с оглед на конкретно установената по делото степен на страданието и оценка на дееспособността на ответника, поради което неоснователно се сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Не е налице е соченото основание по чл.280, ал.3 ГПК по поставения от касатора въпрос: “попада ли невъзможността едно лице да се грижи за детето си в обхвата на предпоставките за поставяне под пълно запрещение по чл.5, ал.1 ЗЛС“. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика по поставените въпроси, нуждаеща се от осъвременяване. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване. По приложението на чл.5, ал.1 и ал.2 ЗЛС има установена и ненуждаеща се от промяна съдебна практика, включително посочена от касатора, като разпоредбите не са неясни, непълни или противоречиви. Нормата на чл. 5, ал. 1 ЗЛС гласи, че непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни. Пълнолетните с такива страдания, чието състояние не е така тежко, за да бъдат поставени под пълно запрещение, се поставят под ограничено запрещение /чл. 5, ал. 2 /.Съгласно ППВС № 5/1979г., предмет на иска по чл. 5 ЗЛС е дееспособността на лицето, за което се иска поставяне под запрещение, а основанието на този иск е наличието на душевна болест или слабоумие /наричано в съдебната практика медицински критерий/ и невъзможността на страдащия от такава болест или от слабоумие да се грижи за своите работи /наричана юридически критерий/. Двете изисквания трябва да са налице, за да се постанови обявяване недееспособността на лицето. Сама по себе си душевната болест не прави лицето недееспособно, а невъзможността на лицето да се грижи за своите работи следва да е по причина на болестното му състояние /съотв. – слабоумието/. Според цитираното ППВС, експертът определя и степента на страданието, както и с оглед здравословното състояние на лицето може ли фактически да се грижи за своите работи и интереси, а съдът е този, който ще реши дали ответникът следва да бъде поставен под запрещение и според степента на страданието или слабоумието ще определи какво да бъде запрещението - пълно или ограничено. В конкретния случай въззивният съд е обосновал с оглед конкретно установената по делото фактическата обстановка изводите си, че ответницата страда от психическо заболяване, но не е напълно лишена от възможност да се грижи за своите работи, поради което следва да бъде поставена под ограничено запрещение. Възраженията, че е необходимо да се постави ответницата под пълно запрещение, за да може да се назначи настойник на детето й, са приети за неоснователни, тъй като тези въпроси са ирелавантни в това производство. Предпоставките за поставяне под запрещение са лимитативно посочени в чл.5 ЗЛС. Както е посочил въззивният съд, относно охраняване на интересите на детето Закона за закрила на детето предоставя други адекватни мерки, които е видно, че ищцата е инициирала и са наложени. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.