Определение № 995 от 27.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 1993/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца, Н. Д. Х., срещу решение № 129 от 08.07.2024 г. по гр.д. № 34/2024 г. по описа на АС - Пловдив, с което е потвърдено решение № 311 от 07.11.2023 г. по гр. д. 496/2023 г. по описа на ОС - Хасково, с което е отхвърлен предявеният от Н. Д. Х. против А. Г. Ш. иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК за установяване, че А. Г. Ш. дължи на Н. Д. Х. сумата 62 000 лева - главница по запис на заповед, издаден на 25.08.2020 г. в [населено място], ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда (22.03.2023 г.) до окончателното изплащане, за които е издадена заповед № 83/31.03.2023 г. за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 185/2023 г. по описа на РС – Свиленград, и са присъдени разноски по делото.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно предвид постановяването му в противоречие на материалния закон и с оглед неговата необоснованост. Излага, че в отклонение от трайната и непротиворечива съдебна практика въззивният съд е приел, че процесният запис на заповед съдържа два ясно обективирани режима за определяне на падежа му, с което е обосновал крайния си извод за нищожност на ценната книга. Изтъква, че с оглед спецификите на чл. 536 ТЗ препращащата норма на чл. 537 ТЗ не намира приложение по отношение на падежа на записа на заповед. Поддържа, че с процесния запис на заповед е определена една дата – 30.09.2020 г., която е изписана саморъчно от издателя, и с която последният се е съгласил, като липсва определен падеж на предявяване. Счита, че поставеният запис в печатен текст в горния десен ъгъл на документа: „платим на предявяване без протест и разноски“, както и в долния ляв ъгъл „предявен на …“, стоят извън записа на заповед като текст, не са изписани саморъчно от издателя, част са от компютърно генериран текст и не са част от менителничното изявление. Позовава се на задължителната практика по ТР 1/2004 г. по описа на ОСТК на ВКС и подчертава, че процесният запис на заповед е с падеж на конкретна дата, а предявяването му за плащане е само покана за изпълнение на задължението по записа на заповед. Излага доводи за неправилност на решението и в частта за разноските, като поддържа, че неправилно е определено възнаграждение на представляващия ответника адвокат по реда на чл. 38 ЗА, с доводи че ответникът не е материално затруднен – едноличен собственик е на търговски дружества, които видно от обявените в ТР ГФО притежават активи и имат вземания към съконтрахенти. Изтъква, че определеното възнаграждение е и прекомерно, като се позовава на задължителното за съдилищата решение на СЕС по дело С – 438/2022 г. По тези доводи моли обжалваното въззивно решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което искът му да бъде уважен и да му бъдат присъдени разноски за всички инстанции.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси:

1. Кое е изрично необходимото съдържание на записа на заповед и допустимо ли е компютърно генерираният текст, извън написаното саморъчно от издателя, да се приеме за част от волята му?

2. Може ли да се приеме за нищожен запис на заповед, в който се сдържа конкретна дата като падеж на задължението, когато извън рамката на записа на заповед и след подписа на издателя е записан и израз: „предявен на …..“?

3. Допустимо ли е в нарушение на принципа на равнопоставеност на страните в процеса да се постави в по-благоприятно положение издателят на записа на заповед и при изрично уговорен падеж на определена дата, която е саморъчно изписана цифром и словом от издателя, да се приеме, че текст в записа на заповед след подписа на издателя е относим към „втори падеж“?

Поддържа, че въззивното решение е очевидно неправилно, с което обосновава искането си касационно обжалване на въззивното решение да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

С депозиран в срок писмен отговор ответникът по касация, А. Г. Ш., оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Излага доводи за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на разноски по делото, като моли да бъде определено по реда на чл. 38 ЗА възнаграждение за представляващия го безплатно адвокат.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд с обжалваното решение е обсъдил приетия като писмено доказателство документ, озаглавен „запис на заповед“ (л. 7 от ч. г. д. № 185/2023 г. по описа на РС-Свиленград - приложено), въз основа на който ищецът е предявил исковата си претенция.

Изтъкнал е, че с отговора на исковата молба ответникът Ш. изрично е възразил, че този документ не отговаря на законовите изисквания за запис на заповед, тъй като не е посочен ясно падежът.

Счел е възражението за основателно. Изложил е, че съгласно чл. 535, т. 3 ТЗ записът на заповед съдържа падеж. Посочил е, че в представения по делото документ, за който ищецът твърди, че има правна същност на запис на заповед, са посочени два падежа: първи - платим на предявяване без падеж и разноски, и втори - 30.09.2020 г. Подчертал е, че предвид нормата на чл. 537 ТЗ за записа на заповед се прилагат съответно, доколкото са съвместими с естеството му, разпоредбите за менителницата. Позовал се е на законовата разпоредба на чл. 486, ал. 1 ТЗ и счел, че падежът на менителницата може да бъде: 1. на предявяване; 2. на определен срок след предявяването; 3. на определен срок след издаването и 4. на определен ден, а съгласно чл. 486, ал. 2 ТЗ менителница, издадена с падежи, определени по друг начин или с последователни падежи, е нищожна.

Посочил е, че в конкретния случай, в момента на издаването на процесния документ, от който се твърди, че произтича вземането, са посочени падеж по т. 1. и падеж по т. 4 от чл. 486, ал. 1 ТЗ, което има за последица нищожност на издадената ценна книга. Обобщил е, че не е налице действителен запис на заповед, който да обоснове наличие на валидно задължение за плащане на процесната сума, поради което същата не се дължи и предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

При съвпадение с правните изводи на първоинстанционния съд е постановил обжалвания резултат, като е потвърдил първоинстанционното решение.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Допускането на касационно обжалване предвид нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материален или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.

Поставените от касатора въпроси не отговарят на гореочертаните изисквания на чл. 280 ГПК да са обусловили решаващите правни изводи на въззивния съд, доколкото съдържат невъзприети от въззивния съд фактически и правни положения, а повтарят съдържащите се в касационната жалба оплаквания на касатора за неправилност на въззивното решение. Противно на заложените във въпросите фактически твърдения въззивният съд не е приемал, че съдържащите се в документа, именован запис на заповед, два падежа са част от компютърно генерирано съдържание, което да стои извън изявлението на издателя, включително след подписа му, а напротив – приел е, че в съдържанието на документа, като част от единното изявление на издателя, са определени два падежа - първи - платим на предявяване без падеж и разноски, и втори - 30.09.2020 г., въз основа на което и при приложение нормата на чл. 486, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 537 ТЗ е счел записа на заповед за нищожен. Съдът не е излагал и мотиви във връзка с изписания след подписа на издателя текст за предявяването му, нито е придал на последния значението на втори падеж.

Несъгласието на касатора с формираните от въззивния съд фактически и правни изводи е оплакване по правилността на решението, която не може да бъде проверена на етапа на селектиране на касационните жалби.

Не може да бъде прието за осъществено и заявеното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на акта. В последователната практика на касационната инстанция се приема, че очевидно неправилно е съдебно решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице например, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Цитираните предпоставки не са налице, като касаторът аргументира искането си с доводи, повтарящи оплакванията му за неправилност на решението.

По изложените съображения настоящият състав на съда намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

При този изход на спора право на разноски има ответникът по касация, като при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА следва да бъде определено и присъдено възнаграждение на осъществилият безплатно представителство адвокат Х. Х. в размер на сумата 3 000 лв.

Касационната жалба в частта, съдържащата оплаквания срещу присъдените разноски за производството пред въззивния съд, е по съществото си молба по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, компетентен да се произнесе по която е въззивният съд, за което делото ще му бъде изпратено с настоящото определение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение