Определение № 4171 от 18.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2204/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Б. П. против решение №1117 от 25.2.2025 г. по в.гр.д.№12468 по описа за 2024 г. на Софийския градски съд, ГО-Въззивни състави, II „В“ състав, с което е потвърдено решение №6195 от 5.4.2024 г. по гр. д. №43412 по описа за 2022 г. на Софийския районен съд, II Гражданско отделение, 74 състав. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от С. Б. П. срещу „Кредисимо“ ЕАД искове с правно основание чл.74, ал.4 от КТ за прогласяване недействителността на клаузата за срок за изпитване в полза на ответното дружество в сключения между страните трудов договор № 07656 от 13.06.2022 г., поради заобикаляне на закона, с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца, извършено със заповед № 07800 от 18.07.2022 г., както и с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ за заплащане на 53 342,94 лв. обезщетение за оставането на ищеца без работа поради незаконното уволнение за периода от 19.07.2022 г. до 19.01.2023 г.

Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:

1.Представлява ли проверка на годността на служителя по смисъла на чл.70, ал.1 от КТ да изпълнява длъжността „заместник-директор маркетинг“ в отдел „Реклама“, когато е извършена преди сключване на трудовия договор, като служителят е поканен от работодателя да заеме процесната длъжност и е извършена от работодателя в рамките на един дълъг период от няколко месеца преди сключването на трудовия договор чрез поставяне на служителя от прекия му ръководител на сложни за разработване задачи, конкретно свързани с изпълнение на длъжността, както и чрез провеждане на лични срещи, устни интервюта и разговори, в резултат на които работодателят е оценил като впечатляващи проявените от него професионални качества и умения, изрично е посочил, че той ще допринесе за подобряване на процесите в дружеството и напълно удовлетворява интересите му, молил го е да заеме длъжността по най-бързия начин и му е предложил множество допълнителни бонуси, за да го стимулира да прекрати действащия си трудов договор и да подпише процесния трудов договор и ако представлява проверка на годността му, следва и да се приеме, че работодателят е действал недобросъвестно, като е включил процесната клауза за срок за изпитване в сключения след тази проверка трудов договор и че същата е включена с цел да се заобиколи законът и работодателят да разполага с възможността по чл.71, ал.1 от КТ да прекрати трудовото правоотношение по облекчен ред?

2. Може ли да се приеме, че след сключване на трудовия договор на служителя е извършена проверка по смисъла на чл.70, ал.1 от КТ на годността как се справя в реална работна среда и какво е нивото на изпълнение на задълженията му, ако мястото на работа, определено в т.3 от трудовия договор е в отдел „Реклама“ и след явяването му на работа служителят без никакви основания не е допуснат до работното му място, три дни е държан затворен по цял ден сам в друго помещение на първи етаж, без право на свободно придвижване в офиса на дружеството, без право да контактува самостоятелно с колегите си в отдел „Реклама“, находящ се на трети етаж, без да му бъде предоставен достъп до вътрешните информационни системи и бази данни на дружеството, необходими за изпълнение на трудовите му задължения, като му е поставена елементарна задача, която дори не е проверена преди връчване на заповедта за уволнение, тоест при наличие на безспорни многобройни доказателства, че работодателят е възпрепятствал ефективното изпълнение на трудовите задължения на служителя може ли да се приеме, че е извършена проверка какво е нивото на изпълнение на задълженията му в реална работна среда, с която да се провери годността му да изпълнява заеманата длъжност?

3.Представлява ли доказателство, че клаузата за срок на изпитване е включена в трудовия договор с цел уволнението на служителя по облекчения начин за работодателя ред по чл.71, ал.1 от КТ, ако същият е уволнен по този ред по причина на установена роднинска връзка на служителя с лице, заемащо ръководна длъжност в друго дружество, което работодателят приема за конкурентно и представлява ли тази причина основание за прекратяване на трудовия договор по реда на чл.71, ал.1 от КТ?

4. Допуснал ли е съществено нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд, ако е формирал свой решаващ извод, че по делото не се установява прекратяването на трудовото правоотношение по чл.71, ал.1 от КТ да е извършено по причина установената роднинска връзка на ищеца с лице в конкурентна фирма, като е игнорирал изцяло изключително важно доказателство, каквото са показанията на свидетелката Н. Т., бивш зам.-директор на отдел „Реклама“ в ответното дружество, поканила ищеца да заеме процесната длъжност, участвала в проверката на годността на ищеца преди сключване на трудовия договор, които показания установяват по безспорен начин самостоятелно и в съвкупност с множество други писмени доказателства, че реалната причина за уволнението му е, че при сключването на трудовия договор работодателят е узнал от служителя, че има роднина, който работи на ръководна длъжност в друго дружество, което работодателят е възприел като конкурентно и е уволнил ищеца на основание чл.71, ал.1 от КТ?

„Кредисимо“ ЕАД застъпва становището, че няма основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, като оспорва касационната жалба и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

С. П. е заявил в исковата молба, че прекратяването на трудовия договор с ответното дружество за длъжността „заместник-директор маркетинг“, извършено със заповед № 07800 от 18.07.2022 г. на основание чл.71, ал.1 от КТ, е незаконно. Включената клауза за срок за изпитване, въз основа на която е бил уволнен, според него е била недействителна, тъй като с нея не се цели проверка на годността му за изпълняваната работа, а прекратяване на договора по облекчения за работодателя ред и по причини, които не са свързани с тази работа. В случая е бил уволнен заради това, че негов братовчед работи в конкурентна фирма. Изложил е конкретни факти, от които се установява, че преди назначаването му вече е била извършена проверка на неговата годност да изпълнява работата посредством възлагане на задачи, които е изпълнил и за качеството на изпълнението е получил положителни оценки от представители на ответното дружество. Описал е подробно обстоятелствата, при които след явяването си на работа до прекратяване на трудовото правоотношение не му е дадена възможност да изпълнява в пълен обем служебните си задължения и по този начин работодателят не е извършил никаква проверка на неговите качества, но въпреки това го е уволнил на основание чл.71, ал.1 от КТ. Ето защо е поискал да бъде прогласена недействителността на клаузата за срок за изпитване, да бъде отменено уволнението въз основа на тази клауза и работодателят да бъде осъден да му заплати 53342,94 лв. обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение.

В отговора на исковата молба ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД е оспорило предявените искове. Включването на клаузата за срок за изпитване е обичайна практика на дружеството и целта в случая е била единствено проверката на годността на служителя да изпълнява трудовите си функции. След явяването му на работа ищецът пълноценно е бил допуснат да изпълнява поставените задачи, неговата годност е била проверена, а преценката на работодателя не подлежи на съдебен контрол.

Софийският районен съд е приел, че провежданите преди сключване на трудовия договор интервюта и събеседвания, включително и поставянето на задачи на ищеца, не обуславят извод за извършена надлежна проверка на годността на ищеца да изпълнява възложената му работа по смисъла на чл.70 от КТ, тъй като подборът на кадри за заемане на определена длъжност се различава от проверката в работна среда. Ето защо според съда не е установено, че целта на работодателя е била да заобиколи закона, поради което искът за недействителност на клаузата за срок за изпитване е бил отхвърлен. Причините за прекратяването на договора не подлежат на изследване и съдебен контрол, поради което другите аргументи на ищеца не са били обсъдени и исковете за отмяна на уволнението и за заплащане на обезщетение за оставането на ищеца без работа също са били отхвърлени.

Въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че в случая от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не се установява към момента на сключване на трудовия договор клаузата за изпитване в полза на работодателя да е включена не с цел да се провери годността на служителя за изпълняваната работа, а с цел прекратяване на договора по облекчения ред на чл.71, ал.1 от КТ. От обстоятелствата, че преди сключване на договора с ищеца са провеждани интервюта и са поставяни за решаване задачи, не може да се направи извод, че е извършена проверка за годността на служителя да изпълнява възложената му работа по смисъла на чл.70 от КТ. В рамките на предварителния подбор между кандидати за работата работодателят не би могъл да прецени как ще се справя служителят в реалната работна среда и какво ще е нивото на изпълнение на задълженията му. Такава преценка би могла да бъде извършена само в хода на изпълнение на работата. Поради това не може да се приеме, че с клаузата за изпитване работодателят е имал за цел да заобиколи закона и евентуално в бъдеще да прекрати трудовото правоотношение по облекчения ред на чл.71, ал.1 от КТ и затова искът за недействителност на тази клауза е неоснователен. Освен това въззивният съд е приел за установено, че на 14.07.2022 г. ищецът е постъпил на работа и му е била поставена за изпълнение задача, съответстваща на задълженията му по длъжностна характеристика, за работодателя е възникнало правото му по чл.71, ал.1 от КТ да прекрати договора, без да излага мотиви за това, като преценката му не подлежи на проверка за законосъобразност от страна на съда. Поради това и причините, поради които ищецът твърди да е било прекратено трудовото правоотношение, не могат да се обсъждат. За пълнота обаче съдът е посочил, че по делото не се установява прекратяването на трудовото правоотношение да е извършено по причина установената роднинска връзка на ищеца с лице в конкурентна фирма. Извод за това не може да бъде направен въз основа на твърденията на ищеца в електронната кореспонденция от 23.06.2022 г., нито въз основа на показанията на свидетелката А., съпруга на ищеца, основани на споделеното и от ищеца. По тези съображения Софийският градски съд е потвърдил първоинстанционното решение.

Поставените от касатора въпроси във връзка с тези мотиви на въззивния съд съдържат подробно описание на фактическата обстановка, и то не тази, която е възприета от съда, а на желаната от него и в негова интерпретация на събраните по делото доказателства. Въпреки това може да се приеме, че първият въпрос съдържа принципното питане дали извършената задълбочена предварителна проверка и одобрението на квалификацията на кандидата за длъжността може да замести изпитването в реална работна обстановка. Въззивният съд е дал отрицателен принципен отговор на въпроса, който съответства на материалния закон-чл.70 от КТ. В разпоредбата ясно е посочено, че работата изисква да се провери годността на работника и служителя, а не предварително да се изгради впечатление за неговата квалификация. Това означава, че годността се изпитва в реална работна среда, а не преди това. Каквито и качества да притежава кандидатът за работа, фактическото изпълнение на трудовите функции е от решаващо значение за проверката на работодателя, която няма как да се извърши пробно преди това. Ето защо не може изобщо да се твърди, че включването на клауза за срок за изпитване преди проверката в работна среда представлява опит за заобикаляне на закона, защото цели не проверка на годността на работника, а прекратяване на договора при облекчен за работодателя ред. Цитираните от касатора решения не подкрепят неговата теза. Касае се за случаи, при които е прието, че е налице злоупотреба с право, защото качествата на работника или служителя не са проверявани преди назначението, а вече са изпитани в работни условия и на същата работа/решение № 118 от 4.6.2015 г. по гр. д. №6968/2014 г., решение № 96 от 15.06.2018 г. по гр. д. № 4048/2017 г., решение № 26 от 28.02.2018 г. по гр. д. № 2545/2017 г., всички на III ГО на ВКС/. Ето защо по този въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.

Вторият въпрос се базира изцяло на твърдения, които въззивният съд е приел за недоказани. Този съд е констатирал, че работодателят е създал условия на касатора да изпълнява своите трудови функции, а не обратното-при наличие на пречки и ограничения. Въз основа тези обстоятелства съдът е достигнал до извода, че няма правомощието да упражни контрол върху преценката на работодателя за резултата от изпитването и по този начин е разрешил втория въпрос в съответствие с практиката на ВКС, съдържаща се в решения № 65 от 24.03.2015 г. по гр. д. № 5669/2014 г. на III ГО, № 376 от 26.10.2011 г. по гр. д. № 1405/10 г. на IV ГО, № 765 от 11.01.2011 г. по гр. д. № 228/10 г. на III ГО, № 716 от 27.12.2010 г. по гр. д. № 253/09 г. на III ГО и др.

Останалите въпроси на касатора са поставени във връзка с твърдението му, че действителната причина за уволнението е установената роднинска връзка на ищеца с лице в конкурентна фирма. Това твърдение е останало недоказано по делото, въпреки че въззивният съд действително е пропуснал да обсъди показанията на свидетелката Т.. От мотивите на съда обаче е видно, че твърденията на Н. Т. всъщност са били взети предвид при преценката на комуникацията на касатора с Н. Т. в месинджър от 23.06.2022 г. и е прието, че не се установява роднинската връзка на ищеца с лице, работещо в конкурентна фирма да е причина за уволнението. Този извод на съда от събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност съответства на правилото за разпределение на доказателствената тежест, съдържащо се в чл.8, ал.2 от КТ и възлагащо на касатора да проведе пълно доказване на твърдяната злоупотреба с право от страна на работодателя, което в случая той не е сторил.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.

При този изход на спора касаторът дължи на 300 лв. юрисконсултско възнаграждение на ответното дружество за касационното производство.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение