Определение № 211 от 24.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 174/2019 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Спряно е с постановено по настоящето дело определение № 32/ 24.01.2019 г. до приемане на решение по Тълкувателно дело № 1/ 2018 г., ОСГК, ВКС. Производството по посоченото тълкувателното дело приключи с издаването на Тълкувателно решение № 1 от 04.06.2020 г., с което отпадат предпоставките за спиране на производството по настоящето дело и то следва да бъде възобновено. Същото е образувано по частна касационна жалба на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) срещу въззивно определение на Варненски апелативен съд № 801 от 13.12.2018 г. по ч.гр.д.№ 630/ 2018 г., с което е потвърдено определение на Разградски окръжен съд от 30.10.2018 г. по гр.д.№ 260/ 2018 г. и по този начин е прекратено производството по искането на КПКОНПИ по чл.74 ЗОПДНПИ (отм.) за отнемане в полза на държавата от С. С. Х. на незаконно придобито имущество на обща стойност 285 291,87 лв. Частният касатор поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно, защото въззивният съд неправилно счел срока по чл.27 ЗОПДНПИ (отм.) за преклузивен. Счита, че е налице добре установена практика, според която този срок има инструктивен характер. Излага и съображения, че в конкретния случай срокът за извършване на проверка е спазен. В приложеното към частната жалба изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК КПКОНПИ поддържа, че даденото от въззивния съд процесуалноправно разрешение противоречи на практиката на Върховния касационен съд по въпроса за характера на срока по чл.27 ЗОПДНПИ (отм.) – дали същият се явява инструктивен или преклузивен. Евентуално частният касатор поддържа очевидна неправилност на решението или че въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съдът намира жалбата за допустима, а основателно е и искането за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд е прекратил производството по делото след като е приел, че то е образувано въз основа на решение на КПКОНПИ от 04.10.2018 г. за предявяване на иск срещу ответницата по реда на ЗОПДНПИ (отм.). Процедурата по проверка на имуществото на ответницата е стартирала на 11.01.2017 г. и е завършила с решение от 01.10.2018 г. Тя е продължила повече от една година, без срокът за извършването й да е продължаван и без преди изтичането му да е взето решение за започване на исково производство. Срокът за проверка (според мнозинството от състава на въззивния съд) е преклузивен и пропускането му води до преклудиране както на правомощията на КОНПИ да вземе решение за начало на производство и да внесе искане за отнемане на незаконно придобито имущество в съда, така и до погасяване на материалното право на държавата за отнемане на имуществото. С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставеният от КПКОНПИ правен въпрос обуславя обжалваното определение, тъй като съдът е постановил акта си въз основа на разбирането, че срокът за извършване проверка по ЗОПДНПИ (отм.) е преклузивен и с изтичането му се погасява правото на отнемане. Това разрешение противоречи на задължителната практика на Върховния касационен съд, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 04.06.2020 г. по тълкувателно дело № 1/ 2018 г., ОСГК, ВКС. Според извършеното с него тълкуване, изтичането на срока за проверка по чл.15 ал.2 ЗОПДИППД (отм.) и чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) не съставлява процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество, защото този срок е инструктивен. Затова прекратителното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, да бъде отменено и делото да бъде върнато на компетентната инстанция по същество за продължаване на съдопроизводствените действия по него. По изложените съображения съдът