Определение № 1334 от 21.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2151/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Н. В.-К., чрез адвокат Х. Т., срещу решение № 19 от 16.02.2023 г. по в.гр.д.№ 402/2022 г. на Бургаски апелативен съд в частта, с която, след частична отмяна на решение № 599 от 20.06.2022 г., поправено с решение № 893 от 28.09.2022 г., постановени по гр.д.№ 1501/2021 г. на Бургаски окръжен съд, предявените от Е. Н. В.-К. срещу Община - Бургас искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, за присъждане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от травматични увреждания, получени на 08. 07. 2021 г., при превоз с кораб до остров „Св. Анастасия“, са отхвърлени над сумата 15000 лева до пълния предявен размер от 30000 лева – искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и над сумата 810.89 лева до пълния предявен размер от 1081.19 лева – искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди. Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон - чл. 51, ал. 2 и чл. 52 ЗЗД и поради необоснованост. Поддържа се и наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал.2, предл. 3 ГПК. Подаден е писмен отговор от ответната страна Община – Бургас, с който се изразява становище за правилност на въззивното решение и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационно обжалване. При извършването на служебна проверка за допустимост на касационната жалба настоящият състав прие следното: Касационната жалба е недопустима в частта й срещу въззивното решение в частта, с която искът по чл. 49 ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е отхвърлен за разликата над сумата 810.89 лева до пълния предявен размер от 1081.19 лева, тъй като е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване акт. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, решенията на въззивни съдилища, постановени по граждански дела с цена на иска до 5000 лв., не подлежат на касационно обжалване. При частични искове цената на иска се определя от размера на съдебно предявената част. Определеният в чл. 280, ал. 3 ГПК критерий за необжалваемост е свързан единствено с цената на иска, без значение дали с последния се предявява целият размер на вземането или част от същото (Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ВКС, ОСГК, т. 1). Съгласно чл.69, ал.1, т.1 ГПК размерът на цената на иска по искове за парични вземания е търсената сума. В настоящия случай цената на иска по чл.49 ЗЗД е 1081.19 лева, под предвидения в чл. 280, ал. 3 ГПК минимален праг за допустимост на касационното обжалване, поради което касационната жалба, като недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане. В останалата си част касационната жалба е допустима. При извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение в частта му, с която, след частична отмяна на първоинстанционния акт, искът по чл. 49 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, е отхвърлен над сумата 15000 лв. до сумата 30000 лв., настоящият състав съобрази следното: Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която Община – Бургас е осъдена, на основание чл. 49 ЗЗД, да плати на Е. Н. В.-К. сумата 15000 лева обезщетение за неимуществени вреди от травматични увреждания, получени на 08. 07. 2021 г., при пътуване с кораб до остров „Св. Анастасия“. От горното следва, че със сила на пресъдено нещо е прието за установено, в отношенията между страните по делото, че са се осъществили елементите на фактическия състав на чл. 49 ЗЗД за ангажиране имуществената отговорност на Община - Бургас за причинените на ищцата, в резултат на описания по-горе инцидент, неимуществени вреди. Спорен е въпросът за размера на дължимото обезщетение, както и въпросът налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е съобразил следните обстоятелства: а/. вид и тежест на травматичното увреждане - травма на нервните коренчета на лумбалния отдел на гръбначния стълб, деформация на трети лумбален прешлен, изразяваща се в намален размер на височината на прешленното тяло (компресионно снижена горна краева пластинка, с лека деформация), което може да бъде причинено както от флексионна травма, така и от собствената тежест на тялото във времето; б/. избраният метод на лечение - извършена вертебропластика на увредения прешлен с костен цимент, представляваща инжектиране, под рентгенов контрол и под високо налягане, на костен цимент в увреденото тяло, който метод има както терапевтичен, така и профилактичен ефект; проведеното лечение е било щадящо - инжекционно, а не оперативно, с незабавен ефект след провеждането му; в/. невъзможността за пълно възстановяване (възможно е стабилизиране на гръбначния стълб отчасти), тъй като увреждането е настъпило при първично увреден гръбначен стълб - дегенеративни изменения в лумбалния сегмент на гръбначния стълб, остеопороза, възрастови промени, което препятства нормалния и пълноценен възстановителен период; г/. възрастта на ищцата към настъпване на инцидента – 72 години; д/. интензитета на търпените болки – особено силни в острата фаза на травмата е/. продължителността на възстановителния период – около 4-5 месеца; ж/. търпените неудобства от трайното затруднение движението на снагата за срок от 4-5 месеца; з/. обстоятелството, че ищцата е изписана с неврологично подобрение и без допълнителен неврологичен дефицит; и/ социалноикономическите условия в страната към настъпване на инцидента. При съобразяване на горепосочените обстоятелства е направен извод, че справедливото обезщетение възлиза на 20 000 лв. Във връзка с направеното от Община - Бургас възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, въззивният съд е приел 25 % съпричиняване на вредоносния резултат. Приел е, че въпреки възрастта си и пълната известност за влошеното й здравословно състояние (мозъчно-съдова болест и преживян инсулт през 2016 г., хипертонична болест на сърцето 3-та степен, чести оплаквания за залитане и падане, нестабилност при придвижването) и въпреки проведената на кораба инструкция за безопасност, според която пасажерите не трябва да напускат местата си до акостиране на кораба на острова, освен с разрешение на капитана, ищцата е станала за самостоятелно придвижване в клатушкащия се поради силното вълнение кораб. Същата не е уведомила за състоянието си организаторите на пътуването и стюарда в кораба. В изложение към касационната жалба се поддържа наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Формулиран е следния въпрос: “Представляват ли навършените от Е. Н. В.-К. 72 години към датата на инцидента, както и увреденото й общо състояние, с вече установени и напреднали дегенеративни изменения в лумбалния сегмент на гръбначния стълб и множество други заболявания, включително високо кръвно налягане, което състояние не е било доведено до знанието на стюардите и организаторите на пътуването, нито било съобразено от самата нея, когато се качила на кораба, основание за съпричиняване на вредоносния резултат?“ Поддържа се и наличие на основанието по чл. 280, ал.2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Поставеният в изложението въпрос е фактически, а не правен, каквото е изискването на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като отговорът на същия не би могъл да е принципен, а е в зависимост от съобразяването на установените по конкретното дело конкретни обстоятелства. Въпросът е относим към правилността на изводите на въззивния съд, а извършването на проверка за правилност на обжалваното решение в стадия по чл. 288 ГПК на касационното производство е недопустимо. Поради изложеното, въпросът не може да послужи като общо основание за допускане на решението до касационен контрол. Несъответствието на въпроса с общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК прави безпредметно обсъждането на бланкетно заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Независимо от това, следва да се посочи, че въпросът не е разрешен в противоречие с трайно установената практика на ВКС по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД (р ешение № 339 от 20.12.2018 г. по търг. д. № 2882/2017 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 45 от 15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. на ІІ т. о., решение № 159 от 24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. на ІІ т. о., решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ІІ т. о., решение № 58 от 29.04.2011 г. по т. д. № 623/2011 г. на ІІ т. о., Решение № 59 от 10.06.2011 г. по т. д. № 286/2010 г. на І т. о., решение № 153 от 31.10.2011 г. по т. д. № 971/2010 г. на ІІ т. о., решение № 169 от 28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на ІІ т. о., решение № 18 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 60304/2016 г. на ІV г. о.), в която е възприето разрешението, че принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице в случаите, когато произлезлите от деликта вреди се намират в причинна връзка не само с поведението на деликвента, но и с поведението на самия пострадал. За да се приеме наличие на принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, като с поведението си е създал условия или е улеснил неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно и противоправно. В случая въззивния съд е приел, че поведението на ищцата Е. В.-К. е съпричинило вредоносния резултат, като изрично е посочил кои факти намира за съпричиняващо поведение, определил е обективния принос на това поведение за настъпването на неимуществените вреди – изразен в процентно съотношение, с което е намалил размера на обезщетението. Взел е предвид, че придвижването на ищцата от заетото от нея място на кораба, при силно вълнение, не е съобразено със здравословното й състояние, с конкретната обстановка – възникнала буря, заради която плавателният съд е станал нестабилен, нито с проведения инструктаж. Обжалваното решение не е очевидно неправилно. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само в случай на допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В случая обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на фактическите изводи с правилата на логиката и науката. Процесуалният представител на Община – Бургас не претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Воден от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,