Определение № 326 от 10.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5057/2013 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на Р. п. С. З. чрез прокурор К. срещу въззивното решение на Старозагорския окръжен съд /СОС/ от 26.ІV.2013г. по в.гр.д. № 1077/2013г. Ответникът по касационната жалба И. В. Р. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК чрез адвокат Ив.И. е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и е срещу валиден и допустим съдебен акт. По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното: С решението си от 26.ІV.2013г. СОС е отменил решението на Старозагорския РС от 09.І.2013г. по гр.д № 1094/2012г. в уважителната му част за разликата над 3000лв. до 6000лв. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявения от И. Вл.Р. срещу П. на РБ иск с правно основание чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ за сумата 3000лв. обезщетение за неимуществени вреди в резултат на повдигнато обвинение за престъпление по чл.316 вр. с чл.309 ал.1 НК по досъдебно производство № 46/2011г., прекратено на 29.ІІІ.2012г., и е потвърдил първоинстанционното решение в останалата му осъдителна част за сумата 3000лв. обезщетение. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че воденото срещу ищеца наказателно производство е прекратено поради липсата на доказателства, че той е действал съзнателно; налице са при това положение предпоставките по чл..2 ал.1 т.2 ЗОДОВ; разпоредбата на чл.1 ал.1 от с.з. е неприложима в случая, а в хипотезите по чл.2 ЗОДОВ незаконосъобразността на актовете не се предпоставя от наличието на вина на съответните физически лица, упражняващи властнически правомощия, за ангажиране отговорността по този текст е достатъчно повдигането и поддържането на обвинение, впоследствие прекратено; неоснователен е доводът на ответника за липса на причинна връзка между действията на прокуратурата и неблагоприятните психически изживявания у Р. – събраните гласни доказателства установяват, че тези негативни последици са започнали след повдигането на обвинение на ищеца и че са продължили до прекратяването на производството, макар и свидетелите да са близки на ищеца /съпруга и съдружник/, показанията им следва да бъдат кредитирани поради липса на доказателства, които ги опровергават. При определяне размера на обезщетението съдът е взел предвид съобразно чл.52 ЗЗД характерът и вида на засегнатото субективно право, интензивността на неблагоприятните изживявания на ищеца и тяхната продължителност, както и обстоятелствата, свързани с характера на осъществените срещу ищеца действия по повдигане на обвинението, засегнали доброто име и репутацията на ищеца и като лице, упражняващо търговска дейност, обвинението е за престъпление, извършено в качеството на представител и управител на търговско дружество, воденото досъдебно производство е станало известно на лица от служебния му кръг – подчинени и клиенти, навредило на авторитета му, установени са неприятни изживявания и страдания, изпитвано неудобство пред близки, колеги и подчинени, но без разстройство на физическото и психическото му здраве, а наложените мерки за процесуална принуда не са били прекомерни по характер, интензитет и продължителност. В изложението Р. п. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд по въпросите: 1. допустимо ли е съдът да изгражда убеждението си за наличие на причинна връзка само въз основа на показанията на свидетели с роднинска връзка и професионална зависимост, пряко заинтересовани от изхода на делото; 2. допустимо ли е съдът да възприема за установени факти, неизложени в исковата молба и направените възражения на ответника /без да се сочат конкретни факти и възражения/; 3. при определяне размера на обезщетението следва ли съдът да се ръководи и спазва принципът за справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, които въпроси били от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, както и в противоречие с практиката на ВКС по ТР № 3/2005г. на ОСГК и по сочените само по номера, дати на постановяване и отделения решения на негови състави. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваните въззивни решения. По първия въпрос със сочените съдебни решения /делата, по които те са постановени, съдът служебно издири/ № 391/13.І.2012г. по гр.д. № 887/2012г. ІІІ ГО, № 16/02.ІІ.2011г. по гр.д. № 396/2010г. ІІІ ГО, № 53/14.ІІ.2011г. по гр.д. № 640/2010г. ІІІ ГО и № 127/05.ІV.2011г. по гр.д. № 1321/2009г. ІV ГО и ТР № 3/2005г. на ОСГК касаторът не обосновава твърдението си за наличие на произнасяне от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Със съдебния акт по първото дело /№ 887/2012г./ производството е прекратено поради оттегляне на морлбата за отмяна. А в останалите три съдебни акта на състави на ВКС и в ТР № 3/2005г. не е давано разрешение на поставения в случая процесуалноправен въпрос /а на други въпроси: в решение № 16 – дали преценката относно вината, вредата и причинната връзка са съобразени с изискванията на ППВС № 4/1968г. т.11; в решение № 53 – за наличието на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и причинените вреди и за необходимостта от конкретизация както на органите, причинили вредите, така и на действията, от които те са произтекли; в решение № 127 – за задължението на съда да обсъди всички обстоятества по делото и всички доводи и възражения на страните/. Вторият релевиран в изложението въпрос е бланкетен – не е конкретизирано от касатора кои факти, не посочени в исковата молба, и кои възражения въззивният съд е взел или не е взел предвид, което прави невозможна преценката дали въпросът е от значение за изхода на делото. По третия въпрос въззивният съд се е произнесъл, но даденото му от него разрешение не е в противоречие, а в съответствие с практиката на ВКС, в т.ч. конкретно посочената в случая. Това е така, тъй като съдът именно съобразно принципа за справедливост, заложен в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, е извършил подробна преценка на обстоятелствата, имащи значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по първия и третия въпроси. Съгласно т.4 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В разглеждания случай касаторът не обосновава нито една от посочените в това тълкувателно решение хипотези, обуславящо наличието на твърдяното /бланкетно/ основание за допускане на касационно обжалване. По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,