Определение № 2153 от 30.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4315/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Г. Г., представляван от адв. Д. П., против постановеното в производство по чл. 49 СК решение № 405 от 10.07.2023 г. по въззивно гр. дело № 107/2023 г. на Софийския окръжен съд. С него, след отмяна на решението от 03.01.2023 г. по гр. д. № 156/2022 г. на Районния съд в гр. Своге, упражняването на родителските права върху малолетните Н. И. Г. и Т. И. Г. се предоставя на майката И. М. М., определя се местоживеене на децата на адреса на майката в [населено място], [община] и режим на лични отношения с бащата И. Г. Г., както и последният се осъжда да заплаща месечна издръжка в размер на 195 лв. за всяко от децата, считано от влизане на решението в сила. За да постанови този резултат въззивният съдебен състав приема, че е в интерес на децата да бъдат отглеждани от своята майка, като е дал превес преди всичко на тяхната ниска възраст /7 и 5 години към датата на постановяване на въззивното решение/ и преценката, че се нуждаят от постоянен надзор и общуване, които намира, че може да бъдат осъществени най-пълноценно в семейния кръг на майката, която ги е отглеждала и при която те живеят в [населено място], като по време на бракоразводния процес децата са отглеждани и от двамата родители ,подпомагани от близките им. Според констатациите на съда, бабата и лелята по майчина линия имат собствен бизнес в близост до дома и свободно могат да организират времето си според нуждите на децата. В противовес на това, лелята на бащата, на която той разчита, представлява по-далечен роднина и освен това работи на смени в БДЖ на дълги дестинации ,до Варна и Бургас. От друга страна, неговата сестра, за която има данни, че прибира от детска градина детето Т., живее на 1 км. разстояние от дома на бащата, работи в София и самата тя има малко дете, което съдът намира, че ограничава възможността ѝ да полага пълноценно грижи за Н. и Т. в помощ на бащата. По отношение на останалите критерии от значение за определяне родителя, на когото да бъде предоставено упражняването на родителските права, въззивният съд по-скоро приема, че бащата и майката са равностойни. Всеки от тях работи на смени извън [населено място], където децата живеят и посещават училище и детски заведения. Режимът на работа и на двамата родители е свързан с регулярни продължителни отсъствия. В мотивите си съдът изрично сочи, че не кредитира противоречивите показания на свидетелите относно предпочитанията на децата, тъй като са пристрастни. Дал е вяра на социалните доклади, които свидетелстват за еднаква привързаност на децата и към двамата родители, както и за наличието на добри родителски качества у всеки от тях. Според съда се наблюдава тенденция към прекалена, макар и добронамерена строгост на бащата, предвид споделеното от децата пред социалните работници. Изтъкнато е ,че бащата цели да култивира „мъжественост“ у децата, като ги учи да стрелят и стимулира интереса им към оръжия - играчки, „дисциплина“ и прочие. Предвид крехката им възраст обаче, такова възпитание съдът е оценил като небалансирано, отделно от това са изтъкнати и съществуващите рискове при боравене с оръжие, особено при оставяне децата без постоянен надзор или под надзора на непълнолетен, макар и притежаваното от бащата огнестрелно оръжие да се съхранява в каса в неговия дом. Последният довод, изведен от данните, че бащата ходи на лов и дори взема понякога големия си син със себе си. Воден от тези съображения, Софийският окръжен съд е достигнал до извода, че по-пригодна да упражнява родителските права по отношение на малолетните деца е тяхната майка. В касационната си жалба И. Г. поддържа становище за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Счита, че съдът се е произнесъл по материално-и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС - чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В условията на евентуалност поддържа същите да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Извън това счита, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, поради очевидна неправилност. Ответницата по касация И. М. М. оспорва жалбата в писмен отговор, чрез пълномощника си адв. К. Г.. Излага аргументи за необоснованост на поддържаните основания за допускане на решението до касационен контрол, а по същество – за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. След преценка Върховен касационен съд, ІІІ г. о., счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Въпросите относно задължението на съда да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства, твърдения и възражения на страните от значение за изхода на спора в тяхната съвкупност, както и да изложи в мотивите си конкретни съображения във връзка с тях, обуславят решаващата воля на съда, но не са разрешени в противоречие с трайно установената съдебна практика. В случая оплакванията за едностранно и непълно обсъждане на доказателствения материал са абстрактно,бланкетно поставени и не кореспондират на действителното съдържание на изложените към обжалваното решение мотиви. Доводите на касатора на практика се свеждат до такива за неправилност и необоснованост на въззивното решение, мотивирани от собственото му субективно убеждение за начина, по който следва да бъде анализиран и преценен събраният доказателствен материал, а именно: че не ставало ясно защо съдът счита майката за по-пригодна да упражнява родителските права; за неправилно определяне предпочитанието към единия родител по критерия помощ от трети лица; за пропуск да бъде служебно назначена съдебно-психиатрична и психологична експертиза на всеки от родителите; за непълнота и неяснота на мотивите. Както това е изрично изтъкнато в задължителните разяснения в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 год.,ОСГТК,материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая въззивното решение посочва всички фактически обстоятелства от значение за извършване на преценката по чл.59 СК. Елементите, които са счетени за имащи отношение към оценката на най-добрия интерес на децата са преценени по вътрешно убеждение на решаващия съдебен състав, като е посочено тяхното съдържание и как те са претеглени, за да се разреши възникналият правен спор. Мотивиран е изводът за това защо съдът дава приоритет на ответницата, а именно с оглед съображението, че майката е по-пригодният родител да се грижи за деца в ниска възраст и доколкото се установява предимство по критерия „помощ на трети лица“, при констатация за равнопоставеност между двамата родители по отношение останалите критерии – морален облик и възпитателски качества, полагани грижи и желание за отглеждане на децата, привързаност на последните към родителите, социално обкръжение, жилищно-битови и други материални условия на живот. Несъгласието на касатора с така приетите за установени фактически обстоятелства представлява довод за неправилност, който сам по себе си не може да мотивира извод за обоснованост на поддържаното противоречие с практиката на ВКС по поставените процесуалноправни въпроси. В случая решаващите правни изводи на съда по предмета на спора съответстват напълно на трайно установената съдебна практика. В съвкупност са обсъдени всички изброени в ППВС № 1 от 12.XI.1974 г. критерии, като е съобразено даденото указание, че децата в ниска възраст се нуждаят от непосредствена майчина грижа, поради което и майката изначално е по-пригодна от бащата за тяхното отглеждане и възпитание. В този смисъл и практиката на ВКС по чл. 290 ГПК - решение № 68 от 24.06.2021 г. по гр. д. № 2117/2020 г., ІІІ г. о., решение № 437 от 28.12.2012 г. по гр. д. № 1145/2011 г., IV г. о., решение № 80 от 03.08.2020 г. по гр. д. № 3922/2019 г., ІІІ г. о. Неотносимо е поставен повдигнатия въпрос за това, дали имат отношение към предоставянето на родителските права поведението на родителя, недобрите му морални качества, станали причина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, доколкото недобри морални качества на някой от родителите не са възприемани, поведение което да ги засвидетелства не е прието за установено от съда от съда. Въззивният съд е ревизирал безкритичното приобщаване към делото на материали,негодни да бъдат приети и ценени като доказателства. Като допълнително съображение и абстрахирайки се от въпроса за допустимостта, е посочил, че представените от И. Г. фотокопия от комуникация в социалните мрежи /приличащи на еротична кореспонденция между възрастни/ за които е имал твърдения,че засягат майката и трето лице, нямат отражение и връзка с нейните качества и родителски капацитет.Това становище на съда е съобразено със зададеното принципно разрешение в тълкувателната практика на ВС и Постановление № 1 от 12.XI.1974 г., според която вината за дълбокото разстройство на брака поначало е без правно значение за упражняването на родителските права, освен когато поведението, от което е направен извод за вината, се е отразило или може да се отрази върху отглеждането и възпитанието на децата. На последно място в изложението си касаторът поставя въпроса за това, какво е значението на жилищните условия и подкрепата, която получават родителите от трети лица, без да е ясно обосновано в каква връзка и поради какви причини счита, че същият е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Единственият довод е за пренебрегване данните за равностойна възможност за помощ от трети лица – близки на родителите. По този критерий обаче е видно, че съдът е изложил точни и ясни съображения, които не обосновават извод за отклонение от възприетите принципни разрешения в практиката на ВС и ВКС при разрешаването на спорове за родителски права. Липсват аргументи тази съдебна практика да бъде допълнена или изменена и не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване в приложното поле на хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Тезата на касатора за очевидна неправилност на решението също не може да бъде споделена. Като основание за допускане на касационното обжалване очевидната неправилност следва да се различава от касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Същата визира особено тежки пороци на обжалвания съдебен акт, установими пряко от мотивите към него – позоваване на несъществуваща или отменена правна норма, не е приложена императивна материалноправна норма, съдът грубо е нарушил правилата на формалната и правна логика при обосновка на изводите си, или е нарушил основополагащи процесуални правила. Пороци от посочената категория в случая не се констатират. Напротив, решаващите изводи на съда по предмета на спора са последователно и логически обосновани, на база възприетите от него фактически констатации по правнорелевантните факти., като постановилият обжалваното решение съдебен състав в мотивите си е изхождал от задължението си в производството да следи служебно за интересите на ненавършилите пълнолетие деца. Ето защо, обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.При този изход на делото в полза на ответницата по касация следва да се присъдят сторените във връзка с настоящото производство разноски за адвокатска защита в размер на 600 лева, заплатени в брой, съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 07.09.2023 г. Предвид гореизложеното, ВКС, състав на III г. о.