Определение № 694 от 15.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 3742/2013 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 пр.1 вр. с ал.1 т.2 вр. с чл. 248 ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на О. П. Ц., чрез процесуалния му представител адв.Т.Г., против определение № 1957 / 05.08.2013 год. по т.д.№ 4052 / 2012 год. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото въззивно решение, в частта относно присъдените в негова тежест, съответно - в полза на противната страна [фирма], разноски / адвокатско възнаграждение /. Жалбоподателят счита, че процесуалният закон не съдържа вмененото от въззивния състав задължение за упражняване правото на възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, на основание чл.78 ал.5 ГПК, до приключване на устните състезания по делото, доколкото въззивният съд е оставил молбата без уважение, предвид несвоевременност на искането на това основание. Ответната страна - [фирма] – оспорва частната жалба, като излага съображения за приложим ред за обжалване по чл. 274 ал.3 т.2 ГПК, респ. липса на обосновани основания по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Подкрепя правилността на въззивното определение, като постановено в унисон с безпротиворечива съдебна практика на ВКС, която цитира. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал. 2 ГПК, като постановен за пръв път от въззивна инстанция, съдебен акт. Частната жалба е неоснователна. Няма спор, че до приключване на устните състезания въззиваемият и настоящ жалбоподател не е възразил за прекомерност на адвокатското възнаграждение, на основание чл. 78 ал.5 ГПК. Правилно и в съответствие с непротиворечивата практика на Върховен касационен съд, намерила израз и в задължителното за въззивната инстанция, като постановено по реда на чл. 274 ал.3 ГПК определение - № 372 / 16.05.2012 год. по ч.гр.д.№ 223 / 2012 год. на ВКС, ІV г.о., е позоваването на несвоевременност на възражението на въззиваемия, основано на чл. 78 ал.5 ГПК. Правото му на възражение е в корелативна връзка с правото на насрещната страна да претендира разноски, ограничено в упражняването му до приключване на последното заседание в съответната инстанция / чл. 80 ГПК /. Само ако в съответствие с чл. 80 пр. второ ГПК страната, в чиято полза са присъдени разноски, упражни правото си да поиска изменение на решението в тази му част и доколкото изменението би касаело произнасянето на съда по възмездяване разноските за процесуално представителство от адвокат, страната в чиято тежест са присъдени същите би имала възможност за възражение за прекомерност, явяващо се последващо спрямо устните състезания в съответната инстанция. Процесуалният закон по начало ограничава процесуалните действия на страните до приключване устните състезания, освен в случаите на изрично визирани по-кратки срокове, в съответствие с концентрационното начало в процеса, както и изрично урежда изключенията от това правило - чл.247, чл. 249, чл.250 ГПК. Именно тази изрична уредба в процесуалния закон, съгласувана с принципите за публичност и непосредственост / чл. 11 ГПК / и разглеждане делата в разумен срок / чл.13 ГПК /, в съчетание с принципа на състезателното начало - за осигуряване възможността на страните да се запознават и вземат становище по исканията на насрещната страна, без това да минира бързината на производството, изключват възможността страната по свое усмотрение, неограничено със срок, по всяко време след приключване на устните състезания да упражни процесуални права, каквото е и правото на възражение по чл. 78 ал.5 ГПК. Срокът по чл. 248 ал.1 ГПК е уреден за изменение на решението в частта за разноските, предпоставящо своевременно и надлежно упражнено от страната право по чл. 78 ГПК / вкл. на ответната и за намаляване поради прекомерност /, несъобразено от съда изцяло или частично, поради грешка или опущение. Предвид горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение