Определение № 71 от 08.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4391/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез областния управител на област с административен център [населено място] като пълномощник, против въззивно решение № 413 от 12.07.2022 г. по в.гр.д. № 322/2022 г. на Окръжен съд Благоевград в частта му, с която е отменено решение № 124 от 16.11.2021 г. по гр.д. № 1124/2021 г. на Районен съд - Петрич, с която е индивидуализиран недвижимият имот, предмет на предявения иск за собственост, и вместо него е постановено друго, с което е прието за установено, че недвижимият имот- нива в строителните граници на [населено място], м. “Поляните“, представляваща имот пл.№ ..... по кадастрален план от 1993 г., който имот е собственост на ищците на основание наследствено правоприемство от Я. Г. С. и реституция по ЗСПЗЗ, е със следната индивидуализация: площ 2 547 кв.м в документ за собственост /решение № 366 от 07.11.2002 г. на ОСЗГ- П., графично изобразен на скица № 1298 от 14.10.2002 г./, както и в комбинираната скица към съдебно-техническата експертиза- приложение № 22 на л. 356 от първоинстанционното дело, в която имотът включва частта, очертана с червени линии и представлява имот с проектен идентификатор ....., образуван от оцветената в сив цвят площ от 2 054 кв.м;. оцветената в зелен цвят площ от 261 кв.м, както и очертания със зелени линии триъгълник на юг от посочената част, с означени върху него условни знаци за храсти /ровини/, която скица, подписана от съдебния състав представлява неразделна част от решението. В касационната жалба са наведени доводи за недопустимост, евентуално - за неправилност на въззивното решение в тази част. Жалбоподателят поддържа, че предмет на обжалване пред въззивния съд е било първоинстанционното решение, с което предявеният от ищците иск с правно основание чл. 54, ал.2 ЗКИР е бил уважен, като е било признато по отношение на Държавата, че те са собственици в съответните идеални части на нива, находяща се в строителните граници на [населено място] м. “Поляните“, с площ 2054 кв.м, нанесен в сив цвят на комбинираната скица - приложение № 22 към заключението на СТЕ, представляваща неразделна част от първоинстанционното решение. Сочи, че без да е сезиран с въззивна жалба от ищците въззивният съд е уважил предявеният иск за цялата претендирана от тях площ от 2 547 кв.м, като е индивидуализирал имота с нови граници, включвайки към оцветената в сива част с площ 2 054 кв.м и площ от 261 кв.м, оцветена в зелено, както и очертания със зелени линии триъгълник с означени върху него условни знаци за храсти / ровини/. Поддържа, че по този начин въззивният съд е процедирал в нарушение на разпоредбата на чл. 271, ал.1, изр. 2 ГПК, тъй като без жалба от насрещната страна, е влошил положението на жалбоподателя, признавайки ищците за собственици на имот с по - голяма площ. Освен това произнасяйки се за разликата над 2 054 кв.м до 2 547 кв.м е пререшил спор, разрешен със сила на пресъдено нещо. Иска се въззивното решение в обжалваната част да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и 3 и ал.2 ГПК. В отговор на подадената касационна жалба ответниците по касация Й. К. В., С. С. С., В. С. Т., Й. С. С., В. С. С., М. Я. Ц., П. Я. С., Т. Я. Ш., П. А. К., С. А. К., З. Я. М., В. Я. С., И. Я. С., В. К. С., В. Г. С., Й. К. С., Ж. И. Т. и Я. И. С. изразяват становище, че не са налице сочените от жалбоподателя основания за достъп до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Съдът е бил сезиран с установителен иск за собственост с правно основание чл. 54, ал.2 ЗКИР. Твърдението на ищците е било, че на основание наследство от Я. Г. С. и реституция по ЗСПЗЗ са съсобственици при посочени в поправената искова молба квоти на нива с площ 2 547 кв.м в строителните граници на [населено място], м. “Поляните“, представляваща по кадастрален план от 1993 г. имот пл.№ ....., който е заснет в кадастралната карта като част от поземлен имот с идентификатор ......, записан като собственост на Държавата. С решение № 124 от 16.11.2021 г. по гр.д. № 1124/2021 г. на Районен съд - Петрич искът е уважен, като е признато за установено по отношение на Държавата, че на основание наследствено правоприемство от Я. С. и реституция съобразно решение № 366 от 07.11.2002 г. на ОСЗГ- П. ищците са собственици при посочени в диспозитива на решението идеални части от нива, находяща се в строителните граници на [населено място], м. “Поляните“, представляваща имот пл.№ ..... по кадастрален план на града от 1993 г., който имот с площ 2 054 кв.м е нанесен в сив цвят на комбинираната скица, представляваща приложение № 22 към заключението на СТЕ, изготвено от в.л. В. Ю., която, приподписана от съда, представлява неразделна част от решението, както и че е налице непълнота на кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени през 2010 г. със Заповед на изп. директор на АГКК, изразяваща се в незаснемането на този имот като самостоятелен обект на кадастъра. В мотивите си първоинстанционният съд е приел, че с решение № 366 от 07.11.2002 г. на ОСЗГ- П. на наследниците на Я. С. е било възстановено правото на собственост върху нива с площ 2 547 кв.м, съставляваща имот пл.№ 439 по кадастрален план от 1993 г. Приел е, че 2 054 кв.м от имот пл.№ 439 не са засегнати от мероприятия, поради което не съществуват пречки за реституцията им. Тези 2 054 кв.м са обозначени със сив цвят на скицата - приложение № 22 към заключението на СТЕ, изготвено от в.л. Ю., към която диспозитивът на първоинстанционното решение препраща с оглед индивидуализация на недвижимия имот. Първоинстанционното решение е обжалвано с въззивна жалба от Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството. В нея са изложени подробно оплаквания за неправилност на решението и е направено искане същото да бъде отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло, а в случай, че първоинстанционното решение бъде потвърдено, въззивната инстанция постанови нарочен диспозитив за отхвърляне на иска за разликата над уважения размер на имота до претендирания с исковата молба. Въззивният съд е приел, че в тази си част въззивната жалба има характер на молба по чл. 250 ГПК за допълване на първоинстанционното решение, поради което е прекратил производството пред себе си и е върнал делото на Районен съд - Петрич за произнасяне по реда на чл. 250 ГПК с отхвърлителен диспозитив. С решение № 47 от 02.03.2022 г. Районен съд - Петрич е отхвърлил искането по чл. 250 ГПК, обективирано във въззивната жалба, за допълване на постановеното решение. Посочил е, че когато се установи от доказателствата по делото, че реалната площ на един имот е по-малка, искът не подлежи на отхвърляне за разликата, тъй като площта на имота, за който е предявен вещен иск, не е негов основен индивидуализиращ белег и не формира размер на исковата претенция. Това решение също е обжалвано с въззивна жалба от Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството. С постановеното въззивно решение Благоевградският окръжен съд е отменил първоинстанционното решение в частта, с която е индивидуализиран имотът на ищците. Приел е, че в него границите и площта на спорната част, предмет на иска за собственост, са посочени неправилно. Приел е, че границите на имота следват от скицата, съпровождаща решението на ОСЗГ за възстановяване на правото на собственост. Тези граници са посочени от вещото лице в комбинираната скица в червен цвят, от която е видно, че в тях попада площта от 2 054 кв.м, оцветена в сив цвят; площ от 261 кв.м, оцветена в зелен цвят, както и площта на очертания в зелено триъгълник на юг от имот с проектен идентификатор ...... с означени върху него условни знаци за храсти. Тъй като първоинстанционният съд е приел, че ищците са собственици на имота, възстановен с решение № 366 от 07.11.2002 г., но е индивидуализирал същия чрез препращане към комбинираната скица в граници, несъвпадащи с реституционното решение, въззивният съд е приел, че в тази част първоинстанционното решение е неправилно. По тези съображения е отменил частично същото и е постановил друго, с което е приел, че ищците са собственици на имот с площ 2 547 кв.м, включваща оцветената в сиво площ от 2054 кв.м, 261 кв.м, оцветени в зелен цвят и очертания със зелени линии триъгълник с означени върху него условни знаци за храсти, всички заключени в границите, очертани с червени линии на скицата- приложение № 22 от заключението на вещото лице. В решение № 392 от 28.05.2010 г. по гр.д. № 877/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., на което се позовава жалбоподателя, е прието, че въззивният съд не може да отменя тази част от решението, което другата страна не е обжалвала. При тези данни настоящият състав намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по поставения от жалбоподателя въпрос може ли съдът при упражняване на инстанционен контрол да отменя тази част от решението, което другата страна е могла, но не е обжалвала, за да се провери съответствието му с разрешението в посоченото от жалбоподателя № 392 от 28.05.2010 г. по гр.д. № 877/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. Водим от гореизложеното съдът