Определение № 298 от 18.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3229/2018 г.

Производството е образувано по касационна жалба, подадена от Д. Д. Т. и В. Д. З., чрез адв. К. К., срещу въззивно решение № 835/11.05.2018 г. на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д. № 535/2018 г. Ответникът по касационната жалба Г. Д. Т., чрез адв. Г. Я., отговаря, че няма основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение намира, че жалбата е подадена от легитимна страна, но е срещу акт изключен от касационен контрол по силата на общата хипотеза на чл. 280, ал. 3 ГПК. Съгласно цитираната разпоредба на касационно обжалване не подлежат въззивни решения, постановени по искове по граждански дела с цена до 5000 лв., включително. В случая въззивният съд се е произнесъл по въззивна жалба против първоинстанционно решение, постановено по два субективно съединени иска с правно основание чл. 19, ал. 1 ЗЗД. Всеки от исковете, по които е постановено въззивното решение е с цена съответно 580,89 лв. и 819,88 лв. и делото е гражданско. Грешното указанието във въззивното решение, че то може да се обжалва пред Върховен касационен съд, както и администрирането на касационната жалба от въззивния Варненски окръжен съд, също не обвързва настоящия съдебен състав, който и сам служебно преценява предпоставките за допустимост на касационното производство. В заключение, касационната жалба, на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, следва да бъде върната, а образуваното по нея касационно производство, прекратено. По изложените съображения, съдът