Определение № 686 от 29.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3365/2013 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. М. М. против решение № 13/22.01.2013 г., постановено по гр.д.№ 1078/2012 г. от състав на Окръжен съд – Перник. Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, окръжният съд е приел, че предявения иск с правно основание чл.144 СК е основателен и е потвърдил решението на районен съд, с което иска е уважен, като е присъдена месечна издръжка в размер на 150 лева. За да достигне до този извод, съдът е приел, че ищцата има право на издръжка от своя баща, макар да е пълнолетна, тъй като по делото са били представени доказателства, че същата е студент първи курс, редовно обучение в СУ”Св. К. О.”. Ответникът не е оспорил наличието на основания за плащането на издръжката, а е оспорил единствено размера на претендираната издръжка, като е изложил твърдения, според които същия е завишен. При определянето на размера на дължимата издръжка, съдът е отчел обстоятелството, че ответникът е баща на дъщеря на 12,5 години, която също издържа, както и размера на получаваното от него трудово възнаграждение, което му дава материалната възможност да заплаща исканата от ищцата издръжка в размер на 150 лева. В изложението на касационните основания не се сочи правен въпрос, който да е бил разрешен от въззивния съд при наличието на предпоставките за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Твърди се, че окръжния съд е следвало „ да обсъди и анализира всички доказателства по делото, доводите на страните и да се отнесе критически към доказателствения материал ”. Сочи се, че „ необсъждането на факти и обстоятелства, които са от съществено значение за повдигнатия спор, представлява съществено нарушение на процесуални правила, които водят до отмяна на обжалваното решение ”. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства и въз основа на тях е формирал изводите си относно фактическата обстановка по делото и е определил размер на дължимата издръжка. Не се сочи в каква насока съдът се е произнесъл по така поставените правни въпроси и в какво това негово произнасяне се отнася към разпоредбата на чл.280 ГПК в предвидените в тази разпоредба хипотези. Така поставените правни въпроси представляват оплакване за необоснованост на съдебния акт, респ. за неправилност поради нарушение на съществени процесуални правила. Тези пороци на съдебното решение - необосноваността и неправилността, поради процесуални нарушения, не са сред основанията по чл.280, ал.1 ГПК, водещи до основателност на доводите за допустимост на касационното обжалване. Сочените основания не са основания по чл.280 ал.1 ГПК, а основания по чл.281 ГПК, които не подрежат на разглеждане в производството по чл.288 ГПК, а при разглеждането на касационната жалба по същество, но едва след като касационното обжалване е било допуснато на кое да е от основанията, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска. Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия