Определение № 234 от 06.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 944/2022 г.

Производството е по чл. 274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. Д. Д. против определение № 224/ 28.01.2022 г. по ч.гр.д. № 3634/2021г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено определение № 642/15.09.2021 г. по т.д.№ 1118/2021 г. на Софийски градски съд. С потвърденото определение / извън частта му, с която е постановено прекратяване, поради оттегляне на искове от страна на ищцата / е прекратено производството: 1/ по предявени от С. Д. против Министъра на земеделието, храните и горите искове, както и 2/ по иска й за прогласяване нищожността на решения на Министъра на земеделието, храните и горите, обективирани в протокол № РД 59-51/09.06.2021 г.; 3/ за установяване незаконосъобразността на същите решения; 4/ за признаване за установено, че между ищцата и „Напоителни системи„ ЕАД съществува правоотношение по договор за възлагане на управление РД № 58-29/13.04.2021 г.; 5/ за признаване за установено, по реда на чл. 29 ал.1 ЗТРРЮЛНЦ ,че обстоятелствата за които е подадено заявление обр. А5 № 20210621173549 – за вписване на промени по партидата на „Напоителни системи„ ЕАД в търговския регистър / вписване на нов управител и член на СД – Д. Ч. / са нищожни; 6/ че същите са недопустими и 7/ че представляват несъществуващи обстоятелства. Жалбоподателката оспорва правилността на постановеното определение, относно извода на съда, че няма правен интерес от предявяването на тези искове, след като с атакуваните решения на Министъра на земеделието, храните и горите – за предсрочно прекратяване на договора й за управление с „Напоителни системи „ ЕАД и сключване на такъв с избрания нов член на СД - Д. Ч. – са нарушени нейна права, а същевременно и самите решения противоречат на закона – чл. 23 ал. 1 вр. с чл. 20 ал. 3 и чл. 21 от Закона за публичните предприятия, както и на Устава на дружеството - чл.15 ал.2 от същия. Позовава се на разрешенията в ТР № 1/2002 г.на ОСТК на ВКС. Акцентира на своя молба от 23.08.2021 г., с която изрично е конкретизирала предявяването на исковете срещу Министерство на земеделието, храните и горите, а не лично срещу Министъра, в качеството на физическо лице. Изложени са съображения срещу приетата от първоинстанционния съд недопустимост на поисканото изменение на исковете / с молба от 23.08.2021 г. /, неотносими към предмета на настоящото обжалване, изрично ограничено до частта от въззивното определение, с което е потвърдено първоинстанционното, не и за частта от същото, с което е оставена без разглеждане частната жалба на страната срещу отказа на първоинстанционния съд да допусне изменение на исковете, по реда на чл.214 ГПК. Спрямо недопуснатото изменение са относими и съображенията на жалбоподателката, че вписването в търговския регистър на подлежащи на вписване обстоятелства, за които предходно е постановено спиране на вписването, на основание чл.536 ГПК, е нищожно по смисъла на чл.29 ЗТР / решение по т.д.№ 258 / 2014 г. на І т.о. на ВКС /. Страната сочи допуснато съществено процесуално нарушение на въззивния съд, изразяващо се в липсата на мотиви. Постъпил е отговор от Министерство на земеделието, с който се оспорва частната касационна алба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради неудовлетвореност на допълнителния селективен критерий в хипотезите на чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК. Оспорва се и наличието на „очевидна неправилност „, която предпоставя фрапантни нарушения на императивни правни норми и явна необоснованост на съдебния акт, установима само от мотивите му,без съобразяване на действителното съдържание на процесуалните действия на съда и страните и това на доказателствата. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното: Ищцата твърди, че с решение, обективирани в протокол № РД- 59-51/09.06.2021 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, на основание „тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения„ – неконкретизирани, е предсрочно прекратен сключения между същата и Министъра, като упражняващ правата на Държавата – едноличен собственик на капитала на „Напоителни системи„ ЕАД, договор за възлагане управлението на дружеството - № РД 58-29/13.04.2021 г., к а к т о и е избран нов член на СД на дружеството – Д. Ч. и сключен със същия договор за възлагане управлението на „ Напоителни системи „ЕАД. Твърди, че не й е известно за какви тежки нарушения или системно неизпълнение на служебните задължения се санкционира с предсрочно прекратяване на договора, съгласно чл.10 ал. 2 т. 6 от същия, както и оспорва да има такива. Същевременно твърди, че изборът на новия член на СД е в противоречие с чл. 21 т. 1 ЗПП, тъй като не е в резултат на проведен конкурс, а изключение - за временно назначаване на такъв до провеждането на конкурс - ЗПП, респ. Правилника за приложението му не предвиждат, освен за общински публични предприятия и то ограничено за срок не по-дълъг от 6 месеца – чл. 70 ал. 3 ППЗПП. Назначението на Д. Ч. се твърди в нарушение и на чл. 15 ал. 2 от Устава, както и на чл. 23 ал. 1 вр. с чл. 20 ал. 3 ЗПП, предвид същевременно заемана от същия на пълен работен ден длъжност по трудов договор. С оглед така заявените обстоятелства и след допълнителни уточнения, поради указани от съда нередовности на исковата молба, предмет на производството са искове: 1/ за прогласяване нищожността на решенията на Министъра на земеделието, храните и горите, обективирани в Протокол № 59-51/09.6.2021 г.; 2/ за установяване незаконосъобразността им; 3/ за признаване за установено,че между С. Д. и „Напоителни системи„ЕАД съществува правоотношение по договор за възлагане управлението на дружеството - РД № 58-59/13.04.2021 г.; 4/ за признаване за установено по реда на чл.29 ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, че обстоятелствата, за които е подадено заявление обр. А5 № 20210621173549 - за вписване промени по партидата на „Напоителни системи„ ЕАД в търговския регистър / вписване на нов управител и член на СД / са: 4а – нищожни; 4б – недопустими; 4в – вписани са несъществуващи обстоятелства. Първоинстанционният съд е счел исковете за недопустими, а въззивният съд потвърдил определението му по следните съображения: Съгласно чл. 221 т. 4 ТЗ Общото събрание на акционерите избира и освобождава членовете на Съвета на директорите и Надзорния съвет, а според чл. 219 ал. 2 ТЗ – въпросите от компетентността на Общото събрание в едноличното АД се решават от едноличния собственик на капитала – в случая Държавата, представлявана от упражняващия правата й в дружеството - Министерство на земеделието, храните и горите. Съгласно приетото в ТР № 1/ 06.12.2002 г. по тълк.дело № 1/2002 г., решения на Общото събрание, взети в противоречие с императивни разпоредби на закона и устава, са незаконосъобразни и отменяеми, но не нищожни. Наведените от ищцата доводи за пороци на решението на едноличния собственик на капитала са доводи за материална незаконосъобразност, а не за нищожност, каквато, със същото ТР, е приета в хипотези на невзето решение или взето в разрив с компетентността на ОС или други органи на дружеството, както и в изрично посочени от закона хипотези / чл. 75 ал. 2 вр. с ал.1, чл.197 ал. 3 пр. второ и чл.216 ТЗ /. Съдът е изложил съображения, че мандатното правоотношение на ищцата с „Напоителни системи„ ЕАД възниква по силата на решението на едноличния собственик на капитала - Държавата, чрез упражняващия правата му орган, а не от сключения договор за управление, съответно съществува до оттеглянето му с решението на същия.Вписването в ТР се осъществява въз основа на актовете на едноличния собственик на капитала, а не въз основа на договора за управление или на акта за неговото прекратяване – последното е последица от оттеглянето на мандата. Поради това, съществуването на договор за управление е ирелевантно по отношение качеството й на изпълнителен член на СД, а оттам – и за регистърното производство по нейното заличаване по партидата на дружеството в ТР. Съдът се е позовал на съдебна практика / решение по т.д.№ 46/2012 г. на ІІ т.о. ВКС /, според която овластяването на член на орган на ТД може да бъде оттеглено от едноличния собственик на капитала по всяко време, без да е поставено в зависимост от предварителни условия, вкл. виновно неизпълнение на вменени на същия задължения или нарушаване на забрани. Предвид специалната разпоредба на чл. 24 ал. 1 ЗПП, обективната липса на обстоятелства, удовлетворяващи предвидените в разпоредбата основания за предсрочно прекратяване на мандатното правоотношение, биха обусловили интерес единствено от осъдителен иск за обезщетяване на претърпени вреди и пропуснати ползи от неоснователното прекратяване, без да се засяга валидността на решението на принципала за оттегляне на овластяването. Недопустимо е искането за отмяна решенията на принципала, тъй като по същество се цели последица на конститутивен иск, с правно основание чл. 74 ТЗ, какъвто не е предвиден по отношение решенията на едноличния собственик на капитала, а конститутивните искове са numerus clausus. Изводът за липса на правен интерес от исковете по чл. 29 ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ се основава на същите съображения – конкретно атакуваните вписвания са с декларативно действие и съобразно чл. 231 т. 4 ТЗ са от значение за противопоставимост на правните им последици на трети, спрямо дружеството и съдружниците му, респ. акционерите, лица. В изложението по чл. 284 ал.3 ГПК касаторът формулира следните въпроси: 1/ Налице ли е правната възможност и допустим ли е иск, предявен от лице извън кръга на дружеството да се позове на нищожност на взето решение на едноличния собственик на капитала ?; 2/ Допустим ли е установителен иск по чл.124 ГПК, за признаване съществуването на правоотношение с източник договора за управление между страните, в случай че спорните права на ищеца биха могли да бъдат защитени с осъдителен иск, но такъв не е предявен в производството по чл.124 ГПК?; 3/ Доколкото чл.124 ал.1 ГПК повелява, че всеки може да предяви иск, за да установи съществуването на едно правоотношение, когато има интерес от това и когато твърди, че са нарушени негови права и законни интереси, достатъчно ли е за допустимост на иска, ищецът да твърди, че цели защита чрез установителен иск свързана с наличието на спор ? ;4/ Допустимо ли е изменението както на основанието, така и на петитума на част от заявените искове преди връчване на исковата молба за отговор по чл.131 ГПК и в срока за изпълнение указанията на съда за конкретизиране на заявените искови претенции ?; 5/ Допустимо ли е вписване, постановено по искане на нелегитимирано в регистърното производство лице ?; 6/ Нищожно ли е по смисъла на чл.29 ЗТР вписването на подлежащи на вписване обстоятелства, извършено от длъжностно лице по регистрацията към Агенция по вписванията, направено след постановено от съда спиране на вписването по реда на чл. 536 ГПК ? Въпросите се обосновават с формално сочене на хипотезите на чл. 280 ал. 1 т. 1 и т.3 ГПК, като се цитират решение по гр.д.№ 127/2010 г. на ІV г.о. на ВКС / вероятно във връзка с трети въпрос / и решение по т.д.№ 258/2014 г. на І т.о. на ВКС / във връзка с шести въпрос /. Хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК не е обосновавана с посочена неясна, непълна или противоречива правна норма, чието тълкуване е необходимо за отговор на поставените въпроси. Жалбоподателят сочи и „очевидна неправилност“ по чл.280 ал. 2 пр. трето ГПК, обосновавана с неправилност на извода на въззивния съд за липса на правен интерес от предявените искове и за недопустимост на исканото изменение на същите, по реда на чл.214 ГПК. Първият въпрос не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като не е относим към решаващите мотиви на въззивния съд, който не е приел, че трето лице / каквото ищцата и не е спрямо „Напоителни системи„ЕАД/, обосноваващо правен интерес, не може да се позове на нищожност на решение на ОС на съдружниците / акционерите /. Съдът е приел нещо различно, а именно: въведените от ищцата пороци на решението на Общото събрание, на каквото при едноличното търговско дружество се приравняват решенията на едноличния собственик на капитала му / в случая обективираните в Протокол № 59-51/ 09.06.2021 г. на Министъра на земеделието, храните и горите/, съобразно задължителните указания в ТР № 1/06.12.2002 г. по тълк.дело № 1/2002 г. на ОСТК на ВКС не обуславят порок нищожност на същото, вкл. по критериите на ТЗ, различни от тези по ЗЗД, а материална незаконосъобразност, предявима чрез отменителен иск по чл. 74 ТЗ, конститутивен по характер, непредвиден за защита срещу решения на едноличния собственик на капитала на еднолично търговско дружество. Отделно е напълно необоснован допълнителен селективен критерий по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, тъй като никое от посочените решения на състави на ВКС не е относимо към формулирания въпрос, нито е обоснован критерия по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, най-малкото поради непосочена конкретна правна норма – непълна, неясна или противоречива, чието тълкуване е от значение за отговора на въпросите, съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Вторият от въпросите също не съответства на решаващите мотиви на въззивния съд и дори е в пълно противоречие със същите. Въззивният съд изрично е отрекъл мандатното правоотношение на ищцата да е възникнало по силата на договора за управление и точно защото възниква от акта на овластяване на едноличния собственик на капитала и се прекратява с оттеглянето му от същия, от своя страна неотменим при едноличните търговски дружества, договорът за управление не може да бъде самостоятелен предмет на установителен иск за съществуване на мандатно правоотношение - не е самостоятелно основание за пораждане на същото. При това съдът не е приемал, че предявените с установителните искове права са защитими с осъдителни искове, имайки за предмет едни и същи права, поради което първите са недопустими, а че ищцата не разполага с процесуална легитимация да атакува акта на оттегляне овластяването й от едноличния собственик на капитала на „ Напоителни системи“ ЕАД, но с оглед въведените специални разпоредби на ЗЗП, с основания за предсрочно прекратяване на мандатно правоотношение с управител при публичните предприятия, каквото е същото дружество, липсата на такова основание, респ. неоснователното прекратяване на мандатното правоотношение й предоставя единствено възможност да претендира обезщетение за вреди от същото. И тук важи съображението за паралелно неудовлетворен допълнителен селективен критерий в сочените хипотези. Логиката на третия въпрос по начало убягва на настоящия състав, но доколкото същият касае единствено предявените установителни искове – за нищожност или незаконосъобразност на решението на едноличния собственик на капитала и за установяване съществуващо между ищцата и „Напоителни системи„ ЕАД мандатно правоотношение по договор за управление - предвид гореизложените съображения, въпросът отново не кореспондира с решаващите мотиви за приетата недопустимост на исковете. Четвърти и шести въпроси са неотносими към предмета на настоящото обжалване, изрично ограничен – както в обстоятелствената част на жалбата, така и изрично в диспозитива й – до частта от въззивното определение, с която е потвърдено първоинстанционното определение за прекратяване на производството, а не и до отказа за допускане на изменение на исковете с правно основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, по реда на чл.214 ГПК, който отказ на първоинстанционния съд въззивният съд е счел за необжалваем и оставил без разглеждане частната жалба на страната в тази й част. Затова и въззивното определение не съдържа мотиви в относимост към така формулираните въпроси. С исковата молба ищцата е атакувала вписвания, индивидуализирани чрез заявление А5 вх.№ 20210621173549, като първоинстанционният съд е установил, че вписването им е спряно, на основание чл. 536 ГПК, т.е. няма извършено вписване – обект на предявените искове. С предявеното изменение на исковете по чл.29 ЗТР ищцата е индивидуализирала вписвания, извършени въз основа различно от посоченото в исковата молба заявление А5 - с вх. № 200210729155356, макар за същите обстоятелства, съответно вписани. Първоинстанционният съд е приел, че се касае за недопустимо едновременно изменение на основанието и петитума на исковете.Именно във връзка, при това с основателност на иск за нищожност на вписването, а не с допустимостта му, ищцата е поддържала довод, основан на приетото в решение по т.д.№ 258/2014 г. на І т.о. на ВКС / шести въпрос /. Петият въпрос не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като не кореспондира както с решаващите мотиви, така и с твърдения на самата ищца, която не се е позовавала на предявени за вписване обстоятелства от нелегитимирано в регистърното производство лице. Не е налице очевидна неправилност на въззивното определение по чл. 280 ал. 2 пр. трето ГПК, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито е явно необосновано, с оглед правилата на формалната логика. Не може „prima facie“, т.е. без извършване на същинска проверка, присъща на касационния контрол, да се приемат за неправилни и необосновани решаващите изводи за недопустимост на предявените искове. Водим от горното, Върховен касационен съд