Определение № 485 от 30.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2427/2021 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по касационна частна жалба на А. Д. Д. срещу определение на Софийски градски съд № 265368 от 22.03.2021 г. по ч.гр.д.№ 1501/ 2021 г., с което е потвърдено разпореждане на Софийски районен съд от 10.11.2020 г. по гр.д.№ 2008/ 2020 г. и по този начин е върната, като просрочена, въззивната жалба на частната жалбоподателка срещу постановеното от Софийски районен съд по същото дело решение № 20228017/ 17.10.2020 г. Жалбоподателката поддържа, че препис от обжалваното от нея първоинстанционно решение бил връчен на процесуалния й представител, а не лично на нея. Счита, че делото е с ограничен достъп и решението следвало да й се връчи лично, за да започне да тече срока за обжалване. Поддържа още, че за пред втората инстанция била упълномощила друг адвокат, на който препис от решението не бил връчен. Ако се възприемели мотивите на въззивния съд, това би довело до ограничаване на правото й на защита – да ангажира адвокат по свой избор. Затова моли въззивното определение да бъде отменено, а като основание за допускането му до касационен контрол поставя процесуалноправният въпрос /уточнен при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г., ОСТК, ВКС/ за задължението на съда, разглеждащ спор за родителски права, да изпрати съобщение за постановеното по дело решение до адресата, а не до процесуалния му представител. Ответната страна Р. П. К. оспорва жалбата с доводи, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и с доводи по правилността на обжалваното определение. Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол. Въззивният съд е установил, че производството по делото било образувано пред Софийски районен съд по искова молба на Р. К. против А. Д., предявен бил иск по чл.59 ал.9 СК. На 17.10.2020 г. първоинстанционният съд постановил решение по спора. На 21.10.2020 г. препис от това решение бил връчен на редовно упълномощения процесуален представител на А. Д., чиито пълномощия не били оттеглени нито към онзи момент, нито към момента на произнасянето на въззивния съд. Срокът за обжалване на решението изтекъл на 04.11.2020 г. Въззивната жалба, подадена на 06.11.2020 г., била просрочена и правилно била върната от първоинстанционния съд с разпореждане от 10.11.2020 г. С оглед мотивите на инстанцията по същество, поставеният въпрос е обуславящ, но е разрешен в съответствие с установената практика. Съгласно чл.39 ал.1 ГПК, когато страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчат съобщенията - съдебен адресат, или има пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице или на пълномощника. Връчването на представител се смята за лично връчване /чл.45 изр.2 ГПК/. Ако страна е посочила съдебен адресат или има представител, съдът не може да изпраща съобщения лично на нея /срв. определение № 277/ 24.06.2016 г. по ч.т.д.№ 1354/ 2016 г., І т.о., ВКС и цитираните в него/. Уредбата на връчването на съобщения е в общата част на ГПК и законът не прави разлика какъв е вида на спора, по който съобщението се изпраща, нито има специални правила, които да отклоняват приложението на общите. По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и