Определение № 639 от 17.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 1210/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 111 / 14.11.2012 год. по гр.д.№ 282 / 2012 год. на Бургаски апелативен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 211 / 30.07.2012 год., постановено по гр.д.№ 1841 / 2011 год. на Бургаски окръжен съд. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение с доводи за постановяването му в противоречие с материалния закон - чл.20 ЗЗД, с оглед извършено от съда тълкуване на клауза на договора за кредит / чл.14 т.1 /, на основание който е предявено вземането на банката срещу ответника Д. Н. К., както и при съществени нарушения на съдопроизводствени правила - чл. 236 ал.2 ГПК - немотивираност на решението по всички решаващи правни изводи - конкретно извода за наличие на „ минимално просрочие „, изключващ наличието на предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Касаторът обосновава основание за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Ответната страна - Д. К. – оспорва касационната жалба с подробни съображения относно правилността на въззивното решение и неоснователността на жалбата по същество, а не с оглед допустимостта на касационното обжалване, съгласно предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. За да потвърди отхвърлителното решение на първоинстанционния съд, въззивният съд е счел, че от решаващо значение за правните му изводи е отговор на въпроса: непълното плащане на три последователни вноски / с оглед констатациите на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, установила в периода ноември 2009 год. – юли 2010 год. постоянен недостиг на платеното спрямо дължимото, формиращ разлика в по-малко - сума от 2 461,16 шв. франка / идентично ли е на уговореното в чл.14 т.1 от договора за ипотечен кредит неизпълнение, състоящо се в неплащане на три последователни „ дължими плащания „ по кредита, обуславящо за банката право за обявяване кредита за предсрочно изискуем, упражнено с отправената покана от 15.07.2010 година. Въззивният съд е отговорил отрицателно, в смисъл, че под „ дължимо плащане „, съгласно чл.14 т.1 от договора, следва да се разбира дължимата в цялост, формирана от главница и лихва помесечна анюитетна вноска, извън първоначалните 12 погасителни вноски, изрично определени / с фиксиран лихвен процент на възнаградителна лихва / по размер от 361 шв. франка. Съдът действително не се е обосновал с приложени конкретни правила на тълкуването, съгласно чл.20 ЗЗД и в съответствие с формираната богата и непротиворечива задължителна съдебна практика относно принципите на тълкуването, като съпътстващо се е позовал и на липсата на погасителен план относно размера на дължимите останали 288 погасителни вноски, в аспект на неизпълнение задължението на банката / чл.21 / да уведоми писмено другата страна за завишаването на размера на вноските при промяна в курса на съответната валута, вкл. на заявената от вещото лице липса на данни, относно начина на формиране, съгласно условията на чл. 4 от договора за ипотечен кредит, на помесечните погасителни вноски. Съдът е приел, че се касае за „ минимално просрочие „ на някои от вноските по кредита, като видно от позоваването на определения / в съотношение със стойността на три последователни месечни вноски, неплащане на които обуславя право за обявяване кредита за предсрочно изискуем / размер на частично неиздълженото - съответстващо на 2, 29 месечни вноски, очевидно „ минималното просрочие „ е квалификация само спрямо размера на неиздълженото, не и към периода на забавата, макар формално ползвания от съда израз „ минимално просрочие” да навежда към този смисъл. В изложението по чл. 280 ал.1 ГПК касаторът формулира следните въпроси, в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК: 1 / Може ли липсата на подписан погасителен план да дерогира уговорените между страните по договора за кредит клаузи относно дата на падеж и размер на плащането / определяем в частта за възнаградителните лихви /, респ. изпълнението след срока и в размер по-малък от дължимия съставлява ли точно изпълнение ? и 2 / Какъв е критерия за определяне на неплатената сума като „ минимално просрочие „, което би могло да послужи като основание за обявяване на предсрочна изискуемост поради неплащане на задължение с конкретен падеж ?. Основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК е посочено само формално. Настоящият състав намира, че така поставените въпроси не покриват общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК - не се включват в предмета на спора и отговор на същите не е обусловил решаващите мотиви на въззивното решение. Така въззивният съд не е обосновал правен извод, че уговорките в договора за ипотечен кредит, относно падежа на помесечно дължимите погасителни вноски и досежно размера, определяем съгласно чл.4 от същия, не обвързват страните, предвид липсата на погасителен план. Последната е възприел като причина, вкл. с оглед неизпълнението на задължението на банката по чл.21 от договора, за уведомяване на кредитополучателя относно промяната в курса на съответната валута, за изпълнението на задължението на последния с постоянен недостиг до размера на дължимата помесечно, съгласно представената от ищеца справка, сума. Нито пък съдът е приел, че така извършените непълни плащания съставляват точно изпълнение на задължението на кредитополучателя. Изводите му се основават на тълкуване клаузата на чл.14 т.1 от договора относно предпоставките за упражняване правото за обявяване кредита за предсрочно изискуем, като по същество са заявени евентуални съображения / позоваване на минималното просрочие, в размер съответен на 2, 29, а не на 3 помесечни погасителни вноски /, че дори и тълкуване на израза „ дължимо плащане „, в смисъла сочен от ищеца / всяка част от помесечно дължимата сума, формирана от главница и възнаградителна лихва /, санкционните последици на предсрочната изискуемост следва да се приложат при неизпълнение покриващо, респ. надхвърлящо размера на три помесечни вноски. Това е и приложеният от въззивния съд критерий - предмет на втория поставен въпрос. Обосноваността на подобен извод от клаузите на договора, както и изобщо тълкуването извършено от съда, не са предмет на формулирани от касатора правни въпроси, свързани с принципите на чл. 20 ЗЗД ,но поставени извън конкретиката на казуса, без да са фактологично обусловени от обстоятелствата по конкретния спор .Като такива, поставените въпроси не предпоставят еднозначен отговор на правен въпрос, при това по тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, каквото предпоставя хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, с оглед създаване на задължителна съдебна практика по прилагането й или промяна на създадена поради неправилно тълкуване съдебна практика или за осъвременяването на такава практика, с оглед изменение на законодателството и развитие на обществените отношения, с цел точното прилагане на закона и за развитието на правото, като формиращи общо основание за допускане на касационното обжалване / т.4 ТР №1 / 2010 год. по т.д. № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС /. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение