Определение № 335 от 27.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4026/2019 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. П. П., чрез адв. Н. против решение № 2796/17.04.2019 г. по гр. д. № 7213/2017 г. на Софийски градски съд (СГС), I въззивен брачен състав.

Ответникът К. И. П., чрез адв. К. е подала писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който е взела становище за отсъствие на предпоставки за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното:

Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение в частта, в която е потвърдено решение № 64189/16.03.2017 г. по гр. д. № 10300/2016 г. на Софийски районен съд (СРС) в частта, с която на основание чл. 59, ал. 2 СК родителските права по отношение на малолетното дете П. С. П. са предоставени на майката К. И. П., определено е местоживеенето на детето при нея, както и режим на лични контакти на бащата С. П. П. с детето, осъден е бащата да заплаща на малолетното си дете, чрез неговата майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 120 лв., считано от влизане в сила на решението в тази му част, до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, а майката пък е осъдена да заплаща на детето си, чрез неговия баща и законен представител, месечна издръжка в същия размер, считано от 18.05.2016 г. – датата на насрещната искова молба на съпруга П. до влизане в сила на решението в тази му част, респ. до настъпване на друго основание за нейното изменение или прекратяване.

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е приел, че при съвкупна преценка на събраните доказателства, социалните доклади и обясненията на родителите относно релевантните обстоятелства по чл. 59, ал. 4 СК с оглед интереса на детето, упражняването на родителските права следва да се предостави на майката, тъй като липсва споразумение за упражняването на родителските права, а съгласно указанията в т. 2 на ТР № 1/2016 г. от 03.07.2017 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ВКС, ОСГК, разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК изключва възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители в случай, че не е постигнато споразумение между тях. Инстанцията по същество е дала приоритет на майката, като се е позовала на факта, че тя се е грижела за детето в самото начало до инцидента, след който се е наложило да напусне семейното жилище, не е имала възможност да полага грижи за сина си, защото детето е останало при баща си и не е могла да го вземе със себе си. Развити са съображения за сравнително ниска календарна възраст на детето – родено на 08.03.2010 г., която предпоставя в най – голяма степен нуждата от майчина грижа и ласка, способността на този родител да задоволи изцяло базисните потребности на детето и да му осигури спокойна и сигурна среда за живот, а това в пълен обем защитава интереса на детето. Второинстанционният съд е извършил преценка и анализ на факта, че майката понастоящем съжителства с друг мъж, от когото има дете на две години и е установил, че съобразно данните от психологичната експертиза създадените между това лице и детето отношения не ограничават или накърняват интересите на последното. Майката е счетена за по – пригодния родител, с оглед отглеждането и правилното възпитание на детето, което, така ще съжителства със своето братче, майка си и новият й партньор и съществуващите отношения помежду им ще доведат до създаване и укрепване на връзка между братята, основана на чувства на привързаност и взаимопомощ. Съобразена е и липсата на формиран синдром на родителско отчуждение у детето спрямо един от двамата родители, както и по – големите възможности на столичния град за неговото образование и възпитание, респ. перспективите пък през съботно - неделните посещения при бащата детето да се радва на спокойния живот и предимствата на малкото населено място, да бъде сред природата, да играе и общува пълноценно със своите приятели.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят въпроси в обосноваване приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, които, уточнени и конкретизирани от касационния съд съгласно постановките по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК, са следните:

1. „Обусловен ли е интересът на детето при преценката на кого от двамата родители да се предостави упражняването на родителските права върху него от установените по делото обстоятелства, които са от значение за тази преценка?“;

2. „Длъжен ли е въззивният съд да изслуша детето при събраната по делото доказателствена съвкупност и в частност предвид заключението на съдебно-психологичната експертиза?“;

3. „Длъжен ли е съдът да изследва субективното отношение на детето към промяната в средата, в която то ще се отглежда и възпитава, в резултат на предоставеното упражняване на родителските права върху него на родителя, с когото то не е живяло до сега, вкл. и спрямо партньорът на този родител?“

По въпросите се поддържа отклонение с Постановление № 1/12.11.1974 г. по гр. д. № 3/1974 г., Пленум на ВС.

Касационното обжалване не следва да бъде допускано.

Първият въпрос е релевантен, защото е обуславящ изхода на делото и е поставен в основата на решаващите изводи на въззивната инстанция. По него обаче не се открива допълнителният селективен критерий на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, свързано със соченото противоречие с ППВС № 1/1974 г.

Установената съдебна практика по приложението на чл. 59, ал. 2 СК – по претенцията за родителската отговорност след развода (при обективно съединяване с иск за развод по чл. 49 СК), респ. по чл. 127, ал. 2 СК – в производството по спорна съдебна администрация при липса на утвърдено споразумение по въпросите за родителската отговорност по чл. 127, ал. 1 СК, вкл. и постановките на т. II от ППВС № 1/1974 г., на което касаторът се позовава и което е запазило своята актуалност и при действието на СК от 2009 г., приемат еднозначно, че обстоятелствата, които имат правно значение за определяне на мерките по упражняване на родителските права върху детето се съобразяват във всеки конкретен случай. Касае се за съвкупност от обстоятелства на разглеждания казус, които са от най - разнообразно естество. По - съществените от тях са: възпитателски и морални качества на родителите; личните усилия на родителя във връзка с отглеждането на детето, надзора и възпитателските похвати по изграждането личността му; заявената готовност да се отглежда и възпитава детето; привързаност на детето към родителите; полът и възрастта на детето; социално обкръжение и др. В случая въззивният съд е съобразил тази практика и преценката му на кого да бъдат предоставени родителските права се основава на установените конкретни обстоятелства по делото и констатациите в представените социални доклади по местоживеене на двамата родители, че всеки от тях има родителски и личностни качества, разполага с възможности и с желание да осигури подходящи условия за отглеждане на детето, вкл. и че не се наблюдава синдром на родителско отчуждение на детето – нито към един от двамата родители. С оглед обаче на факта, че първоначално майката се е грижела за своето невръстно дете, но е била принудена на напусне семейното жилище след инцидент и е изпаднала в положение да не може да се грижи за сина си, а той е останал при бащата; ниската календарна възраст на детето и предпоставената от това нужда от майчина ласка и грижа; откритата възможност то да установи непосредствена и трайна емоционална връзка с по – малкото си братче, която да укрепне във времето и положителното отношение на детето към последващия партньор на майка му, което е резултат от приятелското им общуване и създадената спокойна и сигурна среда в новия семеен кръг на майката, тя е предпочетена за носене на родителската отговорност. При постановяване на решението си градският съд се е водил от принципа за защита интересът на детето, който с оглед данните по делото е обезпечен. Ето защо, по поставения въпрос не се откриват предпоставки за достъп до касация.

Вторият повдигнат въпрос не удовлетворява общо основание (правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК), тъй като не е обусловил процесуалната активност на втората инстанция по разглеждане и решаване на делото. Това е така, защото към датата на приключване на съдебното дирене пред въззивния съд (08.04.2019 г.) детето П., род. на 08.03.2010г., не е било навършило 10-годишна възраст, за да бъде задължен съдът, съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Закона за закрила на детето, да го изслуша (освен ако това би навредило на интересите му). Когато обаче детето не е навършило 10-годишна възраст (както в случая), изслушването му не е задължително. То може да бъде изслушано в зависимост от степента на неговото развитие – чл. 15, ал. 2 от Закона за закрила на детето, като решението за изслушване следва да се мотивира. Така разписано правилото на посочения текст създава една възможност на решаващия съдебен състав да пристъпи към изслушване на детето по изключение – само когато има основания да приеме, че детето е достигнало степен на зрялост, за да бъде обоснован извод, че е уместно да се вземе и неговото мнение.

Предвид на изложеното, непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си, е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – така мотивите към т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК. Затова и по този въпрос липсват предпоставки за допускане на касационен контрол.

Не осъществява общо основание за селекция на касационната жалба и третият поставен от страната въпрос. Той е фактически и предполага обсъждане на доказателства – в случая мнението на детето (и то ако са налице предпоставките на чл. 15, ал. 1 и ал. 2 от Закона за закрила на детето) за предстоящата промяна в обкръжаващата го социална и битова среда, и за отношенията му с партньора на майката, на която е предоставено носенето на родителската отговорност. Съгласно разясненията по т. 1 от цитирания по - горе тълкувателен акт материалноправният или процесуалноправният въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Доводите за неправилна преценка интереса на детето (от каквато позиция е направено питането), за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства (вкл. и чрез вземане мнението на детето, добито от изслушването му), са относими към правилността на въззивното решение, по която касационната инстанция може да се произнесе, ако жалбата бъде допусната за разглеждане по същество. Преценката за достъп до касация се основава на съответствието с критериите по чл. 280, ал. 1 ГПК, а не с обсъждане на конкретните основания за порочност на обжалваното въззивно решение.

В обобщение, касаторът не е обосновал предпоставки в приложно поле на чл.280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част.

При този изход на делото жалбоподателя следва да заплати на ответника по жалба претендираните и направени от последния разноски за платено адвокатско възнаграждение за защита пред настоящата съдебна инстанция. Те възлизат на 600 лв., съобразно удостовереното в приложения договор за правна защита и съдействие, като извършеното вписване за направеното плащане има характера на разписка – в този смисъл са постановките по т. 1 от ТР № 6/6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.

По горните съображения, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение