Определение № 1199 от 21.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 165/2011 г.

Софийският градски съд, с въззивно решение от 30. 7. 2010 г. по гр. д. № 7428/2009 г. е изменил издръжката, присъдена по гр. д. № 632/1998 г. на Врачанския районен съд и осъдил Б. А. да заплаща на малолетния си син Ц. Ц., роден на 13. 11. 1996 г., действащ чрез баща му и законен представител А. А., месечна издръжка по 140 лв., считано от 2. 4. 2008 г. до настъпване на причина за изменение или прекратяване на издръжката, заедно с лихвата върху всяка просрочена вноска. Б. Б. А., със съдебен адрес в [населено място], е подала касационна жалба срещу въззивното решение, приложила изложение на касационни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК и решения на съдилища. Ответникът Ц. Ц. от [населено място] счита жалбата за неоснователна. След проверка, касационният съд установи следното: Жалбоподателката А. не е представила мотивирано и съобразено с хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК, изложение за допускане на касационно обжалване. Решението на градския съд се оспорва с доводите, че не е достатъчно обосновано – не са изложени съответни мотиви, а изложените съображения са в противоречие с доказателствата по делото. Твърди се, че липсват доказателства за възможностите на жалбоподателката да дава издръжка на детето в претендирания и присъден размер от 140 лв., тъй- като ищецът не е ангажирал доказателства за нейните материални възможности, професия или квалификация. Посочено е, че доказването на възможностите за даване на издръжка касае не само размера, но и основанието на иска. Заявените от жалбоподателката правни доводи касаят правилността на въззивното решение – неговата законосъобразност, обоснованост и постановяването му в съответствие с процесуалните правила. Тези въпроси подлежат на преценка от касационния съд по реда на чл. 293 ГПК за разглеждане на жалбата по същество при вече допусната касация. В случая, жалбоподателката не сочи конкретен правен въпрос, разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, на други съдилища или от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. По основния довод на жалбоподателката относно изводите на съда за нейните материални възможности, които й позволяват да дава издръжка от 140 лв., градският съд е изложил множество съображения за средния стандарт на трудови доходи в страна от Европейския съюз, за приоритетното задължение на издръжката на дете и за общото действие на Конвенцията за правата на детето, които съображения напълно съответстват на принципните положения на закона и съдебната практика за определяне размера на дължимата издръжка. Върховният касационен съд