Определение № 169 от 16.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 996/2020 г.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на кредитора „Първа инвестиционна банка“ АД срещу въззивно решение на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение по чл. 630 ТЗ относно определената начална дата на неплатежоспособността на длъжника „Зенон БГ“ ООД, с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици. Длъжникът не изразява становище. По допускането на касационно обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното. Въззивният съд е приел за установено, че през целия изследван период от 2015 г. до края на 2018 г. показателите за ликвидност на дружеството-длъжник са били под препоръчителните стойности, това не е било пречка за нормалното функциониране на предприятието му. Този извод съдът е основал на констатацията, че дружеството е било финансово автономно, тъй като до началото на 2019 г. в баланса му са били отразени дълготрайни активи в съществен размер, като в периода 2016-2018 г. дружеството е приключвало годината с положителен финансов резултат. Рязко влошаване е настъпило през 2019 г., но не в резултат на търговската му дейност, а като последица от отписване и отчуждаване на ДМА под отчетната им стойност. Рязък спад на постъпленията от продажби настъпил през м. март 2019 г. поради прекратяване на договор за производство с основен постоянен клиент. С тези обстоятелства въззивният съд е обосновал правния извод, че финансовите затруднения на длъжника, макар и започнали по-рано, са придобили траен и необратим характер от началото на второто тримесечие на 2019 г., поради което началната дата на неплатежоспособността е 01.03.2019 г. Допускане на касационно обжалване се обосновава на първо място с очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, като се поддържа необоснованост на решението поради това, че мотивите са изключително лаконични и по същество се изчерпват с декларативно изведени заключения при липса на аналитично подвеждане на установените факти под приложимите правни норми, както и при липса на произнасяне по почти всички изтъкнати от жалбоподателя доводи и възражения. Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение, относими към обжалваната част, не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Решението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Изложените от жалбоподателя оплаквания предполагат проверка на правилността на фактическите и правните изводи на въззивния съд по същество, което е извън настоящата фаза на касационното производство. Като основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се поставя въпросът „Какви са начините за защита на кредиторите в производство по несъстоятелност, чиято начална дата е определена на база един основен показател в актива на дружеството, завишаващ капиталовата ликвидност на дружеството изкуствено?“. Така формулиран, въпросът е теоретичен, без обоснована връзка с решаващите правни изводи на въззивния съд, поради което не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Независимо от това не е налице и специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съобразно разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК основанието „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ предпоставя наличието на едно от следните условия: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебната практика следва да бъде създадена или осъвременена. В разглеждания случай не се обосновава нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се твърди по поставения въпрос да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Поддържа се липса на практика на касационната инстанция (което се свързва с третата форма на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), без обаче да се обосновава наличие и на останалите елементи на тази форма – да е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която именно да налага създаването на съдебна практика. Аргументи в тази насока не са изложени, което е достатъчно основание да се откаже допускане на касационното обжалване. Първите два въпроса, поставени от жалбоподателя във връзка с поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК също не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. По отношение на значението на вземания към свързани лица, които не са доказани и не са свързани с дейността на длъжника следва да се посочи, че въпрос за оспорване на вземания на длъжника към трети свързани лица и за значението на връзката им с търговската дейност на длъжника в производството не е поставян и не е обсъждан от въззивния съд. Вторият въпрос дали дълготрайните активи следва да се отчитат при анализа на икономическото състояние на дружеството не се явява обуславящ правните извода на въззивния съд, тъй като същият, макар и да е изтъкнал факта, че до края на 2019 г. дружеството е било финансово автономно предвид наличието на ДМА, впоследствие отписани или отчуждени, е основал решаващия си извод за трайност и необратимост на затрудненията на длъжника върху установения рязък спад на приходите поради загубата на основния клиент. Последният въпрос обаче – дали при преценката за неплатежоспособност може да игнорират показателите за ликвидност под референтните стойности, ако дружеството продължава да осъществява търговска дейност – отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Във връзка със специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК следва да се посочи, че по този въпрос изводите на въззивния съд не противоречат на практиката, изразена в цитираното от жалбоподателя решение № 115/25.06.2010 г. по т. д. № 169/2010 г. на ВКС, II т. о., доколкото същото се отнася до коренно различен случай на определяне на началната дата при неустановеност на коефициентите за ликвидност. По същия въпрос относно критериите за определяне на началната дата на неплатежоспособност обаче е налице практика на ВКС, изразена и обобщена в решение № 220/07.02.2018 г. по т. д. № 758/2017 г. на ВКС, I т. о., според която началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява изискуемите си и ликвидни парични задължения към кредиторите по чл.608 ал.1 ТЗ, с наличните си краткотрайни активи, се определя с оглед неговото цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, при съобразяване на най-ранния момент на спиране на плащанията към кредиторите, като проявление, външен белег на неплатежоспособността. Доколкото в разглеждания случай въззивният съд е определил начална дата, по-късна от момента на спадане на установените по делото коефициенти за ликвидност под референтните стойност, за проверка на съобразяването с горната практика касационно обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С тези мотиви съдът