Решение № 16795 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9199/2013 г.

Решение № 16795 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9199/2013 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община -Две могили против решение № 12/28.05.2013 г., постановено от Административния съд Русе по адм. д. № 126/2013 г. с което е отхвърлена жалбата му против решение № 348/22.03.2013 г. на Общинския съвет гр. Две могили, взето с протокол № 24/22.03.2013 г. и кмета на община Две могили е осъден да заплати разноски на Общинския съвет гр. Две могили в размер на 300 лева. Сочените касационни основания са тези по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно приложение на материалния закон, допуснати съдопроизводствени нарушения и необоснованост. Иска се уважаване на жалбата. Ответникът в касационното производство-Общинският съвет гр. Две могили оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Тя е подадена от страна по съдебния спор в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. По основателността й приема следното: Кметът на община гр. Две могили обжалва пред административния съд решение на Общинския съвет гр. Две могили № 348, взето на негово заседание, проведено на 22 март 2013 г. за изменение на решение № 71 от 27.01.2012 г. на Общинския съвет Две могили като в т. 1 размерът на основната месечна заплата на кмета на Две могили от 1 462 лева се променя считано от 1.04.2013 г. на 900 лева. Административният съд е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроцесуалния ред, мотивирано е, като мотивите се съдържат в докладната записка по повод на която е прието. Според съда обжалваното решени е санкционна мярка спрямо кмета на общината поради допуснати нарушения и неоправдани очаквания за управлението и просперитета на община Две могили, за което са налице доказателства по делото. Съдът е посочил, че ЗМСМА не е предвидил изискване за изслушване преди вземане на съответното решение, като право на кмета е да се яви и да изложи своите доводи, които той не е направил, нито устно, нито писмено. Съдът е преценил като неоснователно възражението на жалбопадателя за наличие на хипотезата на влязъл в сила индивидуален административен акт, поради което, за да е налице правото за неговата промяна следва да са налице предпоставките на чл. 99 от АПК. Съдът, за да отхвърли това възражение е оприличил образно решението на Общинския съвет като решение на работодател, като е приел за абсурдно твърдението за невъзможността за намаляването или увеличаването на възнаграждението на неговите работници или служители. Според съда единственото изискване е, да се спазят границите на минимално и максимално допустимото възнаграждение, в конкретния случай ПМС № 67 от 14.04.2010 г., както и изискванията за съдържание и форма на административния акт и процедурните правила. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява решението на административния съд като недопустимо. Въз основа на събраните по делото доказателства, административният съд основателно е приел, че обжалваното решение на общинския съвет има санкционен характер. В тази връзка се налага преценката, в какво качество Общинският съвет е взел решението, дали в качеството му на работодател, или в качеството му на орган на местното самоуправление. Очевидно е от мотивите на обжалваното решение, че съдът е разсъждавал над характера на решението, приемайки, че в хипотезите на чл. 21, ал. 1, т. 5 от ЗМСМА, общинският съвет има образно ролята на работодател. С оглед на този си извод, съдът е следвало да квалифицира спора и прецени кой е компетентният съд за разглеждането му. Налице е съдебна практика, че кметът е работещ по трудово правоотношение на изборна длъжност (решение № 14294 от 19.12.2008 г. по адм. д. № 9051/2008 г. на ВАС, решение № 16461 от 20.12.2012 г. по адм. д. № 4377/2012 г. на ВАС). Този извод следва и от съвместното тълкуване на чл. 21, ал. 1, т. 5 от ЗМСМА, чл. 38, ал. 7 от същия закон, чл. 86, ал. 1 от КТ. С оглед правоотношението, във връзка с което кметът получава възнаграждението си и преценката на съда за санкционния характер на обжалваното пред него решение, спорът е следвало да определи като трудов в резултат на което съдът е следвало да прекрати образуваното пред него производство на осн чл. 135, ал. 2 от АПК и изпрати делото на компетентния съд -районният съд в гр. Бяла. Като не е направил това, съдът е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили, а делото се изпрати по компетентност на районния съд в гр. Бяла. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд