Определение № 100 от 03.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 56/2012 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на [фирма] срещу Определение № 1271 от 11.07.2011 год. по ч.т.д.№ 2295/2011 год. на Софийския апелативен съд с което е потвърдено определението от 27.04.2011 год. по т.д.№ 18/2011 год. на Кюстендилския окръжен съд. С това определение е било прекратено на основание чл.637 ал.6 ТЗ производството по предявени на 23.03.2011 год. ЕТ”Р. Н. - Даци-Р срещу [фирма] (н) обективно съединени искове с правно основание чл.372 ТЗ, произтичащи от незаплатено възнаграждение по договори за превоз на пътници и връщане на платена договорна гаранция. Вземанията са материализирани в издадени през 2006 год. фактури. Съдилищата са се позовали на това, че с Решение от 18.03.2009 год. по т.д.№ 3/2006 год. на КОС е открито производство по несъстоятелност на [фирма] при условията на чл.630 ал.1 ТЗ, поради което и на основание чл.637 ал.6 ТЗ, предявените на 23.03.2011 год. искове на едноличния търговец са недопустими. Частната касационна жалба е допустима по смисъла на чл.275 ал.1 ГПК. В нея съдържа искане за отмяна на определението и се излагат доводи във връзка с допустимостта на производството по осъдителните искове. Основанието за допускане на касационен контрол на което се позовава [фирма], чрез процесуалния си представител е по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Конкретен правен въпрос не е формулиран, но твърдението е, че е налице стеснително тълкуване на чл.637 ал.6 ТЗ и „недопустимостта би следвало да се ограничи само за сроковете, в течение на които кредиторите на такъв търговец могат да предявят вземанията си пред съда по несъстоятелността – чл.685 и чл.688 ал.1 ТЗ”. Становището на настоящият съдебен състав е, че касационен контрол не следва да бъде допуснат поради следното: Нормата на чл.637 ал.6 ТЗ е пределно ясна и не допуска нееднозначно тълкуване. Тезата на касатора за връзката между допустимостта по ал.6 на чл.637 ТЗ и сроковете по чл.685 и чл.688 ал.1 ТЗ е неясна, но както и да бъде тълкувана, пропускането на сроковете за предявяване на вземания в производството по несъстоятелност, не може да бъде санирано, чрез предявяване на осъдителни искове по общия ред срещу несъстоятелния длъжник. Водим от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.