Определение № 50308 от 05.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1479/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Л. Т. Я. и В. С. Я. против решение № 228 от 22.02.2022 г. по т.д. № 2097/2021г. на Софийски апелативен съд Ответникът по касация- „УниКредит Булбанк“АД, [населено място] чрез пълномощника си – адв. Д. Д. е на становище, че решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е процесуално допустима. С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторите, чрез пълномощниците им – адв. И. Ч. и адв. И. Т. са поддържали основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Поставени са въпросите „ при приетата от съда фактическа обстановка следва ли- 1/ Установителният иск по чл.422 ГПК да бъде отхвърлен изцяло и подадената ЗИ обезсилена, поради липсата на обективна предпоставка за обявяването на кредита за предсрочно изискуем, а именно липсата на просрочено задължение“ и 2 /“Установителният иск по чл.422 от ГПК да бъде отхвърлен/ уважен частично, като съдът съобрази размера на вземането на ищеца при използването на методология за определяне на лихвата, която би била приложима, след обявяване на първоначалната методология за нищожна“.Страната е развила своето становище по повдигнатия правен спор като е разгледала две възможности за отпадане на права придобити от банката преди обявяване за нищожни клаузите на т.11.3 от договора за кредит и е развила съображения по съществото на спора, с оглед приемане на една от тези възможности, в контекста на мотиви към проект за изменение на ГПК,като е свързала общите разсъждения с разбирането, че била ясна волята на законодателя да въведе служебно начало при проверка за неравноправни клаузи, което в случая било осъществено, но съда неправилно изчислил дълга / без да е пояснено в какво се изразява тази неправилност/. Други доводи не са развити. Касаторите не обосновават довод за допускане на решението до касационно обжалване. Поставените въпроси не са релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, съобразно приетата дефинитивност на общото основание с ТР ОСГТК № 1 /09г. т.1, тъй като не са свързани с решаващите мотиви на състава, а изцяло са поставени в контекста на защитната теза на страната, съдържателно изразена като твърдения. Освен това същите са фактически, а не правни, тъй като са поставени и обосновани от конкретното доказване по спора и определяне спрямо него на решаващ резултат. Или не е налице общо основание – задължителен елемент при преценката за допускане на решението до касационно обжалване. Извън това, следва да се отбележи, че страната не е развила съображения и по допълнителния критерий, съобразно приетото правно съдържание на основанието по чл.280,ал.1, т.3 ГПК с т.4 на ТРОСГТК № 1 /04г., по който не е сочила каквито и да било доводи.Нещо повече, същата е развила съображения по съществото на спора в контекста на защитната й теза, като твърдението, че липсва практика по приложението на чл.422 ГПК е изцяло невярно – налице е както задължителна, така и казуална практика, а и константна практика на ВКС, формирана по въпросите относими към неравноправните клаузи, спрямо които е налице и практика на СЕС по приложение на европейското законодателство. С оглед това страната не е въвела нито общо основание, нито допълнителен критерий, които да съответстват на изискването за допускане на решението до касационно обжалване. Следователно, с оглед така депозираното изложение на касационните основания не следва да бъде допуснато касационно обжалване на акта на въззивния съд. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение