Определение № 4065 от 15.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3964/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. Т. и Щ. Т., чрез процесуалния им представител адв.И. П. от Адвокатска колегия – [населено място], срещу решение №260/11.07.2024г. по в.гр.д.№333/2024г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, с което са потвърдени:

• решение№77/15.02.2024г., постановено по гр.д.№489/2023г. по описа на РС- Пещера, с което са отхвърлени предявените искове от Г. Т. Т., ЕГН [ЕГН] и Щ. А. Т., ЕГН [ЕГН], двамата живущи в [населено място], [улица], обл.П., против Г. Ю. Х. от [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН] и Р. Р. Х. от [населено място], [улица], общ.Б., обл.П., ЕГН [ЕГН], за приемане за установено, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор *по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], общ.Б., обл.П., одобрени със Заповед №РД-18- 1635/20.09.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 03.01.2020г., с адрес на имота: [населено място], п.к. *, [община], обл.П., [улица], с площ от 239кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен 1 план: квартал: *, парцел: *, *, съседи: *, *, *, *, *, *, както и на реална част, заснета в КККР като първи етаж на сграда, с идентификатор *по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], общ.Б., обл.П., одобрени със Заповед №РД-18- 1635/20.09.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо сградата е от 03.01.2020г., с адрес на сградата: [населено място], [улица], застроена площ: 54кв.м., брой етажи: 3, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: Жилищна сграда- еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма и осъждане на ответниците, да им предадат владението върху реална част от първия етаж на сграда, с идентификатор *, която реална част представлява стая, разположена в източната част на първия етаж на сграда с ид.*, с площ на тази стая от около 16кв.м., и на залепената до нея баня с тоалетна, както и владението върху поземлен имот, с идентификатор ***, като неоснователни.

• решение №215 от 09.04.2024г., постановено по гр.д.№489/2023г. по описа на РС- Пещера, с което е отхвърлено искането, основаващо се на чл.537, ал.2 ГПК, да бъде отменен нотариален акт за установяване на право на собственост върху недвижим имот №38, том 3, рег.4469, дело №404/2019г. по описа на архива на нотариус Г. К.- рег.№387 в регистъра на Нотариалната камара, вписан в АВп, СВп- Пещера, вх.рег.№ 1993/18.12.2019г., дв.вх.рег.№1991, акт №124, том 7, дело №1174/2019г.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и уважаване на предявените искове.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 от ГПК, по въпросите:

1.Длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви по спорните въпроси, както и да обсъди в съвкупност всички събрани по делото доказателства и да се произнесе по доводите на страните.

Твърди се, че изводите на въззивния съд са в противоречие с решение №519/02.08.2024г. на ВКС по гр.д.№69/2023г., І г.о. и посочената в него допълнителна практика на ВКС, която е постановено по приложение на разпоредбата на чл.12 и чл.245 от ГПК.

2.Как следва да бъдат извършени анализът и преценката на свидетелските показания и на другите доказателства по делото.Достатъчно ли е съдът да преразкаже показанията на свидетелите и констатациите на вещото лице, или следва да ги подложи на анализ.

Въззивното решение е постановено в отклонение на решение №176/28.05.2011г. по гр.д.№759/2010г. на ВКС, ІІ г.о.

3.Трябва ли владелецът да манифестира собственическото отношение пред останалите съсобственици и пред трети лица, за да се приеме, че в негова полза е изтекла изискуемата придобивна давност.

Изводите на въззивната инстанция са в противоречие с решение №97/19.10.2020г. по гр.д.№325/2020г. на ВКС, І г.о. и решение №59/09.09.2022г. по гр.д.№3785/2021г. на ВКС, ІІ г.о.

4.Към кой момент следва да се преценява годността на един имот да бъде предмет на придобивна давност и след като един имот е имал характеристиката на жилищна сграда и е използван като такава, губи ли самостоятелния си характер след надстрояването и пристрояването му.

Навеждат се доводи, че този въпрос следва да бъде допуснат до касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Претендира се и очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касация Г. Ю. Х. и Р. Р. Х., чрез процесуалния си представител адв.Е. Б., изразяват становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирани лица, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел, че от събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 31.01.1994г. с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, Т. А. Х. е признат за собственик на основание давност върху застроено и незастроено дворно място с площ от 340кв.м. и построените в него приземен етаж от масивна двуетажна жилищна сградаблизнак, две клетки, както и масивна сграда в южната част на парцела, представляващ *- в кв.*по плана на [населено място] махала.

На 31.01.1994г. Т. и Ф. Х. са продали на Г. Т.- приземния етаж състоящ се от четири стаи, салон и антрета и двата входа за този етаж, 1/3 от общите части на сградата в която е продаваемия етаж и целия парцел в който е жилищната сграда с площ от 340кв.м., в парцел *- в кв. *по план на [населено място] махала.

Видно от договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя от 15.05.1981г. се установява, че се отстъпва право на строеж на братята К. и Р. Х. върху парцел с площ от 438кв.м. урегулирано държавно място, представляващо парцел *в квартал *по плана на [населено място] махала.Представена е декларация от 20.04.1981г. по чл.13 от СК, с която Ф. Х. се съгласява да отстъпи право на строеж на синовете си К. и Р. Х. върху парцел *в квартал *по плана на [населено място] махала, като се застрои източна и западна жилищна секция и да й предоставят безвъзмездно и пожизнено ползване на приземния етаж от двете жилищни сгради.

Представено е писмо от Служба Архив при РС- Пещера касаещо съдебно решение от 10.11.1995г., постановено по гр.д №240/1994г. по описа на Пещерския районен съд, от което се установява, че с него е отхвърлен иск по чл.108 ЗС, предявен от Г. Ю. Х. и Г. М. А. против Т. Х., Ф. Х. и Г. Т..Решението по делото е било обжалвано, а впоследствие обезсилено, а производството по делото прекратено.

Приети са по делото писмени документи по нотариално дело на Нотариус- Г. К., от които се установява, че имот с идентификатор ***не е общинска собственост, както и че в регистрите за държавна собственост от 01.06.1996г. няма отбелязване за този имот.

В показанията си св.С. Т.- син на ищците излага, че не знае кога са построени четирите стаи, но знае, че на долния етаж са живели три семейства, докато се направят горните два етажа.Ф. и Т. Х.- това са баба ми и дядо ми, те до последно, докато починаха, живяха на този приземен етаж.Дядо почина през 1996 година, а баба почина през 2004 година. ... Майка ми и баща ми до последно ги гледаха баба и дядо.След като баба ми и дядо ми починаха, приземния етаж го ползва майка ми. ...Североизточната стая от 14 кв.м. я ползва Г.. Останалите три стаи ги ползва майка ми... ремонт направила майка му преди 5-6 години. може би 2010 година.Г. няма достъп до стаите, които ползва майка ми, защото има поставен гипсокартон. ... Мисля, че е сложен, когато правеха ремонтите.. Не са имали спор- така, както си ползват, са го ползвали винаги... от 1986-1987г.“.

Св.С. К. е изложила пред съда, че живее от десет години в *.Северозападната стая от 14 кв.м. я ползва Г. Т., югозападната от 13кв.м. пак Г., и другата югоизточната от 13кв.м. се ползва от Г..Имат си баня, тоалетна, обзаведен кухненски бокс.Там има четвърта стая, която се ползва от Г..През тези 10 години, откакто е в * нещата са такива.От 2014 година е в ***.

Св.С. Х.- дъщеря на ответницата в показанията си депозира данни, че: „Живяла съм в ***, откакто се помня, откакто съм родена- 1980 година, аз съм пораснала в нашата къща- това е къщата, в която живее майка ми.Ние, семейството ни, живеехме в едната половина на къщата.В другата половина, от другата страна, живееше чичо ми К. Х., той почина.Чичо ми и баща ми са братя, къщата е построена от тях.Баба ми и дядо ми живееха в долната страна.Те бяха на балкана през лятото и идваха зимата.Иначе по принцип майка и татко там спяха- в стаята от към двора, а ние с брат ми бяхме в стаята от към пътя и когато баба и дядо идваха, се настаняваха в тази стая от към пътя.Те ползваха тогава двете стаи, и от чичо ми едната стая, и от нашата страна едната стая. Имаше врата, и после изведнъж се затвори тази врата.Изведнъж заварихме, когато вече затваряха с гипсокартон, след 2006 година.Когато се сложи гипсокартона, майка ми не реагира.Много по- късно, след баба ми и дядо ми се направи баня и тоалетна на приземния етаж.Дефакто под стълбището, там майка ми си направи баня и тоалетна.Дворът е разграничен.Те искаха да се раздели на две- по тяхно искане.Имаме вътрешно стълбище за горните етажи.Познавам разпитаната преди малко свидетелка С., тя дойде много късно, не помня преди колко години.От 5, 6, 7 години идва, не мога да кажа.Дядо ми и баба ми не знаеха да четат на български език“.

Св. Д. Т. в показанията си сочи, че „ От 2015 година живея в [населено място], в спорния имот. В имота, откакто съм там, няма никакви промени.Когато аз дойдох в този имот като снаха, имаше ограда. Двете страни не са спорили за тази ограда.Едните си ползваха едната част, другитедругата част.Свекърва ми живее в този имот - на първия етаж в стая откъм улицата.През 2015 година когато аз дойдох в този имот, на долния етаж имаше направена баня, тя се намира под стълбището, което води към втория етаж, това е вътрешно стълбище.Стаята отзад, която гледа към двора и се ползва от Г. Т., доколкото знам е на свекърва ми, наша е, но след смъртта на бабата са затворили вратата към нас.Стаята на първия етаж винаги се е ползвала от свекърва ми, а стълбището към 2-ри и 3-ти етаж ние си го ползваме.“.

Въззивният съд е кредитирал заключението по допуснатата съдебно- техническата експертиза, от която се установява, че парцел *в кв.*, по плана на [населено място] махала е урегулиран и включен в регулация със заповед на зам.председателя на бившия окръжен народен съвет №172/27.09.1962г., представлява урбанизирана територия.Същата регулация е в сила и в настоящия момент, няма последващи изменения.Има идентичност между част от парцел *в кв.*, по плана на [населено място] махала и поземлен имот с идентификатор *по КККР на [населено място] махала.Поземленият имот представлява, в голямата си част, южната част на парцел *.Парцел *в кв.*попада: с 225м2 в имот №*, с 205 м2- в имот с №*и с 26 м2- в имот с №*. Настоящият поземлен имот с идентификатор *е заснет и нанесен в действащата кадастрална карта на селото, одобрена със заповед №РД-18- 1635/20.09.2018г. на изпълнителния директор на АГКК-гр.София.Имотът не е предвиден в действащия регулационен план на [населено място] махала.Изграденият приземен етаж не отговаря на разпоредбите на действащите СПН към момента на изграждането му 1972/73г.- за жилище- част от пода не е на 0.30м. над прилежащото ниво на терена, няма клозет и баня, няма зимник или складово помещение.Процесният избен етаж на сграда с идентификатор *, вкл. процесната източна стая попадат в парцел *, по регулационния план от 1962г.И. етаж на сграда с идентификатор *попада, с по- голямата си част от 40 м2, в парцел *, по плана от 1962г.Останалата част от сградата от 9 м2 попада в парцел ***.Оградата на място между двата имота не е трайно материализирана, а представлява метална мрежа, съответства на заснемането по действащата кадастрална карта.В съдебно заседание пред първоинстанционният съд, вещото лице Сл. Б. уточнява, че относно приземния етаж от жилищната сграда същия не отговаря на изискванията за жилище към момента на изграждането 1972-73г., към оня момент не е имало санитарни възли, тоест баня и тоалетна.Също така част от сградата, пода на първия етаж отстои на по- малко от 30см. от прилежащия терен. Към момента този приземен етаж има самостоятелен санитарен възел, към настоящия момент отговаря на разпоредбите на ЗУТ, има вече санитарни възли, а изискването за отстояние 30см. вече не е в сила.Към момента може да се твърди, че представлява самостоятелен обект жилище- по силата на ЗУТ след изграждане на санитарни възли може да се приеме, че приземният етаж е самостоятелен жилищен обект.Има два санитарни възела- баня и тоалетна, които обслужват ползваните от страните части от приземния етаж.В момента ответниците ползват североизточната стая и санитарен възел, а останалата част от приземния етаж се ползва от ищците. Към североизточната стая, където е стълбището е едната баня, а другата баня, за другата част е в преддверието, това е банята за ищците, тя е достроена.Тя е извън застроената площ на сградата.Вътрешното стълбище води до втори и трети етаж на северния калкан.За останалата част, за южния калкан, води външно стълбище.

Въззивният съд изцяло е споделил съображенията на първоинстанционния съд за неоснователност на предявените искове, като е счел за ненужно да ги преповтаря.Същият обосновано е обсъдил възприетите писмени доказателства, както е кредитирал показанията на св. Т., св. Х. и св.Т., съобразно разпоредбата на чл.172 от ГПК.Правилно е приел, по отношение на показанията на св.К., че същата не депозира данни, които са от съществено значение за спорните факти.Въззивната инстанция е приела за неоснователни направените в жалбата оплаквания, тъй като няма основание да се игнорират съображенията на първоинстанционния съд в насока, че в действителност към 31.01.1994г. не е било възможно да изтече придобивна давност в полза на Т. и Ф. Х. и такава дори не е започнала да тече. Това е така, тъй като безспорно се установява, че на 15.05.1981г. реално на братята К. и Р. Т. Х. е отстъпено право на строеж върху държавна земя, парцел *- в кв.*по плана на [населено място]. От тук следва и извода, че към 31.01.1994г. няма как да се приеме, че е изтекла придобивна давност в полза на Т. Х. и Ф. Х., тъй като същата изобщо не е започвала да тече.В потвърждение на това, че имотът е държавна собственост се установява от приетия по делото договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя на братята К. и Р. Т. Х. от дата 15.05.1981г., в което ясно е посочено, че се предава право на строеж на братята върху урегулирано държавно място представляващо парцел *в кв.*по плана на [населено място] махала с площ от 438кв.м. В относимост на този извод, е и че със заповед №172/27.09.1962г. е одобрено разширението на регулацията на [населено място], като са създадени нови квартали *, *и ***и извлечение от изменената дворищна и улична регулация.Покойните Т. А. Х. и Ф. А. Х. не са придобили по давност и не са собственици на приземния етаж, тъй като към момента на построяване на къщата- близнак, процесния приземен етаж не е имал самостоятелен характер и е следвал статута на главната вещ, т.е. на двете изградени въз основа на отстъпено право на строеж жилища.Поради изложената аргументация е прието, че и ищците не са собственици на приземния етаж, тъй като последния има обслужващ характер независимо от последващите промени в насока, че към момента, това е жилищен обект, според заключението на вещото лице.Въз основа на горното е прието, че договорът за продажба от 1994г. не легитимира ищците като собственици на приземния етаж.

Изложени са мотиви, че обжалваното допълнителното решение е правилно, тъй като съдът е пропуснал да се произнесе с основното решение по искането за отмяна на издадения в полза на ответниците констативен нотариален акт.

Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Последователно и непротиворечиво ВКС приема в своята практика, че въззивният съд като инстанция по същество е длъжен да направи своите фактически констатации и правни изводи, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните, когато това е необходимо с оглед съдържащите се във въззивната жалба оплаквания. Длъжен е при това да съобрази и обсъди не само доводите, съдържащи се във въззивната жалба и отговора към нея, но и твърденията на страните по релеватните за спора факти, техните доводи и възражения, съдържащи се в исковата молба, в отговора към нея и в становищата на страните, изразени в хода на производството и да се произнесе, отчитайки по кои релевантни за спора факти и обстоятелства между страните съществува спор. В този смисъл решение № 57 от 2.3.2011 г. по гр. д. № 1416/2010 г. на III г. о. на ВКС; решение № 37 от 29.03.2012 г. по гр. д. № 241/2011 г. на I г. о. на ВКС; решение № 536 от 19.12.2012 г. по гр. д. № 89/2012 г. на IV г. о. на ВКС; решение № 149 от 3.7.2012 г. по гр. д. № 1084/2011 г. на III г. о. на ВКС; решение № 7 от 8.2.2012 г. по гр. д. № 510/2011 г. на II г. о. на ВКС; решение № 115 от 30.04.2013 г. по т. д. № 805/2011 г. на II т. о. на ВКС; решение № 22 от 24.02.2015 г. по гр. д. № 4581/2014 г. на I г. о. на ВКС и много други.Доказателствата при това следва да бъдат обсъдени в тяхната съвкупност и при спазване на установените в ГПК правила на доказване, както и на опитните и логични правила.

Въззивният съд не се е съобразил с посочената практика, както и с т.19 от Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000г., ОСГК, според което мотивите на въззивния съд трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност.От съдържанието на обжалваното въззивно решение се установява, че съдът е споделил всички фактически и правни изводи на първата инстанция, но липсват негови фактически и правни изводи по съществото на спора. Въззивният съд не се е произнесъл по всички оплаквания на ищците, които са направени във въззивната жалба.Това е основание да се допусне касационно обжалване по първия поставен в изложението въпрос.

Налице са основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по четвъртия въпрос.Обжалването не следва да бъде допускано при условията на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, а по т.1, тъй като на касационната инстанция са известни решения на ВКС, които са се произнесли по този въпрос/решение № 281 от 13.04.2004 г. на ВКС по гр. д. № 888/2003 г., I г. о., решение № 2 от 12.03.2020 г. на ВКС по гр. д. № 619/2019 г., I г. о. и др./.Изводите на въззивния съд са в отклонение на тази съдебна практика.

Обусловеността на останалите два правни въпроси от отговора на горепосочения предполага разглеждането им от касационната инстанция след произнасянето й по последния в решението по чл. 290 ГПК в качеството им на оплаквания срещу въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение