Определение № 1630 от 13.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2371/2023 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Нед Ойл Къмпани" ООД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място], чрез управителя му М. Д. Д., приподписана от адв. Г. - Д. срещу определение № 1005 от 11.04.2023 г. по ч. гр. д. № 843/2023 г. на Апелативен съд - София, 5 - ти търговски състав. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска същото да бъде отменено. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащо на касационен контрол определение на въззивен съд, поради което е допустима. За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване съставът на ВКС, Трето гражданско отделение, намира следното: С обжалваното определение въззивната инстанция е потвърдила определение №1037 от 25.01.2023 г. по гр. д. № 7067/2021 г. на Софийски градски съд, ГО, I - 12 състав, с което е върната исковата молба на дружеството - касатор и е прекратено производството по това дело. Изтъкнато е, че исковата претенция е била насочена срещу Софийски районен съд с твърдения за нарушаване на правото на Европейския съюз и са претендирани обезщетения (по предявени частични искове, надхвърлящи 5 000 лв.) за имуществени и неимуществени вреди в посочените им размери. С разпореждане № 21358/09.12.2022 г.по горното дело градският съд е дал подробни указания на ищеца да посочи надлежния ответник по делото - само Софийски районен съд или наред с него и Софийски градски съдследва да отговарят по исковете; да уточни в какво се състои същественото нарушение на правото на ЕС и по какъв начин това нарушение се е отразило на правната сфера на ищцовото дружество, в какво се състоят претендираните вреди (имуществени и неимуществени), как и кога да настъпили. Последвалите уточняващи молби (първоначално с №№ 105 и 106, и двете от 03.01.2023 г., както и молбата от 24.01.2023 г.) е констатирано да съдържат обидна дума - използвана е думата „мафия", според дефиницията й по тълковния речник.Ето защо е счетено от въззивния съд, че подадените от ищцовото дружество молби - уточнения попадат в приложно поле на чл. 100а, ал. 1 ГПК и извършените процесуални действия по отстраняване недостатъците на исковата молба се смятат за нередовни. Развити са и съображения, че не е налице отрицателната предпоставка по чл. 100а, ал. 2 ГПК, която изключва приложение на правилото на ал. 1. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в самата частна касационна жалба, страната поддържа, че въззивното определение е постановено от незаконен състав, тъй като съдиите Б., Г. и Р. са си давали отводи по нейни дела. Излага доводи, че касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК - в нарушение на практиката на СЕС (решение от 01.10.1982 г. - казуса „Пиърсък", решение от 26.10.1984 г. - казуса „Де куб", решение от 25.06.1992 г. - казуса „Торгей Торгерсън") свързана с правото му на справедлив процес от безпристрастен съд по чл. 6 ЕКПЧОС. Счита, че „реално съдиите Б., Г. и Р. узаконяват беззаконие, безправието, геноцида и липсата на върховенство на закона". Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК - доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки - да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. В случая липсва основание за допускане на касационно обжалване. На първо място, не съществува вероятност въззивното определение да е нищожно като постановено от незаконен съдебен състав. В мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 10.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 1/2011 г., ОСГТК, е прието, че нищожно е това съдебно решение, което е постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно неразбираемото решение или неподписаното решение. Тези предпоставки в случая не са налице. Обжалваното определение на апелативния съд в [населено място] е постановено от надлежния съдебен орган, в предвидения в чл. 20 ГПК тричленен състав, в който се разглеждат въззивните дела; то е в правораздавателната власт на съда, в писмена форма и подписано. Само от обстоятелството, че членовете на съдебния състав са си правили отвод по други дела с участието на законния представител на ищцовото дружество - М. Д., не следва извод, че съставът, постановил обжалваното определение, е незаконен. Основанията за отвод по чл. 22 ГПК се преценяват по всяко конкретно дело. По настоящото дело съдиите, постановили обжалваното определение, не са намерили основание да постановят самоотвод по чл. 22, ал. 2 ГПК (макар да е направен такъв от първоначално определения докладчик по делото в АС - София, съдия Мария Яначкова), нито пък жалбоподателят е искал такъв отвод на някакво законно основание. Неприложима в случая е практиката на СЕС, която разглежда и правилата за отвод и самоотвод като гаранции за независимост и безпристрастност на съда по смисъла на чл. 47, ал. 2 от Хартата на основните права на ЕС -поради отсъствие на данни за извършено от съда нарушение на чл. 22 ГПК. На второ място, не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за селектиране на частната касационна жалба. Жалбоподателят не е формулирал правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК (вместо това са наведени единствено оплаквания за неправилност на въззивното определение), а и липсва обосновка на предпоставки в приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 2, предл. 2 ГПК. Съгласно задължителните за съдилищата постановки на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, въпросът в изложението следва да е формулиран точно и ясно, трябва да конкретен, свързан с решаващите съображения на съда, да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на въззивния съд в обжалваното определение, а в представеното изложение изобщо не е формулиран въпрос. Непоставянето на релевантен правен въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационен контрол без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това - вж. мотивите в съобразителната част към постановките по т. 1 от горецитирания тълкувателен акт. Вън от изложеното, касаторът следва да обоснове и поддържаното от него основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с оглед твърденията му за противоречие на въззивното определение с актове на Съда на Европейския съюз. В изложението липсват доводи за конкретни правни въпроси, разрешени в отклонение с практика на СЕС и тяхната връзка с решаващите мотиви по обжалвания акт на второинстанционния съд. Предвид на изложеното, достъп на въззивното определение до касация не може да се осъществи. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на III г. о.