Определение № 485 от 06.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1384/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. № 37503/16.12.2019 год. на И. М. П., заявена чрез процесуалния му представител адв. И. А. АК В. срещу въззивно Решение № 1214 от 24.10.2019 година, постановено по В. гр.д. № 1216/ 2019 год. на ОС-Варна в производство по чл.34 ЗС, относно определените права на съделителите. С касационната жалба се поддържат доводи за съществено нарушаване на съдопроизводствените правила при преценка на доказателствата за проявеното действие на тайното завещание на Т. С. в полза на С. И. и незачитане действието на тайното завещание на Р. С. в полза на рождената и дъщеря Б. А. ( осиновена от нейна леля) от дата 06.03.1965 година. Поддържат се доводи и за неточно прилагане разпоредбата на чл. 266 ГПК относно възможността да се слушат нови възражения като защити средства пред въззивния съд за първи път. Поддържат се доводи за допуснати нарушения на материалния закон, свързани с точното и законосъобразно прилагане разпоредбата на чл. 90а ЗН. Искането да се допусне касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, чл. 280, ал.1 т.3 ГПК и чл. 280, ал.2 ГПК по следните изведени като обусловили изхода на спора правни въпроси: 1./ Допустимо ли е да се въвеждат за първи път нови възражения и нови основание с въззивната жалба, без да са налице предпоставките на чл. 266 ГПК ?, произнесен в противоречие с разясненията на т.4 на ТР № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС 2./ Представлява ли неразглеждане на твърдение за придобивна давност, направено с отговора на въззивната жалба, в която за първи път се релевира основание за прилагане на чл. 90а ЗН, съществено нарушение на процесуалните правила, произнесен в противоречие с тезата на Решение № 371 от 05.03.2014 година по гр.д. №1906/2013 год. 3./ приложима ли е материално-правната норма на чл. 90а ЗН по отношение на осъществен в правния мир юридически състав преди тя( правната норма ) да е влязла в сила и в частност има ли ретроактивно действие чл. 90а ЗН по отношение на реституиран имот преди влизането в сила на този законов текст ? с довод, че постановения от въззивния съд съдебен акт противоречи на актовете на Конституционния съд на Република България и на Съда на Европейския съюз, като касаторът се позовава на Решение № 4/11.02.2014 година на КС на РБ относно дадената интерпретация на правова държава, Решение № 9 от 06.07.1995 год. по к.д. № 4/95 г. на КС на РБ относно възможността законът да има ретроактивно действие и да преурежда вече възникнали правоотношения, както и на разрешението по дело C-596/2013 год. по решение на Европейската комисия срещу Moravia Gas Storage a.s. ,позовавайки се на член 22 от Директива 2003/55 на Европейския парламент и на Съвета и чл.36 от Директива 2009 /73 В срока по чл. 287, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците по касация Г. И. и Р. И., чрез адв.П. П.- АК В., с който се оспорва наличие на предпоставките за допускане на касационно обжалване, респ. се оспорва основателността на релевираните основания за отмяна на обжалвания акт на въззивния съд поради материално-правна или процесуално правна незаконосъобразност. С втора, самостоятелна касационна жалба вх.№ 37817/ 18.12.2019 година, Г. П. И. и Р. С. И., чрез процесуалния си представител адв.П. П.- АК В. са поискали да се отмени въззивно Решение № 1214 от 24.10.2019 година, постановено по В. гр.д. № 1216/ 2019 год. на ОС-Варна в производство по чл.34 ЗС. С касационната жалба на Г. и Р. И. се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност, както на обжалваното въззивно решение, така и на потвърденото решение на първата инстанция по допускане на съдебната делба между страните по делото. Конкретните доводи са в насоката за неприемане за основателни на доводите за унищожаемостта на саморъчното завещание на Б. А. в полза на ищеца И. П., като и неприемане за основателен и доказан довода за придобиване на процесния недвижим имот на основание придобивна давност при присъединено владение към това на техния наследодател ( съпруг и баща ) С. М. И., считано от 1992 година по отношение частта на Б. А.. Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа по следните формулирани въпроси: „Когато във висящо производство за делба се установи въз основа на писмени или други доказателства, че е настъпило изгубване на собствеността по отношение на спорен по дело имот, поради придобиването му по давност от друго лице, възможно ли е поради това да бъде прието, че този имот може да бъде предмет на завещание ?Когато за такъв имот е съставено завещание при липса на други имоти на завещателя, може ли това завещание да е валидно ? с довод, че по делото са налице категорични данни за възнаградителния характер на завещанието на Б. А. в полза на И. П., както и предвид данните за здравословното и състояние, което налага извод за основателност на поддържаната теза за унищожаемост на завещанието. Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа и по въпросите: “ Представлява ли нарушение на процесуалните правила постановяването за извършване на съдебно -психиатрична експертиза, без да се изслушват свидетели и без да се съобрази същата с тях, така, когато това е поискано с отговора на исковата молба, като освен това не е налице и жив субект, който да може да бъде изследван? “.Длъжен ли е съдът на съвкупна преценка ,коментар и обосновка какво е прието за установено от отделните свидетелски показания, свързано с психиатричното състояние на завещателката, кое се приема от съда и кое не и защо ? следва ли да се кредитира такова формално заключение, след като вещото лице не е присъствало на разпита на свидетелите, не е съобразено със „съобщението за смърт “ на лицето, а даденото заключение е и оспорено от страна по делото?; След като въпросите към валидността на завещанието са основни по делото, дължи ли съдът подробно произнасяне по тях, както и каква е доказателствената сила на „съобщението за смърт“ след като първата причина за смъртта посочена в него е „деменция „? без касаторите да сочат на какво основание по чл. 280, ал.1 ГПК поддържат искането си и на какви съдебни решения или задължителна съдебна практика на ВКС - ако се касае до т.1 или на каква практика на КС на Република България или на СЕС( Съда на Европейския съюз) – ако се касае до т.2, следва да бъде извършена исканата селекция за допускане на касационното обжалване. С писмен отговор, в качеството си на ответник по касация И. М. П. чрез адв.И. А. – АК В. е оспорил основанията за допускане на касационно обжалване, респ. за отмяна на обжалваното решение .Претендира разноски за защита пред касационния съд. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия като съобрази изложените доводи на страните и по двете касационни жалби в контекста на установените от законодателя основания за допускане до касационен контрол- чл. 280, ал.1 т.1-3 ГПК и чл. 280, ал.3 ГПК, намира: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, насочени са срещу решение на въззивния съд, постановено в производство за съдебна делба, поради което се явяват процесуално допустими. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си по чл. 258 и сл. ГПК на въззивна инстанция е отменил Решение № 135 от 10.01.2019 година постановено по гр.д. № 73/2017 година на РС-Варна в частта, с която е допусната съдебна делба на апартамент в [населено място], намиращ се на втори етаж над партера, застроен на площ от 187 кв .м., изграден в сграда с идентификатор **** ведно с 27 % идеални части от общите части на сградата и дворното място, цялото от 436 кв.м., представляващо ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място] между съделителите И. М. П. с права от 1/2 идеална част, Г. П. И. с права от 1/4 идеална част и Р. С. И. с права от 1/4 идеална част и е постановил ново, с което съдебната делба на описания по горе апартамент е допусната между същите лица, но при равния права- по 1/3 идеална част за всеки от тях. За да промени съдебното решение в частта за квотите, решаващият съд е приел, че влязлото в сила Решение от 26.09.1979 година по гр.д. № 267/1979 год. на ОС-Варна, с която в спор за съдебна делба на друг жилищен имот между Б. Б. А. и С. М. И. ( рождени брат и сестра по произход и първи братовчеди при условията на пълно осиновяване на Б. Б. от нейната леля С. А. ) е разрешен спора за завещанието на Т. в полза на внука и, поради което и след като е прието, че С. М. е собственик на 1/3 идеална част от възстановената собственост на апартамента, получена по завещание от дядото и бабата, е прието, че всеки от съделителите има равни права в спорната съсобственост. В частта по допускане на делбата, решението на първата инстанция е потвърдено като не е приета тезата на наследниците на С. М. - Г. И. (преживяла съпруга ) и Р. И. ( син )- въззивници пред втората инстанция, че при условията на присъединено владение са придобили процесния апартамент на основание придобивна давност. Решаващия съд е приел, че „тайното завещание “ на Р. М. И. ( рождена майка на Б. А. и С. И. ) в полза на Б. А. от дата 06.03.1965 година не е произвело действие предвид нормата на чл. 90а ЗН, доколкото към момента на съставянето му апартаментът не е бил в патримониума на завещателката и не е в предмета на изразената воля дъщеря и по рождение- Б. на наследи 1/2 идеална част от цялото и движимо и недвижимо имущество. По касационната жалба на И. М. П. След преценка на наведените основния по чл. 280, ал.1 т.1 и т.2 ГПК, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за селекция и допускане на касационното обжалване, нито по чл. 280, ал.2, предл.3 ГПК. Изведеният въпрос за допустимостта да се въвеждат за първи път нови възражения и нови основание с въззивната жалба, без да са налице предпоставките на чл. 266 ГПК ? не може да се приеме, че е произнесен в противоречие с разясненията на т.4 на ТР № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС доколкото с цитираното тълкувателно решение е даден обстоен отговор на правомощията на въззивната инстанция и условията за събиране на нови доказателства. Ако въззивният съд е допуснал несъблюдаване в тази насока, то процесуалното поведение на съда не може да се приеме за противоречие с приложението на закона, а съставлява нарушение на установените процесуални правила, чиито последици могат да се установят и зачетат при разглеждане на касационната жалба по същество, но не може да съставлява и основание за селекция. Въпросът: Представлява ли неразглеждане на твърдение за придобивна давност, направено с отговора на въззивната жалба, в която за първи път се релевира основание за прилагане на чл. 90а ЗН, съществено нарушение на процесуалните правила, по естеството си не е довод за противоречиво разрешаване на норма по приложението на процесуалния закон, а както е посочено в самия въпрос- оплакване за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. С цитираното съдебно Решение № 371 от 05.03.2014 година по гр.д. №1906/2013 год. на IV г.о. на ВКС касационният съд е следвало да отговори на въпроса: при постановяване на съдебното решение по висящия трудов спор въззивният съд следва ли да се съобрази с длъжностната характеристика за длъжността "оперативен директор", която е представена едва в открито съдебно заседание пред въззивната инстанция? Като приема, че по естеството си въпросът се свежда до приложението на забраната по чл. 266 ГПК, съставът на ВКС приема, че отговорът на поставения въпрос следва да се съобрази със задължителната практика на ВКС, дадена с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС /т. 1-4/ и множеството решения по чл. 290 ГПК, в насока, че характерът на въззивната инстанция като съд по същество се запазва и при действащия ГПК, но при ограничен въззив - ограничения при събирането на доказателства, а съгласно чл. 269 ГПК и в проверката за правилността на решението до посоченото от въззивника. Порокът за неправилност трябва да е указан чрез посочване в какво се изразява, за да извърши въззивният съд проверка на първоинстанционното решение. Във въззивното производство страните могат да сочат и представят само доказателства за нововъзникнали факти, както и такива, за които не са могли да узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата, съответно в срока за отговор - чл. 266, ал. 2 ГПК. Същевременно, законът предоставя възможност на страните да попълнят делото с относимите към спорното право доказателства и в тази фаза на процеса, когато са съществували обективни пречки доказателствата да бъдат посочени и представени в срок при разглеждане на делото от първата инстанция.“ За да се извърши селекция и се допусне касационното обжалване по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, то следва отговорът на този въпрос, даден със задължителната респ. съдебна практика с решенията по чл. 290 ГПК и приетата теза на въззивния съд да си противоречат. Дори и да би се приел за коректен и обусловен от данните по делото правен проблем, разрешен от въззивния съд касателно „неразгледаното твърдение (възражение) за придобивна давност „ цитираните мотив на посоченото в изложението решение по чл. 290 ГПК, не сочи на твърдението за противоречиво разрешаване като селективно основание за допускане на касационното обжалване. Въпросът „ за приложимостта на материално-правната норма на чл. 90а ЗН по отношение на осъществен в правния мир юридически състав преди тя ( правната норма ) да е влязла в сила и в частност има ли ретроактивно действие чл. 90а ЗН по отношение на реституиран имот преди влизането в сила на този законов текст ? е поставен в контекста на селективното основание по чл. 280, ал.1 т.2 ГПК - а именно като постановен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз ( СЕС). Като основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 т.2 предл. 1-во ГПК, прието с изменение на ГПК с ДВ.бр.86/2017 год., съставите на ВКС разграничават в визираното селективно основание „актове на Конституционния съд „ само онези решение на КС на Република България, с които съдът се произнася по искане за проверка на конституционосъобразността на конкретна правна норма. В случая се поддържа, че изразената с мотивите на въззивния съд теза за приложимост на чл. 90а ЗН и незачитане на „тайното завещание“ на Р. М. И. в полза на рождената си дъщеря Б. А., противоречие на Решение № 4 от 11. 03. 2014 година на КС на РБ относно дадената интерпретация на правова държава и Решение № 9 от 06.07.1995 год. по к.д. № 4/95 г. на КС на РБ относно възможността законът да има ретроактивно действие и да преурежда вече възникнали правоотношения. Конституционно дело № 4 от 1995 г. е образувано по искането на 48 народни представители от 37-о Народно събрание за установяването на противоконституционност на Закона за изменение и допълнение на Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти (ЗИДЗВСОНИ) - ДВ, бр. 20 от 1995 г. Поддържа се теза, че разпоредбите на закона противоречат на чл. 17, ал.3 от Конституцията, който гласи "частната собственост е неприкосновена" и, че разпоредбите на закона лишават собствениците на имотите от правомощията да ползват тези имоти. А това представлява съставна част от правото на собственост. В искането за установяване на противоконституционност на § 1 ЗИДЗВСОНИ (ДВ, бр. 40 от 1995 г.), с който се допълва чл. 6 от закона, се сочи, че предвидената в текста компенсация чрез индексиране на наема не съответства на вредните последици от продължаването на срока. Но дори и да има съответствие това е посегателство спрямо правата на собствениците да ползват собствения си имот за задоволяване на лични нужди. Необходимостта от равностойно и предварително обезщетение се извлича по аналогия на чл. 17, ал. 5 от Конституцията. С искането се поддържа и противоконституционност на § 2, с който се изменя чл. 7 ЗВСОНИ, с довода, че с новата редакция на текста практически се извършва отчуждаване на възстановената по силата на закона собственост и то не в полза на държавата или общината при условията на чл. 17, ал. 5 от Конституцията, а в полза на физически лица. Поддържа се също така, че новата алинея на § 3, съгласно която висящите производства по чл. 7 ЗВСОНИ в редакцията му от 1992 г. се разглеждат от съдилищата в съответствие с новата редакция, дава обратна сила на материалния закон и с това се посяга върху придобити права на собствениците. В мотивите, с които се обявява противоконституционността на цитирана разпоредба на закона- в случая на разпоредби на ЗИДЗВСОНИ (ДВ, бр. 40 от 1995 г.) а не тази на чл. 90а ЗН, което е приложимия закон по делото,, въпреки обявяването и за противоконституционна, няма изрично изложени съображения в насока, че е по принцип е недопустимо да се придава обратно действие на нов закон. Настоящият състав като намира, че мотивите на конституционния съд, с които се обявява или не една правна норма за противоконституционна, не могат да се тълкуват от общите съдилища доколкото не се касае до една и съща правна норма. Ето защо и не може да се приеме тезата на кастора, че имаме противоречие с решение на КС на РБ т.е. основания за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.2 предл.1 –во ГПК. Решение № 4 от 11. 03. 2014 година на КС на РБ относно дадената интерпретация на правова държава касае аналогична на посочената по горе хипотеза( касае искане за обявяване противоконституционност на закон, който няма приложение по настоящото дело- а именно разпореди на ТЗ) и изводите на настоящия състав не могат да бъдат различни от вече изложените. За пълнота следва да се посочи, че в мотивите на това решение на КС на РБ изрично е посочено точно обратното - а именно: че „поначало няма пречка да се придаде обратна сила на нормативен акт с изрична разпоредба, но то следва да стане при спазване принципа на еднакви правни условия за стопанска дейност по отношение на всички граждани и юридически лица - всички кредитори по открити производства по несъстоятелност да бъдат еднакво засегнати от приложното поле на чл. 645, 646 и 647 ТЗ, и същевременно да не се създава различно третиране на третите лица - страни по съответните сделки“. По приложението на чл. 90а ЗН в насока невъзможността да се зачетат последиците на саморъчни завещания за недвижими имоти, предмет на възстановяване по ЗВСОНИ, когато същите са съставени след одържавяването на имота и преди възстановяване на собствеността, съставите на ВКС имат формирани безпротиворечива съдебна практика, която е била съобразена от решаващия съд, илюстрирана с Решение № 632 от 11.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 539/2009 г., I г. о., ГК. По искането да се допусне касационното обжалване по чл. 280, ал.1 т.2, предл.2-ро ГПК - поради противоречие решението на въззивния съд по повод приложението на чл. 90а ЗН с дадено разрешението по дело C-596/2013 год. на СЕС по решение на Европейската комисия срещу Moravia Gas Storage a.s., позовавайки се на член 22 от Директива 2003/55 на Европейския парламент и на Съвета и чл.36 от Директива 2009 /73, настоящият състав намира, че същото е неоснователно.Касационното обжалване не може да се допусне на релевираното основание. Данните сочат, че Решението по дело C-596/2013 год. на СЕС от 26 март 2015 година е произнесено по Жалба на Европейската комисия и искането за отмяната на Решение на Общия съд на Европейския съюз Globula/Комисия ( T-465/11, EU:T:2013:406, наричано по-нататък „обжалваното решение"), с което последният отменя Решение C