Определение № 3828 от 28.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3770/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /преди Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобто имущество/ срещу въззивно решение № 558 от 10.05.2024 год., постановено по в. гр. дело № 2459/2023 год. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, 10 с-в, с което като е потвърдено решение № 260930 от 05.07.2023 год., постановено по гр. дело № 16222/2018 год. по описа на Софийски градски съд, ГО, 14 с-в, са отхвърлени предявените от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобто имущество срещу К. И. К. и М. Г. К. искове по чл. 153, ал. 1 ЗОНПИ вр. с § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност 1 163 088.47 лв. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК/ и са спазени срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за редовност на жалбите. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че въззивният съд неправилно бил приел въз основа на събраните гласни доказателства, че ответниците не са заплащали за изготвянето на архитектурен проект, поради което като разход следва да бъде отнесена сумата от 182 098.55 лв. Свидетелските показания в тази насока не следвало да бъдат кредитирани с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК. Неправилен бил и изводът, че в стойността на имуществото не следва да бъде включена сумата от 2 555 085.63 лв., представлява присвоена сума от извършеното от ответника К. К. престъпление, съгласно присъдата по НОХД № 0050/2017 год. по описа на СВС. По реда и условията на ЗОНПИ, респ. ЗОПДНПИ /отм./, се отнемало в полза на държавата незаконно придобито имущество, т.е. всяко имущество, за което не е установен законен доход за придобиването му. Следователно всяка материална облага, придобита чрез престъпление, представлявала незаконно имущество и следвало да участва при определяне на несъответствието. Въззивният съд бил оставил без уважение искането на ищеца за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключването на наказателното производство, водено срещу К. И. К. и Д. И. Л.. Неправилно въззивният съд бил приел, че с оглед установяване на значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ е без значение какви имуществени блага са постъпвали в патримониума на ответниците през изследвания период, след като те не са налични в края на същия. Щом като средствата не били налични и не били преобразувани в реални активи, то същите били разходвани и представлявали разход за проверяваното лице. Освен това ищецът бил освободен от заплащането на държавна такса за производството по КОНПИ, а присъденият на ответниците адвокатски хонорар бил прекомерен, предвид цената на адвокатскатка защита и фактическата и правна сложност на делото. Претендира се и изприсъждане на направените разноски по делото. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване са формулирани следните правни въпроси: 1/ Имущество, установено в хода на наказателното дело, като незаконно придобито в производството по ЗПКОНПИ е ли престъпно обстоятелство от установяването на което зависи изходът на гражданския спор и налага ли спиране на гражданското дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК? 2/ Решението по наказателното дело по въпросите за извършване на престъпното деяние от значение ли са за изхода на гражданското дело относно установените суми от престъплението – предмет на на искова претенция по ЗОПДНПИ /отм./, респ. ЗПКОНПИ, сега КОНПИ? 3/ Какво е значението на наказателното дело срещу лицето – ответник по гражданско дело за правилното решаване на спора в производството по отнемане на незаконно придобитото имущество, при условие, че съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗОНПИ то се провежда независимо от наказателното производство? 4/ Следва ли да бъде спряно изцяло производство по ЗОПДНПИ /отм./, респ. ЗПКОНПИ, сега ЗОНПИ, до приключване на наказателното производство, по което лицето срещу когото е образувана проверката по ЗОПДНПИ /отм./ е привлечено като обвиняем за престъпление по чл. 203, ал. 1 вр. с чл. 202, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 201 НК, в случай че предмет на претенция за отнемане в полза на държавата е сумата – предмет на престъплението длъжностно присвояване? 5/ Може ли да бъде спряно производство по ЗОПДНПИ /отм./, респ. ЗПКОНПИ, сега ЗОНПИ, само по отношение на иск за отнемане в полза на държавата на сума – предмет на престъплението по НК, или производството по делото следва да бъде спряно изцяло? 6/ Наказателното дело, водено срещу лице, което е ответник по гражданско дело, образувано по ЗОПДНПИ /отм./, респ. ЗПКОНПИ, сега ЗОНПИ, има ли преюдициално значение за гражданското дело по въпроса за незаконно придобитото имущество по чл. 5, ал. 1 ЗОНПИ? 7/ Налице ли са основанията по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по гражданското дело с ответник проверявано лице по специалния закон – ЗОПДНПИ /отм./, респ. ЗПКОНПИ, сега ЗОНПИ, до приключване на наказателното производство срещу това лице, въпреки разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗОНПИ, в случаите когато се претендира за отнемане по реда на ЗОНПИ предмета на извършено по чл. 202, ал. 1 вр. с чл. 201 НК престъпление? 8/ Следва ли предмета на извършеното от проверяваното лице по специалния закон – ЗОПДНПИ /отм./, респ. ЗПКОНПИ, сега ЗОНПИ, престъпление по чл. 202, ал. 1 вр. с чл. 201 НК /длъжностно присвояване/ да бъде включен в анализа като незаконно придобито имущество и подлежи ли на отнемане в полза на държавата? 9/ Длъжен ли въззивният съд да спре производството по гражданското дело при направено искане по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на наказателното производство срещу лице, от което се претендира за отнемане в полза на държавата имущество, предмет на престъпление по НК, в случаите в които няма влязла в сила присъда по наказателното дело? 10/ Представлява ли имущество сума, присвоена от извършено престъпление по НК и следва ли същата да участва при определяне на значителното несъответствие по смисъла на § 1, т. З от ДР на ЗОНПИ? 11/ Следва ли твърдяно начално салдо да се приеме за доказан доход, в случай, че липсват данни за извършени разходи в същия период от време? 12/ Допустимо ли е и може ли само със свидетелски показания на близки и роднини да бъде установено изграждане на имот по стопански начин и следва ли показанията им да бъдат ценени по реда на чл. 172 ГПК с оглед тяхната безспорна заинтересованост от изхода на делото поради близкото им родство с ответниците? 13/ Понятията „имущество“ и „значително несъответствие“ и техният размер идентични ли са по смисъла на ЗОПДНПИ /отм./, респ. ЗПКОНПИ, сега ЗОНПИ? 14/ Обвързан ли е размера на имуществото с размера на несъответствието по смисъла на ЗОПДНПИ /отм./, респ. ЗПКОНПИ, сега ЗОНПИ, а именно да е над 150 000 лв.? 15/ Сумите, послужили за придобиване на движимо и недвижимо имущество, както и извършени вноски по банкови сметки и кредити от проверяваните лица през проверявания период, което впоследствие е отчуждено и неналично в края на проверявания период, следва ли да намерят своето отражение като извършен от лицата разход, с оглед постановеното Тълкувателно решение № 4 от 18.05.2023 год. на ВКС по тълк. дело № 4/2021 год., ОСГК? 16/ Следва ли да бъдат съобразени извършените от адвоката процесуални действия при определяне възнаграждението за предоставена адвокатска помощ? 17/ Как следва да се определи възнаграждение за процесуално представителство при направено възражение за прекомерност? 18/ Може ли съдът да намали присъдено възнаграждение за процесуално представителство по дело, като вземе предвид общия обем на осъщественото процесуално представителство по делото? 19/ Може ли съдът във всеки случай по прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски да се отклони по изключение от този режим и да определи размера на разноските, като отчете правната и фактическа сложност на конкретното дело, без да е обвързан с цената на иска и минималния размер на адвокатските възнаграждения, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения? 20/ Може ли КОНПИ да бъде освободена от заплащане на държавна такса на основание чл. 84, т. 1 ГПК, въпреки разпоредбата на чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ, предвид че съдебно предявеното от Комисията право има характер на публично държавно вземане? Касаторът навежда допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, като поддържа, че всички въпроси са разрешени в противоречие със съдебната практика, в т.ч. тази на ВКС /цитирана в изложението/, както и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а въпросите по т. 16 – т. 20 от изложението са разрешени и в противоречие с актове на Съда на Европейския съюз /цитирани в изложението/. Ответниците по касационната жалба К. И. К. и М. Г. К. считат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а въззивното решение е правилно. Претендират и присъждането на направените разноски по делото. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че ответникът К. И. К. е обвинен в престъпление по чл. 202, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 201 вр. с чл. 26, ал. 1 НК, като с присъда № 2 от 22.01.2018 год. на СВС, постановена по НОХД № 0050/2017 год. е признат за виновен по повдигнатото обвинение и е постановена конфискация на имущество. Присъдата не е влязла в сила. Наказателното производство по ВНОХД № 00-37/2018 год., образувано пред ВАпС, е спряно на основание чл. 290, ал. 1 вр. с чл. 25, ал. 1 ,т. 1 НПК и чл. 26 НПК. Видно от приетото удостоверение за наследници на Г. П. Е., починал на 25.09.1978 год. е, че М. К., Р. М. и Ц. Я. са негови дъщери и законни наследници. С договор за покупко-продажба на МПС от 28.10.2011 год. на лизинг ответникът К. закупил от „Хипо Алпе- Адриа-Аутолизинг“ ООД лек автомобил „ Хюндай Санта Фе СМ“ с рег. [рег.номер на МПС] за сумата от 6 879.98 лв. Страните по посочения договор постигнали споразумение за предсрочното му прекратяване на 28.10.2011 год. С договор за заместване в дълг от същата дата като лизингополучател встъпило „ Г и К Хотелс“ АД. Като е кредитирал заключението на вещото лице по съдебната автотехническа експертиза въззивният съд е приел, че пазарната стойност на лек автомобил „Хюндай Санта Фе СМ“ рег. [рег.номер на МПС] към датата на придобиване възлиза на 30 600 лв., на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. [рег.номер на МПС] към продажбата му на 31.08.2004 год. – на 4 200 лв. Като е кредитирал заключението по съдебно-техническа оценителна експертиза е приел за доказано, че пазарната стойност към датата на придобиване на паркомясто № 2 е в размер на 8 710 лв.; на паркомясто № 3 – в размер на 10 335 лв.; на паркомясто № 5,6 – в размер на 31 810лв.; на 9.89% ид.ч. от УПИ I-25, кв.36, [населено място], [улица] размер на 6 080 лв. Стойността на разходите за изграждане на жилищната сграда и пристрояване на гараж в имота в [населено място] възлиза на 224 377. 50 лв. и без разходите за проектиране – 182 098.55 лв. Посочил е, че в хода на процеса са допуснати основна и допълнителна съдебно-икономически експертизи, по задачи на двете страни. В два варианта вещото лице е приело, че има изчислено съответствие от 182 644.63 лв./излишък/ и по втори вариант – излишък от 630 243.32 лв. Въззивният съд е кредитирал показанията на свидетелите като основаващи се на лични впечатления за фактите, които излагат. Тези на свидетелите В. И. К. и И. К. е преценил при условията на чл.172 от ГПК, поради близкото им родство с ответниците, но ги е счел за достоверни и убедителни, тъй като не си противоречат по между си, като е посочил, че гласните доказателства установяват еднозначно фактите, свързани с имота в [населено място]. От правна страна въззивният съд е приел, че ЗОПДНПИ от 2012 год. /отм/, както преходният и сега действащият закон, имат за цел да предотвратят и ограничат възможностите за извличане на облага от престъпна дейност, на незаконно придобито имущество и разпореждането с такова. Предвидено, че започва проверка срещу лице, когато може да се направи обосновано предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпна дейност и доколкото не е установен законен източник – чл. 2, чл. 4 ЗОПДИППВ от 2005г. Такава е целта и на ЗОПДНПИ от 2012 год. – чл. 1 и чл. 62, както и на сега действащия закон – чл. 2 ЗОНПИ от 2018 год. Т.е. общото между тях са целите им, както и средствата, чрез който се реализират. При наличието на обосновано предположение, че имуществото е придобито незаконно, т.е. без установен законен източник, се извършва проверка на конкретно лице, която обхваща период от 10 години назад, считано от датата на започването й. Всичките нормативни актове въвеждат изискване лицето да е привлечено като обвиняем по изчерпателно изброени престъпления. Но по закона, приет през 2012 год. е възможно да се образува проверка и без това условие. Т.е. наказателното производство не е задължителна предпоставка за образуване на проверка срещу определено лице. Активно материално и процесуално легитимиран да предяви искането за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество е Комисията за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Тя е процесуален субституент на държавата. Пасивно материално легитимирано да отговаря по осъдителния иск е проверяваното лице, както и лицата по чл. 144 и чл. 142, ал. 1 ЗОНПИ. В случая това е ответникът по делото К. К. в качеството му на проверявано лице, а М. К. – негова съпруга, като лице, посочено в чл. 142, т. 2 ЗОНПИ и § 1, т. 15 от ДР на ЗОНПИ. По отношение на ответника К. е започнала проверка за периода от 04.08.2006 год. до 04.08.2016 год., като присъдата, с която същият е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 202, ал.1, т.1 вр. с чл. 201 вр. с чл. 26, ал. 1 НК все още не е влязла в сила. Престъплението, в което е обвинен ответникът е включено в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 8 ЗОНПИ. През проверявания период ответниците са били съпрузи. Ответницата М. К. попада сред лицата, срещу които Комисията може да предяви осъдителен иск за отнемане на незаконно придобито имущество. Тя се включва в понятието „свързано лице“ и „членове на семейството“ по смисъла на § 1, т. 15 от ДР на ЗОНПИ. Освен горните условия, при наличието на които може да се отнеме имущество в полза на държавата, следва да е налице и значително несъответствие в имуществото на проверяването лице – § 1, т.3 от ДР на ЗОНПИ /над 150 000 лв. за целия проверяван период/. Това несъответствие трябва да се установи в проверката, като се прецени дали между притежаваното имущество в началото и в края на проверявания период е налице разлика и в каква посока е тя. Отнемане може да се извърши в случай, че имуществото в края на този период се е увеличило в сравнение с началото му и това увеличение надхвърля размера в посочената разпоредба. Едва след установяване на такова превишение подлежи на изследване въпросът дали даден доход или имущество има законен характер. Несъответствието е налице, когато превишението не се дължи на получен през проверявания период законен доход. В тежест на ответника е да докаже кой доход е законен и какъв е размерът му, както и че реално разходваните средства за неговата и на семейството му издръжка са по-малко от средните за страната. В тежест на ищеца е да докаже, че реално разходваните средства за издръжка на проверяваното лице и семейството му са повече от средните за страната. /решение № 191 от 15.02.2021 год. на ВКС по гр. дело № 4768/19 год., IV г.о., ГК/. В тази връзка въззивният съд е счел, че при извършената проверка на имуществото на ответниците за десетгодишния период ищецът е установил несъответствие в размер на 2 586 496.68 лв., което значително надвишава посоченият в § 1, т.3 от ДР на ЗОНПИ. За доказване на твърденията в исковата молба е допусната техническа експертиза, която е дала оценка чрез съответните методи, на придобитите през проверявания период недвижими имоти, заедно с построената върху имота в [населено място] жилищна сграда, както и за разходите за построяването й в два варианта. Съгласно чл.148 от ЗОНПИ, незаконно придобитото имущество се оценява по действителната му стойност към момента на придобиването или отчуждаването му. Когато то представлява недвижим имот или ограничено вещно право върху него, оценката е по неговата пазарна стойност. Пазарната стойност на паркомясто № 2 е размер на 8 710 лв., на паркомясто № 3 – 10 335 лв., на паркомясто № 5, 6 – 31 810лв. и на 9.89 % ид.ч. от УПИ I-258, кв.36, всички с адрес [населено място], [улица] към момента на придобиването им, като вещото лице е определило пазарната стойност на 2/3 ид.ч. от имот с УПИ VIII-128 в [населено място] на 5 350 лв., а на УПИ IX-131 – 6 950 лв. Разходите, които са направени за построяването на жилищна сграда и пристрояването на гаража в УПИ III-128,131 е 224 377,50 лв. с включени разходи за проектиране. Без тях разходите са 182 098.55 лв. Въз основа на ценените гласните доказателства е формирал извода, че ответниците не са плащали за изготвяне на архитектурния проект, поради което като разход следва да бъде отнесена сумата от 182 098.55 лв. Въззивният съд е счел за основателно оплакването на ищеца, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че придобиването на 2/3 ид.ч. от имот № 128, находящ се в [населено място], е станало безвъзмездно. Посочил е, че М. К., Р. М. и Ц. Я. са сестри, като с нотариален акт № 175 от 08.07.2009 год. последните две са прехвърлили чрез договор за покупко-продажба своите идеални части на ответницата К. за сумата от 2 703.40 лв. В отговора на исковата молба ответниците са направили възражение за симулативност на тази сделка и че тя прикрива дарение. Макар по делото да са събрани гласни доказателства, които е приел за допустими на основание чл. 165, ал. 1, изр. последно от ГПК, въззвният съд е приел, че те не са достатъчни за разкриване на симулацията и материалната доказателствена сила на нотариалния акт. Макар и да са налице близки родствени връзки между страните по сделката, те не изключват възмездността й. В случая Р. М. и Ц. Я. не са страни в процеса, спрямо които също да се установи общия факт за симулативност на договора за покупко-продажба. Поради е счел, че за тези идеални части е направен разход от от 5 350 лв. /според оценителната експертиза/. За неоснователно е прието възражението на ищеца, че в стойността на имуществото не е включена сумата от 2 555 085.63 лв. /присвоена от извършеното от ответника К. престъпление/, от която Комисията претендира само 1 066 268.54 лв. Изложил е съображения, че сумата, предмет на престъплението присвояване, не следва да се взема предвид като имущество, придобито от проверяваното лице, тъй като няма влязла в сила присъда, с която то да е осъдено по повдигнатото обвинение. Само тя обвързва гражданския съд на основание чл. 300 ГПК по отношение на гражданските последици от деянието относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. А дори и да има влязла в сила присъда, с която обвиняемият, имащ качеството на проверявано лице, да е признат за виновен, че е присвоил определена сума пари, то тя подлежи на отнемане само, ако е налична по сметките му в края на проверявания период. Ако я няма, тя не представлява имущество и не участва при определяне размера на несъответствието, съгласно т. 1 от № 4 от 18.05.2023 год. на ВКС по тъл. дело № 4/2021 год., ОСГК. По делото няма доказателства, установяващи, че горната сума е налична по сметка на ответниците, поради което да подлежи на отнемане, тъй като е от незаконен източник. Приел е въз основа на заключенията по основната и допълнителната съдебно-икономически експертизи, че общо приходите на ответниците за проверявания период са в размер на 577 516.67 лв. Обичайните разходи за издръжка на семейството по данни на НСИ за същия период са 70 421.26 лв; платените местни данъци и такси – 7 734.40 лв.; удръжки ДОД – 22 379.55 лв.; погасителни вноски по кредит – 59 005.02 лв.; нотариална такса и местен данък за придобиване на МПС – 718,39 лв. и 5 350 лв. за придобиване на 2/3 ид.ч. от УПИ VIII-128, [населено място], или общо разходите са 165 608, 62 лв. Като се приспаднат от приходите и доходите /577 516.67 – 165 608,62 лв./ нетният доход е 411 908.05 лв. От тази сума следва да се приспадне придобитото и налично имущество в края на проверявания период на стойност от 310 429.05 лв. и се установява превишение със 101 479 лв., което не е значително по смисъла на § 1, т.3 от ДР на ЗОНПИ. Въззивният съд не е счел за разход адвокатското възнаграждение от 1 000 лв., доколкото от показанията на свидетеля Г. П., който е адвокат и е бил пълномощник на ответницата К. по уреждане на документите за собствеността на имота в [населено място], е установено, че не е било заплатено адвокатско възнаграждение за свършената работа. С тези мотиви е потвърдено първоинстанционното решение, с което исковете за отнемане на незаконно придобито имущество за отхвърлени. Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 год., ОСГТК, правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Преценката за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи, с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Според приетото в т. 4 от посоченото Тълкувателно решение, основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато разглеждането от ВКС на правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретно дело, разрешен във въззивното решение, допринася за промяна на създадената поради неточното тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Въпросите по т. 1 – т. 7 и т. 9 в изложението, обобщени от настоящия съдебен състав, съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 год., ОСГТК, се свеждат до следния въпрос, който е от значение за допустимостта на въззивното решение: Съставлява ли привременна пречка за допустимостта на иска по чл. 153 ЗОНПИ висящото наказателно производство, станало повод за производството по ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/, когато предмет на престъплението е имуществото, чието отнемане се претендира? Според разясненията, дадени с т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 09.07.2019 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2017 год., ОСГТК, въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е недопустимо. Както е изяснено в Тълкувателно решение № 8 от 07.05.2014 год. на ВКС по тълк. дело № 8/2013 год., ОСГТК, спирането на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК се разглежда като процесуална пречка за надлежното упражняване на правото на иск, която е налице, когато имя висящ процес относно друг спор, който е преюдициален за този, по който производството се спира. Връзката на преюдициалност се преценява от съда въз основа на фактическите обстоятелства във всеки отделен случай. В разглеждания случай няма вероятност въззивното решение да е недопустимо, поради следните съображения: В определение № 253 от 6.07.2022 год. на ВКС по ч. гр. дело № 1668/2022 год., IV г. о., ГК, определение № 4305 от 01.12.2022 год. на ВКС по ч. гр. дело № 4271/2021 год., ІV г. о., ГК, е прието, че разпоредбата на § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/ изисква предявения иск за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата на основание чл. 74 ЗОПДНПИ /отм./ да се разгледа по реда на ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/. Това е така, тъй като производството е заварено към момента на влизане в сила на това изменение на ЗПКОНПИ. След влизането в сила на ЗИДЗПКОНПИ /ДВ, бр. 1 от 03.01.2019 год./ следва да се приеме, че наказателното производство, по което проверяваното лице е привлечено като обвиняем за някое от престъпленията, посочени в чл. 22, ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./, е повод /законово основание/ Комисията да започне проверката за наличието на значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице по смисъла на § 1, т. 7 от ПЗР от ЗОПДНПИ /отм./, изяснен с решение № 97 от 18.05.2018 год. на ВКС по гр. дело № 3224/2017 год., ІV г. о., ГК – арг. от чл. 5, ал. 2 ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/. Изключена е всякаква друга връзка на производството за отнемане на незаконното имущество в полза на държавата на основание чл. 74 ЗОПДНПИ /отм./ по гражданскопроцесуален ред с наказателното производство, включително възможността наказателното производство да осъществи привременна пречка /основание за спиране/ по този иск. В този смисъл е и практиката на СЕС по тълкуване на Директива 2014/42/ЕС за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз. В решение от 19.03.2020 год. по дело С-234/18 е прието, че рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка, съгласно която национална юрисдикция постановява конфискация на незаконно придобито имущество след производство, което не зависи нито от установяване на престърпление, нито на още по-голямо основание от осъждане на предполагаемите извършители на това това престъпление. В решение от 28.10.2021 год. по дело С-319/19 е прието, че Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 год. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че не се прилага за правна уредба на държава членка, съгласно която националният съд постановява конфискация на незаконно придобито имущество в рамките на или след производство, което не се отнася до установяването на едно или няколко престъпления. Допълнително следва да се посочи, че в частност липсата на преюдициална връзка между наказателното дело и настоящия гражданскоправен спор произтича и от обстоятелството, че ищецът не твърди, че придобитата чрез извършеното престъпление по чл. 203, ал. 1 вр. с чл. 202, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 202, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 201 НК парична сума от ответника е налична, т.е. изходът от наказателното дело не би могъл да има значение за определяне стойността на наличното имущество на ответника, а оттам и за преценката за значително несъответствие /по принцип няма как присвоени парични средства да са едновременно налични и в същото време да участват в придобиване на друго имущество/. С цитираното и приложено към изложението на касатора решение № 140 от 30.10.2023 год. на ВКС по гр. дело № 3565/2022 год., ІІІ г.о., е прието, че е налице преюдициална връзка между наказателното дело и гражданскоправния спор и разглеждането на последния е следвало да бъде спряно от въззивния съд на основание чл. 229, т. 4 ГПК, но при различни фактически обстоятелства, а именно: 1/ паричните суми в размер на 47 647 лв. и 401 950 лв. са отнети по предявения от КПКОНПИ граждански иск като налична част от имуществото на ответника; 2/ тези две суми са също така предмет на престъпления по чл. 253, ал.2 НК, в извършване на които ответникът е обвинен, а наказателното производство срещу него е висящо в съдебната му фаза; 3/ тези две суми са иззети като веществени доказателства по наказателното производство от имот, „обитаван“ от ответника и от имот на адрес в конкретно населено място преди крайния момент на периода на проверката на КПКОНПИ; 4/ от обективна страна формата на изпълнителното деяние за престъпленията по чл. 253, ал.2 НК, за които е обвинен ответникът, е „държане на имущество“, а съгласно чл. 253, ал. 6 НК предметът на престъплението или имуществото, в което е трансформиран, се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност. Посочено е, че обстоятелството дали натрупаните и неизразходвани парични средства, иззети като веществени доказателства, са на ответника подлежи на установяване по наказателноправен ред, като присъдата по обвинението за престъпление по чл. 253, ал. 2 НК – осъдителна или оправдателна, ще има обвързваща гражданския съд сила, поради наличието на тъждество между деянието, предмет на пръсидата и поведението на ответника, предмет на доказване в исковия процес, вкл. чрез оборимата презумпция на чл. 68 ЗОПДНПИ /отм./. Въпросите по т. 8, 10 и 15 от изложението, които са свързани, обуславят изхода от спора, доколкото в обжалваното решение е прието, че по делото няма доказателства, установяващи, че присвоената от ответника сума е налична, поради което същата не представлява имущество и не участва при определяне на размера на несъответствието. Тези въпроси не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, нито имат значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 4 от 18.05.2023 год. на ВКС по тълк. дело № 4/2021 год., ОСГК, не представляват имущество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. В мотивите на Тълкувателното решение е прието, че паричните средства, които са изразходвани и не са налични, доколкото не е установено да са трансформирани в реални активи или да се намират по сметка на проверяваното лице или на лицата по чл. 143, чл. 144, чл. 145 и чл. 146 ЗПКОНПИ, съответно по чл. 63, чл. 64, чл. 65, чл. 66 и чл. 67 ЗОПДНПИ /отм./, не попадат в предметния обхват на чл. 141 и чл. 142, ал. 2 ЗПКОНПИ, съответно чл. 62 и чл. 63, ал. 2 ЗОПДНПИ /отм./, и не подлежат на отнемане. Те могат да бъдат третирани като преминали през имуществото на проверяваното лице. В случая разпоредбите на чл. 142, ал. 1 ЗПКОНПИ, съответно на чл. 63, ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./, и чл. 151 ЗПКОНПИ, съответно чл. 72 ЗОПДНПИ /отм./, не могат да намерят приложение. Не може да се отнеме равностойността на имущество, което е преминало през патримониума на проверяваното лице, т.е. не е в негово притежание в края на изследвания период, защото не е необходимо да се доказва, че равностойността на отчужденото през изслудвания период имущество е вложена в придобиването на друго имущество до изтичането на този период. В тежест на КПКОНПИ е да докаже какво имущество притежават проверяваното или свързаните с него лица в края на проверявания период; не е в тежест на последните да доказват, че изтеглените суми или наредените плащания са вложени в придобиването на друго имущество или погасяване на задължения, както и че придобитото имущество е потребено, изоставено, обезценено /в т.ч. повредено или изхабено/, унищожено или погинало. По отношение на въпроса т. 11 от изложението не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като същият не е бил предмет на обсъждане от въззивния съд и той не е излагал изрични мотиви в тази връзка. Въпросът по т. 13 от изложението е от значение за изхода от спора, но не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, нито има значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В решение № 380 от 19.06.2024 год. на ВКС по гр. дело № 3698/2022 год., IV г.о., ГК и решение № 86 от 11.06.2020 год. по гр. дело № 3930/2019 год., IV г.о., ГК, е прието, че с влезлия в сила на 07.01.2019 год. ЗИД на действащия Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /обн., ДВ, бр. 1 от 03.01.2019 год./ е постановено, че „неприключилите проверки и производство пред съда по отменения Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, се довършват по реда на този закон“ – § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗПКОНПИ. Прието е, че „реда по този закон“ е разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, която постановява, че „значително несъответствие“ е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период, от което следва, че при разглеждане на спора по неприключило производство пред съда по отменения ЗОПДНПИ следва да намери приложение и разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, съгласно която несъответствието между имуществото и нетния доход следва да надвишава 150 000 лв. Това е съобразено в случая от въззивния съд. Въпросът по т. 14 от изложението е обуславящ, доколкото въззивният съд е приел, че приходите на ответниците през проверявания период са в размер на 577 516.67 лв., разходите – в размер на 165 608.62 лв., при което нетният доход възлиза на 411 908.05 лв., а след приспадане на стойността на придобитото и налично имущество в края на проверявания период в размер на 310 429.05 лв. се установява разлика от 101 479 лв., която не обосновава значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ. По така поставения въпрос е създадена задължителна съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 4 от 18.05.2023 год. на ВКС по тълк. дело № 4/2021 год., ОСГК, в което е възприето становището, че незаконно придобито може да е само имуществото, влязло в патримониума на проверяваното лице през изследвания период, което е налично и в края му – което съществува в патримониума на проверяваното или свързаните с него лица в края на изследвания период, към който момент може да бъде установено съответно превишение и релевантното несъответствие. Имуществото, което подлежи на отнемане, и значителното несъответствие между притежаваните активи и придобитото от законен източник, са неразривно свързани и не могат да бъдат разделяни с цел да се достигне до предвидената в закона разлика, обосноваваща отнемането. Законодателят е имал предвид наличие на фиксиран от него актив в края на проверявания период, който не може да бъде обяснен и оправдан със законни източници на доходи. Стойността на т. нар. „значително несъответствие“ е специално законово понятие, означаващо превишаване с най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото /не на сбора от разходите/ над общата стойност на нетния доход за проверявания период. Обжалваното решение е постановено в съответствие с тези разрешения, поради което не е налице допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. А наличието на задължителна съдебна практика и съобразяването й от въззивния съд изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Въпросът по т. 12 от изложението в едната си част обуславя решаващите изводи на въззивния съд, но по същия е налице практика на ВКС, обективирана в решение № 287 от 10.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1782/2010 г., IV г. о., ГК и в решение № 263 от 12.11.2014 год. на ВКС по гр. дело № 1483/2013 год., III г.о., ГК, в които е прието, че ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК не се отнася за страните по договора и техните правоприемници, когато предмет на делото не са правните последици от сключването, изменението, изпълнението и прекратяването на договора. Ако съществуването на договора има значение за други отношения между същите страни или за отношения на някоя от страните с трето лице, ограничението за доказване със свидетелски показания също не важи както за страната по договора, така и за третото лице. В производството по иск за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, проверяваното лице може да доказва получаването на заеми, независимо от техния размер, с всички допустими от ГПК доказателствени средства, в т.ч. свидетелски показания, като това важи и за установяването на дарения. Тази практика е съобразена от въззивния съд, поради което не са налице посочените от касатора допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. В останалата част въпросът няма характера на обуславящ и не осъществява общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е насочен към оспорване правилността на въззивното решение, тъй като отразява несъгласието на страната с изложените в обжалваното решение мотиви, поради които са кредитирани показанията на разпитаните по делото свидетели от кръга на посочените в чл. 172 ГПК, т.е. с извършената от въззивния съд оценка на доказателствата за релевантно за спора обстоятелство, като на практика касаторът не се позовава на пропуск на въззивния съд да съпостави свидетелските показания на роднини и близки на ответниците с всички останали данни по делото. Следователно въпросът представлява довод за необоснованост на обжалвания съдебен акт /чл. 281, т. 3 ГПК/, който е неотносим в производството по чл. 288 ГПК. В обобщение настоящият съдебен състав приема, че не са налице наведените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по формулираните от него въпроси по т. 1 – т. 15 от изложението. Останалите въпроси в изложението – от т. 16 до т. 20, имат отношение единствено към тази част от първоинстанционното решение, с характер на определение, с което в тежест на касатора са възложени разноските за държавна такса и дължимото на насрещните страни възнаграждение за един адвокат. В настоящия случай първоинстанционният съд е приел в решението си, че с оглед изхода от спора ищецът следва да заплати, както следва: по бюджетна сметка на СГС на основание чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ държавна такса в размер на 11 647.47 лв. и на ответниците на поснование чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски в размер на 11 357 лв., от които 9 900 лв. – за възнаграждение за един адвокат. /като е счел възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК за неоснователно/. Ищецът не е поискал изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 248 ГПК и съответно липсва подлежащ на касационно обжалване акт на въззивния съд във връзка с тези разноски. Същевременно спорът за разноските за държавна такса в първоинстанционното производство не се е е развил по предвидения в ГПК процесуален ред, поради което той не може да бъде разрешен и в касационното производство. Във въззивната жалба на ищеца има оплакване за недължимост на държавната такса, което следва да се разглежда като молба по чл. 248 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските. Първата инстанция не се е произнесла по това искане нито по своя инициатива, нито по указание на въззивния съд. При това положение въпросът за разноските за държавна такса в първоинстанционното производство е останал неразрешен, поради което делото следва да се върне на Софийски градски съд за разглеждане на съдържащото се във въззивната жалба на ищеца искане по чл. 248, ал. 1 ГПК. С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът /ищецът/ следва да бъде осъден да заплати на ответника К. И. К. действително направените разноски в касационното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 9 900 лв. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд