Определение № 2943 от 09.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1404/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратура на Република България /ПРБ/ с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1208 от 26.11.2024 г. по гр.д.№ 2391/ 2024 г., с което е потвърдено решение на Пернишки окръжен съд по гр.д.№ 39/ 2024 г. и по този начин ПРБ е осъдена да заплати на Н. Б. Б. 3 000 лв /три хиляди лева/ обезщетение за неимуществени вреди, настъпили поради нарушение на правото на разглеждане в разумен срок на досъдебно производство № 541/ 2020 г. на 01 РУ при ОДМВР – Перник, пр.пр.№ 3328/ 2020 г. на Районна прокуратура – Перник и неприключило, със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба – 18.01.2024 г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от 50 000 лв., заявен като частичен иск от вземане в общ размер 90 000 лв. и е разпределена отговорността за разноските по делото. Касационна жалба срещу въззивното решение е подал само ответникът в осъдителната му част. Поради това в отхвърлящата иска част въззивното решение, по чиято валидност няма съмнения, е влязло в сила. Като основание за допускане на касационен контрол ПРБ повдига следните /уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС/ правни въпроси: за задължението на въззивния съд да извърши преценка на всички конкретно съществуващи обективни обстоятелства от значение при определяне на размер на обезщетение за неимуществени вреди с оглед принципа „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД; за задължението на въззивния съд да изложи мотиви налице ли е причинно следствена връзка между обвинението и вредите и да не присъжда обезщетение при липса на такава; и при преценката отговаря ли държавата на основание чл.2б ЗОДОВ длъжен ли е съдът да отчете периодите, в които наказателното производство се е намирало в съдебна фаза и да съобрази, че със своето процесуално поведение ищецът е допринесъл за търпените негативни последици. Касаторът поддържа, че първите два въпроса са разрешени в противоречие с практиката, обективирана в ППВС № 4/ 1968 г., ВСРБ, Тълкувателно решение № 1/ 04.01.2001 г. по тълк.д.№ 1/ 2000 г., ОСГК, ВС и Тълкувателно решение № 3/ 22.04.2005 г. по тълк.д.№ 3/2004 г., ОСГК, ВКС, а третият въпрос счита за разрешен в противоречие с практиката, обективирана в решения на Върховния касационен съд /ВКС/ по гр.д.№ 162/ 2022 г., ІІІ г.о., гр.д.№ 2403/ 2016 г., ІV г.о. и гр.д.№ 3169/ 2019 г., ІV г.о. Ответната страна Н. Б. е подал отговор срещу касационната жалба, който съдът не обсъжда, тъй като не отговаря на изискванията на чл.287 ал.1 вр. чл.284 ал.2 ГПК. Жалбата е допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. За да уважи предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди до размер 3 000 лв, въззивният съд приел за установено, че на 15.10.2020 г. било образувано наказателно производство – ДП № 541/ 2020 г. на 01 РУ при ОДМВР – Перник за извършено престъпление по чл.209 ал.1 НК. На 13.04.2021 г. ищецът бил привлечен като обвиняем за извършването на това престъпление и му била взета мярка за неотклонение „подписка“. На 05.05.2021 г. бил изготвен обвинителен акт, по който било образувано НОХД № 730/ 2021 г. на Пернишки районен съд, по което с присъда от 28.02.2022 г. ищецът бил признат за виновен в извършване на престъплението и осъден на 1 година лишаване от свобода. С решение по ВНОХД № 119/ 2022 г. на Пернишки окръжен съд тази присъда била потвърдена и влязла в сила на 25.07.2022 г. Същата присъда обаче била отменена по реда на възобновяването по НОХД № 895/ 2022 г. на Софийски апелативен съд и делото било върнато в Пернишки районен съд, който с протоколно определение прекратил съдебното производство и върнал материалите на ПРБ за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Ищецът не е ставал повод за отлагане на разглеждането на делото в съдебна фаза. След възобновяването на наказателното производство ищецът и неговият защитник депозирали множество молби и искания, налагащи произнасяне от наблюдаващия и от горестоящи прокурори. Правени били няколко искания за отвод на разследващите, по които се е налагало произнасяне на прокурори от окръжна и апелтивна прокуратури. След като на 26.06.2023 г. било съставено постановление за привличане на Н. Б. като обвиняем, били правени многократни опити за призоваването му за предявяване на постановлението и за разпита му /в период 17.07.2013 г. - 14.02.2024 г./, осуетени от ищеца и защитника му без законово основание. В периода ищецът бил безработен и неосъждан. При така установените факти от правна страна съдът извел, че ищецът е активно материално правно легитимиран да търси обезщетение за вреди от забавено наказателно производство, по което е обвиняем. Предметът на наказателното производство не се характеризирал с висока правна и фактическа сложност – по делото били разпитвани няколко свидетели и били събрани писмени доказателства, имало само един обвиняем - ищеца. Обвинението вече е минавало през съд, което означавало, че голяма част от доказателствата са събрани. След възобновяване на производството обаче разследването се характеризирало с неритмичност и неоправдано забавяне при събирането на доказателства и извършването на действията, за които на разследващите органи били дадени указания. Продължителната висящност на наказателното производство от 13.04.2021 г до датата на приключване на съдебното дирене по настоящия исков процес пред въззивната инстанция /14.11.2024 г./ се дължала не на усложнена фактическа и правна обстановка по разследването, а на неритмичната работа по разследването, проведено под ръководната функция на ответника. Съдът съобразил, че и самият ищец е станал повод за забавянето на производството в периода от 17.07.2023 г. до 14.02.2024 г., когато е отказвал да приеме изпратените до него съобщения и призовки от органите на досъдебното производство, укривал се е и не е бил намиран на известните по делото адреси. Считано от 13.04.2021 г. производството се намирало в стадия на досъдебното производство, а нямало причини от обективно естество, които да оправдаят този дълъг период на досъдебно производство, многократно надхвърлящ сроковете за разследване определени в чл.234 НПК. Налице били предпоставките за ангажиране на отговорността на ПРБ за това, че наказателното производство продължило за период над разумния срок за разглеждане и решаване. Съществувала оборима презумпция, че всяка неразумна продължителност на производството води до причиняване на неимуществени вреди, свързани с обстоятелството, че за дълъг период от време, лицето е поставено в ситуация да изпитва притеснения и безпокойство, преживява стрес, накърнено е чувството му за справедливост и доверието му в институциите. Допълнителни претърпени вреди извън обичайните такива ищецът не доказал, а обичайните следвало да се обезщетят със сумата 3 000 лв, като се вземе предвид стандарта на живот в страната. При тези мотиви на инстанцията по същество, първите два от поставените като основание за допускане на касационното обжалване правни въпроси са обуславящи, но не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. В мотивите към обжалвания акт въззивният съд е посочил всички установени по делото обстоятелства, имащи според него отношение към търпените от незаконно обвиненото лице неимуществени вреди. Съдът е посочил какво значение отдава на всяко от тези обстоятелства при определяне на размера на дължимото обезщетение. При определянето на този размер съдът се е съобразил с указанията, дадени с Постановление на Пленума на Върховния съд № 4 от 1968 г. Взел е предвид конкретните установени по делото обстоятелства, които намерил за релевантни при определяне на справедливия размер на обезщетението и същите са подложени на преценка в мотивите към съдебния акт. Той не е приел, че подлежат на обезщетяване вреди, които не са в причинна връзка с обвинението – присъдил е обезщетение само за обичайните вреди - и е изложил мотиви по всички доводи, направени от ПРБ, като е изложил съображения защо ги счита за неоснователни. Дадените разрешения по първите два от поставените от ПРБ правни въпроси са в съответствие с установената практика на ВКС. Третият въпрос не отговаря на изискванията, които чл.280 ал.1 ГПК поставя към общото основание за достъп до касационен контрол. По същество питането представлява въпросително формулирано твърдение на касатора, че въззивният съд не е отчел при постановяване на акта си периодите, в които наказателното производство се е намирало в съдебна фаза и не е съобразил, че със своето процесуално поведение ищецът е допринесъл за търпените негативни последици. Освен че така формулираното твърдение не кореспондира с мотивите на обжалвания акт, то е такова за неправилност на въззивното решение. В производството по допускане на касационното обжалване обаче правилността на въззивния акт не подлежи на обсъждане; неправилността не е основание за достъп до касационен контрол, когато не е очевидна. По тези съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и