Определение № 2573 от 18.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2633/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Н. Г. Г., чрез адв. И. А., против разпореждане №1273 от 10. 03. 2023 г. по в. гр. д. № 2349/2022 г. на ОС – Варна, с което е върната, на основание чл. 286, ал. 1, т. 3, вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, подадена от същия касационна жалба вх. № 5001/24. 02. 2023 г. против решение № 151 от 09. 02. 2023 г. по в. гр. д. № 2349/2022 г. на ОС – Варна. Развити са съображения за незаконосъобразност на разпореждането и се иска отмяната му и връщане делото на окръжния съд за администриране на подадената частна жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, прие следното: Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съответства на изискванията на чл. 260-261, вр. чл. 275, ал. 2 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. За да върне касационната жалба, администриращият съд е приел, че същата е недопустима, тъй като е подадена срещу въззивно решение, неподлежащо на обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Разпореждането е неправилно. От редакцията на нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК следва, че от значение при извършването на преценката подлежи ли на обжалване въззивното решение, е цената на иска, по който същото е постановено, а не обжалваемият интерес. Въззивното решение е постановено по иск с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД, предявен по реда на чл. 346 ГПК, който към предявяването му е бил с цена 17217 лв. С първоинстанционното решение искът е уважен за сумата 16171 лв. и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 17217 лв. В отхвърлителната част първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано. С решение № 50096 от 21. 10. 2022 г. по гр. д. № 4492/2021 г. на ВКС, 2 г.о., искът е отхвърлен за сумата 11383, 77 лв., а за разликата до сумата 16171 лв. делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При повторното разглеждане на делото искът е отхвърлен за разликата между сумите 16171 лв. и 11383, 77 лв., която разлика възлиза на 4787, 23 лв. Разпореждането е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото – върнато на въззивната инстанция за администриране на подадената касационна жалба. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение