Определение № 3156 от 19.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2025 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от „Сонерс“ ЕООД, представлявано от управителя С. и от Я. Ю. С., чрез процесуалния представител адвокат П. против въззивно решение № 1014 от 27.11.2024г. по в.гр.д. № 1647 по описа за 2024г. на Окръжен съд Бургас, с което е потвърдено решение № 1450 от 16.07.2024г. по гр.д.№ 7923/2022г. на РС Бургас като е:

• унищожена, по иска на поставената под пълно запрещение З. Г. Л.-К., действаща чрез настойника си П. А. М., упълномощителната сделка, обективирана в пълномощно с нотариална заверка на подпис и съдържание под рег.№ 4132 и рег.№ 4133, двете от 30.11.2020г., поради това че към момента на упълномощаването на пълномощника Я. Ю. С. упълномощителката не е могла да ръководи действията си и да следи за интересите си, на основание чл.44, вр.чл.31, ал.1 ЗЗД,

-признат е за недействителен, по иска на поставената под пълно запрещение З. Г. Л.-К., действаща чрез настойника си П. А. М., договор за замяна на недвижими имоти с лек автомобил, обективиран в н.а.№ ..., т..., рег.№ ..., н.д.№ ... от ... ... ...г., по силата на който З. Г. Л.-К., действаща чрез пълномощника си Я. Ю. С. е прехвърлила на ответника „Сонерс“ ЕООД, представлявано от управителя С. собствените си 1/6 ид.ч. от следните пет недвижими имоти: поземлени имоти с идентификатори: № ... с адрес: [населено място] м.“О.“, целият с площ от 15 997кв.м., № ... с адрес: [населено място] м.“К. Т“, целият с площ от 11 496кв.м., № ... с адрес: [населено място] м.“Н. ш.“, целият с площ от 4 000кв.м., № ..., с адрес: [населено място] м.“К. Т.“, целият с площ от 9 997кв.м., № ... с адрес: [населено място] м.“М.“, целият с площ от 20 001 кв.м. в замяна на които „Сонерс“ ЕООД е прехвърлил на З. Г. Л.-К. собствения си лек автомобил, марка „Опел Вектра“, с рег. [рег.номер на МПС], ведно с парично уравнение от 7 000лв., поради липса на представителна власт на пълномощника и при отказ да бъда санирана сделката, на основание чл.42, ал.2 ЗЗД и са присъдени разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:

Мотивите, изложени от въззивният съд са: Ищцата З. Г. Л.-К. е била в брак с Н. К., прекратен с неговата смърт на 14.03.2021г. От брака си няма родени или осиновени деца. По време на брака си съпрузите преимуществено са живеели в [населено място], но са посещавали и апартамента на ищцата в [населено място]. Те са притежавали и л.а.“Форд Фокус“, с който са се разпоредили на 29.01.2021г. /около два месеца след процесната сделка за замяна/, като са го продали. За периода 22.03.2021г. – 31.03.2021г. на ищцата са извършени няколко психологически изследвания. В изготвеното, на 22.03.2021г., в МБАЛНП „Свети Наум“ [населено място], е посочено, че тя страда от „тежък дементен синдром с комплексни нарушения във всички когнитивни сфери – ексклузивен контрол, паметови процеси, внимание, конструктивен праксис и вербална флуидност. Дизекзекутивен синдром“. Тя е неорентирана за време, частично ориентирана за място и собствена личност, с тежки комплексни нарушения в множество когнитивни сфери, със затруднено разбиране и изпълнение на инструкции. В изготвения статус в УМБАЛ „Александровска“ ЕАД [населено място] на 31.03.2021г. е посочено, че ищцата е „объркана, херпертимна, на моменти с гневни изблици, некритична към състоянието си до анозогнозия“, дезориентирана за личността си, включително за възраст, дата на раждане и за време. В издадената от посочената болница епикриза, по повод проведеното й лечение за периода 29.03.2021г. – 1.04.2021г. е посочено, че тя е с фамилна обремененост – майка. Касае се за жена на 73години, с тежък дементен синдром от около една година, с множество дефицити. Въпреки направеното оспорване на епикризата и откритото във връзка с това производство, не е установена неавтентичност. Наличието на тежко изразен дементен синдром е потвърден и от всички заключения на приетите по делото експертизи, които са изготвени от вещи лица, които са психиатри и клиничен психолог. Въззивният съд е дал положителен отговор на спорния по делото въпрос – дали и към датата на процесните сделки /30.11.2020г. и 2.12.2020г./, към които ищцата е била дееспособна, тя също не е разбира свойството и значението на извършеното от нея, преценявайки предявените искове за основателни. Независимо от приетите по делото медицински експертизи, съгласно които „липсват медицински данни, доказващи че към 30.11.2020г. и 2.12.2020г. ищцата е страдала от психично заболяване или слабоумие“ и невъзможността на експертите да дадат категоричен отговор за началната дата на нейното заболяване, въззивният съд е обосновал извода си, базирайки се на установените факти, релевантни към поведението на ищцата, които могат да се обобщят по следния начин: 1. Според показанията на свидетелите М. /съпруга на настойника на ищцата/ и К. /син на съпруга на ищцата/, които са непредубедени и с непосредствени впечатления, промяната в поведението на ищцата, която е била състоятелна, ерудирана и интелигентна жена, е настъпило към 2016г. Тогава тя е занемарила външния си вид, започнала е да забравя, включително и ключовете си, което е възпрепятствало достъпа й до апартаментът в [населено място], който е имал три външни врати, често е започнала да си сменя настроенията. Положението й се е влошило през 2020г., когато е започнала да носи шапка и вълнено палто през лятото, а през месец декември е излизала боса, с една джапанка и с една дамска обувка с токче, Излизала е с по няколко чанти. В магазина или е изсипвала парите си, или е искала да плати с тоалетна хартия. Често е купувала всичко което са й предлагали продавачките, ходила е без ориентация, не си е плащала сметките за жилището, пълнила е дома си с боклуци, оставяла е неизхвърлена храна. Много е забравяла, говорила е неща, които не отговарят на истината, не е предприела действия по лечение на съпруга си, когато се е нуждаел от такова, на неговото погребение не е била адекватна и на моменти не е разбирала какво става, 2. Въззивният съд не е възприел показанията на ответната страна, които е преценил като пристрастни, доколкото разпитаните свидетели са лица, които са били или в служебни, или в приятелски отношения с ответника С., а именно: свидетелката Р., която освен приятелка на ищцата се е определила и като приятелка на С., свидетелката Р., която не е познавала ищцата преди 2021г., защото се е запознала с нея, когато С. я е ангажирал да полага грижи за ищцата в собствения й дом в [населено място], свидетелката Д., която е била представител на ищцата в една от сделките, с които ищцата се е разпоредила в полза на С. и е работела в негово дружество, свидетелката В., която също е работила в ответното дружество, свидетелят Т., който е приятел и клиент на ответника, 3. Въззивният съд е приел за нелогично една интелигентна и ерудирана жена да счете, че има съвместен бизнес с чуждестранно дружество, визирайки фирмата на ответника -„Сонерс груп“- като българо-австрийско дружество за сделки с недвижими имоти в чужбина, от която тя получава възнаграждение при положение, че тя е тази която е прехвърлила 1/6ид.ч. от пет на брой стойностни, собствени имоти /всички общо на площ от 60 дка в землището на [населено място]/ срещу лек автомобил, чиято стойност съгласно приетата по делото автотехническа експертиза възлиза на 1 000лв., на който автомобил регистрацията е прекратена два месеца след процесната сделка /на 3.02.2021г., на основание чл.143, ал.15 ЗДвП/ и за който автомобил е установено, че е използван от ответника като насрещна престация и по други /извън процесните/ сделки, осъществявани между настоящите страни и при положение, че семейството на ищцата е имало собствен автомобил, 4. Установените факти, че след упълномощаването на ответника С. с процесното пълномощно, в периода, в който ищцата интензивно е общувала с него /2020г. - 2021г./, когато е била настанена да живее първо в неговия офис, а след това и в [населено място] при жената, на която С. е плащал да я гледа, ищцата е закрила общо 22 на брой свои собствени банкови сметки, които са били както в евро, така и в лева, а на 7.05.2021г. е извършила дарение в полза на С. на сума в размер от 160 000 евро. По същото време, чрез справка от СДВР отдел „Български документи за самоличност“ е установено, че ищцата многократно е сменяла личните си документи по причина, че са били загубени, 5. Въззивният съд е посочил, че не може да се определи като разумно и осъзнато поведение, при което една състоятелна от към имоти както по Черноморието, така и в [населено място] /където е притежавала три апартамента в[жк],които е прехвърлила на ответника/, както и на значителен брой банкови сметки, опитна жена, ще формира съзнателна и свободна воля да се разпореди с всички тях, за кратък период от време /за няколко месеца/, чрез множество и различни по вид сделки /упълномощаване, дарение, продажба, замяна/, все в полза на едно и също лице /лично или на негово дружество/, което е от друго поколение, от друг социален кръг и с различни интереси и което познава отскоро, доколкото е установено, че до 2020г.те не са поддържали отношения. Според въззивният съд посочените факти сочат на липса на волеви аспект от дееспособността /способността да се ръководят действията/ у ищцата, поради което тя е приела предложената й от С. процесна замяна. Към момента на извършване на упълномощителната сделка ищцата не е действала свободно и разумно, не е била в състояние без външна намеса да формира волята си, което е основание за унищожаемост на упълномощителната сделка. Доколкото договорът за замяна, сключен от лице без представителна власт е в състояние на висяща недействителност /т.2 от ТР № 5/12.12.2016г.по т.д.№ 5/2014г./, а в случая липсва възможност за потвърждаване, то основателен е и искът с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД.

При тези мотиви, в представеното изложение, касаторът се позовава на специалното основание за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните поставени въпроси: 1. Следва ли въззивният съд да изгради крайните си изводи след съвкупна преценка и анализ на целия събран по делото доказателствен материал и съответно на връзките между отделните доказателствени средства и следва ли при констатирано противоречие между свидетелските показания да обоснове извода си защо кредитира едни, а други не, включително и като съобрази дали съответните свидетели са възприели лично релевантните факти, за които свидетелстват?, 2. Може ли лице, което не разбира значението на постъпките си да бъде измамено и съответно по какви критерии и с каква тежест на отделните критерии следва да си извършва преценката за психичното състояние на едно лице към определен минал момент? Следва ли преценката за психическата адекватност на едно лице да се извърши на основана на медицинско експертно заключение и/или е допустимо съдът да изгради изводите си въз основа на свидетелски показания и обективирани в писмени документ официално удостоверителни изявления на нотариус за извършена проверка на дееспособността на лицето, участвало в съответното нотариално производство?, 3. Касаторът е посочил, че поставя третият си въпрос на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК и той е: Следва ли крайните изводи на съда да се изграждат на базата на съвкупна преценка на доказателствения материал при съобразяване на правилата за разпределение на доказателствената тежест.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от З. Г. Л.-К., действаща чрез настойника си П. А. М., чрез процесуалния представител адвокат К., с който се оспорват нейната допустимост – поради липсата на посочените специални основания за допустимост и нейната основателност. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 500лв.,договорени „за изготвяне на отговор на касационната жалба до ВКС“, съобразно представен списък, реалността на извършването на които установява с представен договор за правна защита и съдействие от 25.02.20225г. /вж.на стр.46/, в т.ІІІ от който сумата е посочена като заплатена в брой.

Имайки пред вид гореизложените мотиви и след преценка на наведените от касатора основания за допустимост, настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. Това е така, защото вторият поставен въпрос не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост, съгласно дадените разяснения в т.1 от ТР № 1/2010г. по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС, а първият и третият /които са идентични/ са разрешени от съда в съответствие с установената съдебна практика.

Съгласно посоченото тълкувателно решение - правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. В случая – вторият поставен въпрос не отговаря на тези изисквания, защото съдържа условие, което въззивният съд не е приемал за установено /че ищцата не разбира значението на постъпките си, защото е измамена/. Независимо от това, за пълнота на изложението следва да се посочи следното: Съгласно установената съдебна практика /вж.например решение по гр.д.№ 3773/2021г.на ІV г.о./ - се приема, че едно лице не може да разбира действията си, когато не съзнава съдържанието и правните последици от извършваните от него действия, а не може да ги ръководи, когато макар и да съзнава съдържанието и последиците от тях не може да контролира волята си. Двете предпоставки, при които възниква унищожаемостта са дадени алтернативно, т. е. достатъчно е наличието само на една от тях, за да бъде унищожен договора. Възможно е лицето макар и да разбира действията си да не може да ги ръководи. Без значение е дали това състояние се дължи на обективни причини /болест/ или субективни, както и тяхната продължителност. От значение за унищожаемостта по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД е установяването, че към момента на сключване на договора лицето е било в състояние, което не му позволява да действа съзнателно и разумно, така че да може свободно и без външна намеса да формира и изрази волята си. В повечето от случаите установяването на това състояние изисква притежаването на специални знания, поради което обикновено се назначава експертиза. По принцип – съгласно чл.202 ГПК - заключението на експерт не е абсолютно доказателство и съдът не е длъжен /дори и да не е оспорено/ да го възприеме. Когато съдът не възприема заключението на вещо лице, той - вземайки предвид данните от същото - сам формира крайните си изводи, съобразно всички ангажирани по делото доказателство, като дължи излагане на подробни, ясни и точни мотиви, обосноваващи възприетата теза. Това важи още повече в случай като настоящия, когато по делото всички ангажирани вещи лица, притежаващи специални медицински знания са заявили, че поради липса на надлежни медицински данни не е възможно за тях, като експерти, да дадат категоричен отговор за началната дата на заболяването, довело до поставяне на лицето под пълно запрещение три месеца след извършване на процесните сделки. В този случай – единственият, който е компетентен да изгради извода си в тази насока, чрез преценка на данните по делото относно обстоятелствата, преди и към момента на сключване на сделките, изразените от страните по него становища и воля, всички останали обстоятелства, които в конкретния случай биха имали значение за възможността на страната, свободно и без външна намеса да формира своята воля, е съдът. Тези обстоятелства представляват юридическия критерий, въз основа на който трябва да се прави извод за наличието на хипотезата на чл. 31, ал. 1 от ЗЗД. Двата критерия - медицинския и юридическия са взаимосвързани и подлежат на едновременно разглеждане в производството по иск с правно основание чл. 31 от ЗЗД. /Заключението на съдебномедицинската експертиза – дори и да беше категорично,каквото в случая не е, представлява само едно от доказателствата в производството и трябва да бъде преценявано с оглед на всички събрани по делото доказателства. Същото не е обвързващо съда и само въз основа на него не може да се прави извод, че към момента на сключването на договора страната не е могла да разбира или да ръководи действията си, ако това противоречи на останалите доказателства/.

Относно първият и третият, поставени от касатора въпроси, които са идентични доколкото са свързани със задължението на въззивния съд да изгради крайните си изводи след съвкупна преценка и анализ на целия събран по делото доказателствен материал и съответно на връзките между отделните доказателствени средства, съобразявайки правилата за разпределение на доказателствената тежест, то следва да се посочи, че същото е спазено. Видно от гореописаните мотиви, въззивният съд подробно е анализирал всички ангажирани доказателства, излагайки ясни и точни мотиви кои от тях съобразява и защо. Касаторът оспорва по същество правните изводи, но в производството по допустимост касационната инстанция не извършва проверка за правилност. При ангажиране на гласни доказателства, съдът дължи преценка по чл.172 ГПК, определяйки дали свидетелят има интерес от постановяване на решението в полза или във вреда на една от страните. Практиката приема, че свидетелят се явява заинтересован, ако в резултат на показанията му, за него или негови роднини/близки би възникнала определена облага или отговорност. Съдът, поради това, е длъжен да извърши преценка на тяхната обективност и доколко поведението на свидетеля и данните по делото изключват заинтересоваността и предварителната предубеденост да са повлияли на достоверността на показанията му и в случая това е направено от въззивния съд, които изрично е изложил мотивите си в тази насока.Заради наличието на установена многобройна съдебна практика, не е налице посочено от касаторката специално основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото съгласно т.4 от ТР № 1/2010г. по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС, за да е поставеният въпрос от значение за точното прилагане на закона, следва разглеждането му да допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото -законите да са непълни, неясни или противоречиви, за да трябва да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл.78, ал.3 ГПК, при липса на направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК, в полза на ответната страна следва да се присъдят установените като реално направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 500лв.

Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд