Определение № 150 от 03.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1304/2011 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от [фирма], представлявано от Г. Н. Ж.-М. чрез процесуален представител адвокат Женя П. от Ш. против въззивно решение на Окръжен съд-Шумен от 28.06.2011 г., постановено по гр. д. № 266/2011 г. С обжалваното решение е отменено изцяло решение № 297/8.04.2011 г., постановено по гр. д. № 56/2011 г. по описа на Шуменски районен съд, като вместо него е постановено друго решение, с което са уважени обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, предявени от д-р К. С. Ц. ЕГН [ЕГН] от [населено място] против [фирма], [населено място]. С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с формулиран процесуалноправен въпрос, както следва: при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, поради това, че служителят не притежава необходимата за изпълняваната работа професионална квалификация и изискването е въведено с нормативен акт в тежест на работодателя ли е да доказва настъпването на новите нормативни изисквания относно заеманата от служителя длъжност, както погрешно е приел въззивния съд или съдът на общо основание следва да издири и приложи настъпилите изменения в нормативната уредба относно изискванията за заемане на длъжността. Според касатора правният извод на съда по посочения въпрос е в противоречие с въведеното нормативно изискване с Наредба № 23/25.06.2010 г. за утвърждаване медицински стандарт „кожни и венерически болести”, в чл. 2.3.4.4 от която изрично е предвидено, че разкритите структури за стационарно лечение на болни с кожно-венерически заболявания към центрове за кожно-венерически заболявания с легла за диагностичен и терапевтичен престой осъществяват своята дейност при спазване изискванията на този стандарт за болнични структури ІІ или ІІІ ниво на компетентност. Дори за по-ниското ІІ ниво на компетентност, съгласно чл. 3.3.1.1 и чл. 3.3.4.1 от Наредбата се допускат до работа само лекари с призната специалност по кожни и венерически болести и по изключение-лекари без призната специалност по кожни и венерически болести в хода на тяхното обучение или специализация, а в случая ищецът не отговаря на посочените квалификационни нормативни изисквания. Поддържа, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, тъй като през миналата година на основание чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ са приети многобройни стандарти, въвеждащи специфични изисквания за заемане на медицински специалности с нормативен характер и по прилагането им няма съдебна практика. За ответника по касация К. С. Ц. жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и като неоснователна по съображения, изложени с писмен отговор от процесуален представител адвокат Е. Х.. Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. При преценка за допустимост на касационното обжалване, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното: Въззивният съд е приел за безспорно обстоятелството, че ищецът има висше медицинско образование с правоспособност лекар от 1981 г., но че няма призната медицинска специалност, в т. ч. специалност по кожни и венерически заболявания, придобита съгласно изискванията на чл. 42, ал. 3, 7 и 9 от ЗВО, чл. 2 и чл. 35 от Наредба № 34/29.12.2006 г. за придобиване специалност в системата на здравеопазването, издадена от МЗ. Със заповед № 2211/25.12.1981 г. на ОНС-ДНЗСГ-гр. Шумен ищецът е назначен на длъжност ординатор към Окръжен кожно-венерически диспансер-Шумен, регистриран през 2000 г. като [фирма], Шумен, а от 16.09.2010 г. същото лечебно заведение е преригистрирано като [фирма], Шумен. Оттогава досега ищецът е заемал различни длъжности в същото здравно заведение- „ординатор кабинет по профдерматози”, „ординатор кабинет в поликлиника и стационар, „завеждащ венерологически кабинет”, „ординатор КК по БППП”, „завеждащ кабинет БППП”. Със заповед № 185/30.08.2004 г. на управителя на дружеството ищецът е преназначен от длъжност „завеждащ кабинет БППП” на длъжност „ординатор към стационара”, считано от 9.09.2004 г. На 16.09.2004 г., 27.07.2005 г., 9.06.2006 г., 5.03.2007 г., 8.06.2007 г., 21.03.2008 г. и 4.07.2008 г. са подписани допълнителни споразумения към основния трудов договор, по силата на които ищецът е продължил да заема при ответника същата длъжност „ординатор” с работно място „стационар и Диагностично-консултативен блок”, като не е работил в специализиран кабинет. С писмо изх. № 760/18.11.2010 г. на ищеца е връчено 30-дневно предизвестие за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ вр. чл. 326, ал. 2 КТ. Уведомен е, че поради липса на защитена и изискуема за заеманото работно място специалност трудовият договор с него ще бъде прекратен на основание чл. 328, ал.1, т. 6 КТ и в изпълнение на т. 2.2.4; т. 2.3.13.1; т. 3.1.1а; т. 3.2.1а от Наредба № 23 за утвърждаване на медицински стандарт кожни и венерически болести, приета от МЗ от 25.06.2010 г./Д.В., бр. 55/20.07.2010 г./. Със заповед на управителя на дружеството № 270/18.11.2010 г. трудовият договор с ищеца е прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ вр. чл. 326, ал. 2 КТ с посочено фактическо основание-липса на необходимата професионална квалификация за изпълняваната работа. Въззивният съд при тези данни е приел, че нормативните разпоредби – стандарти в Наредба № 23/2010 г. на МЗ се отнасят, както следва: т.2.2.4-за кабинет по дерматологична козметика; т. 2.3.13.1 /2.3.13/-за кабинет за лабораторна диагностика на сифилис и други полово предавани инфекции; т. 3.1.1а е във връзка с 3.1-кабинет по кожни и венерически болести в амбулатория за специализирана извънболнична медицинска помощ; т. 3.2.1а е във връзка с т. 3.2-приемно-консултативен кабинет към диагностично-консултативен блок на лечебно заведение за болнична помощ, както и че изискването за призната медицинска специалност по кожни и венерически болести се отнася само за работещите в посочените специализирани кабинети лекари. Съгласно Разрешение за осъществяване на лечебна дейност № ЦКВЗ-109/21.12.2010 г. на МЗ ответното дружество осъществява лечебна дейност по медицински специалности „Кожни и венерически болести” в 6 консултативно-диагностични кабинети и за практикуващият в тях лекар е задължително да е специалист по кожни и венерически болести. Прието е за безспорно, че към момента на уволнението ищецът не е работил в нито един от специализираните кабинети, а от 30.08.2004 г. до деня на уволнението е заемал длъжността „ординатор към стационара”. В тежест на ответника по делото е било доказването, че за периода 30.08.2004 г. до уволнението са настъпили нормативни и други задължителни изисквания, променящи изискванията за образование и квалификация за заеманата от ищеца длъжност „ординатор към стационара”, което по делото не е изпълнено, поради което исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ са приети за основателни и уважени. Налице е основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по посочения от касатора процесуалноправен въпрос, произнасянето по който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, поради което Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение