Определение № 4452 от 21.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3817/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Ривър Сервиз“ ЕООД, подадена чрез процесуален представител адв. Н. Д. против определение № 3373/18.06.2026г. постановено по гр.д. № 703/2026г. по описа на Върховен касационен съд, IV ГО, с което на основание чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК е оставена без разглеждане касационна жалба подадена от „Ривър Сервиз“ ЕООД срещу въззивно решение № 427/27.10.2025г. постановено по в.гр.д. № 598/2025г. по описа на Окръжен съд – Русе и е прекратено образуваното по нея гр.д. № 703/2026г. по описа на ВКС, IV ГО. Частната жалба е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното определение. Отправено е искане за отмяна на обжалвания акт с извод за допустимост на касационната жалба и разглеждането й по същество. Частният жалбоподател поддържа, че е неправилен изводът на съдебния състав на ВКС, че въззивният акт е изключен от касационен контрол, като постановен в производство по трудов спор, извън изключенията по чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК. Поддържа, че в случая обжалваното въззивно решение не е решение по същество на материалноправния спор, а такова, с което е обезсилено първоинстанционно решение и производството е прекратено. Твърди, че в случая се касае за недопустимо въззивно решение, а за допустимостта му върховната инстанция е длъжна да следи и служебно. В отговор на частната жалба ответниците А. Г. Д., Д. Г. Д. и Л. Г. Д., чрез процесуален представител адв. Л. Л. и ТП на НОИ – Русе, чрез главен юрисконсулт Ц. Р. оспорват частната жалба и поддържат, че обжалваното определение е правилно и молят да се потвърди. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 2 от ГПК, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – касационен жалбоподател по делото, с правен интерес от обжалване и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 275, ал. 2 от ГПК. С обжалваното определение състав на Четвърто гражданско отделение на ВКС е оставил без разглеждане касационна жалба на „Ривър Сервиз“ ЕООД срещу въззивно решение № 427/27.10.2025г. постановено по в.гр.д. № 598/2025г. по описа на Окръжен съд – Русе и е прекратил образуваното въз основа на нея съдебно производство. С въззивното решение, Окръжен съд – Русе е обезсилил първоинстанционно решение № 961/16.06.2025г. по гр.д. № 1732/2024г. по описа на Районен съд – Русе, с което на основание чл. 74, ал. 1, пр. 1 от КТ е прогласена недействителността на трудов договор № 100/09.02.2023г., сключен между „Ривър Сервиз“ ЕООД и Г. Д. Д., п. на 09.02.2023г. за заемане от последния на длъжността „общ работник“, като постановено по недопустим иск – лишен от правен интерес установителен иск за недействителност на вече прекратен трудов договор. За да остави без разглеждане касационната жалба, съставът на Върховния касационен съд е приел същата за недопустима на основание чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК, тъй като е подадена срещу въззивно решение, което не подлежи на касационно обжалване. Съобразил, че спорът за обявяване недействителността на трудов договор е трудов по смисъла на чл. 357, ал. 1 от КТ, а съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК /ЗИД на ГПК - ДВ, бр. 8 от 2017г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лева. Отбелязал е, че процесният трудов спор не попада в предметния обхват на предвидените в чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК изключения, поради което производството по него е двуинстанционно. Заключил, че решението на въззивния съд в случая е окончателно и касационният контрол по отношение на него е изключен. По тези съображения оставил без разглеждане касационната жалба като недопустима. Определението е правилно. Предмет на разглеждане пред въззивния окръжен съд е била въззивна жалба на „Ривър Сервиз“ ЕООД, [населено място] срещу първоинстанционно решение постановено по установителен неоценяем иск за установяване недействителност на трудов договор с правно основание чл. 74, ал. 1, пр. 1 от КТ. Спорът е трудов съгласно определението по чл. 357, ал. 1 от КТ. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лв. Трудовият спор с посочения предмет е извън обхвата на изключението по чл. 280, ал. 3, т. 3 от КТ, поради което въззивното решение по това дело е изключено от касационен контрол. Въззивното решение е окончателно и е влязло в сила в деня на постановяването му, поради което касационната жалба е недопустима. Доводът на частния жалбоподател, че в конкретния случай с въззивното решение не е разрешен материалноправен спор по същество не променя горния извод, нито дерогира приложението на императивната разпоредба на чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК. В съответствие с Конституцията и общоприетите международни стандарти процесуалният закон ограничава достъпа до касационно обжалване по абсолютни и относителни критерии. Абсолютните критерии са според паричната оценка на предмета на делото и според неговия род, а относителните – според значението на разрешените в съдебния акт правни въпроси за уеднаквяване на практиката и за развитието на правото. В мотивите на Решение № 4/2009г. по к.д. № 4/2009г. на КС и на Решение №1 5/2018г. по к.д. № 10/2018г. е разяснено, че уредената в ГПК селекция на обжалваните дела пред ВКС, като се въведе факултативен достъп за обжалване, не е противоконституционен. Достъпът до касационната фаза не е абсолютен и може да бъде преценяван от върховната съдебна инстанция въз основа на законово установени критерии за подбор на касационните жалби. Съгласно мотивите на Решение № 10/2026г. по к.д. № 5/2026г. на КС регулирането на допустимостта на касационното обжалване според рода на делото не ограничава достъпа до съд на страните по тези дела, тъй като законодателят има свободата да прецени производствата по кои дела да уреди като двуинстанционни и по кои дела – като триинстанционни. С това не се накърнява достъпът до съд, а се оптимизира процедурата по защитата на съответния род права. Ето защо, като е основал преценката си за недопустимост на касационната жалба по трудов спор на законово установени критерии за подбор на касационните жалби, извън обхвата на изрично уредените изключения по чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК, съставът на Върховния касационния съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение