Определение № 258 от 19.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 421/2012 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Т. С. от София против решение от 27.01.2012 г. по гр.д. № 2857/2011 г. на Софийски АС, с което се потвърждава решение № 3929/30.06.2011 г. по гр.д. № 9259/2010 г. на СГС в частта, с която е отхвърлен иска по чл.226,ал.1 КЗ на касатора срещу Б. В. АД-София за разликата над присъдените 15 000 лв. до предявеният размер 30 000 лв. за неимуществени вреди от ПТП на 29.06.2010 г. Въпреки дадените указания, в молба, вместо изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, се прави възражение за неправилно прилагане на чл.52 ЗЗД, тъй като присъденото обезщетение не “контактува” с действителните неимуществени вреди и е занижено, което е в противоречие с практиката на ВКС. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Съгласно мотивите на Р № 4/16.06.2009 г. по конст.д. № 4/2009 г. на Конституционния съд, решаването на всеки правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, е основание за достъп до касационно обжалване при наличие на някои от критериите за неговото допускане. Материалноправният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен по делото, по което е постановен обжалвания акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Липсата на конкретно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение, изключва това решение от обсега на касационно обжалване дори само по тази причина. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение-т.1 ТР № 1/2009 г. ОСГТК. Неправилността не е основание по чл.280,ал.1 ГПК, а по чл.281,т.3 ГПК. Въпросът трябва да бъде правен, а не фактически обусловен от фактите по делото и доказването им. Конкретните указания по тълкуване и прилагане на чл.52 ЗЗД са дадени в ППВС 4/68 г. Освен това, вече има и практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, която е задължителна за долустоящите съдилища. Разликата в присъжданите от съдилищата размери на обезщетенията за неимуществени вреди произтича от различните факти при всеки отделен случай, а не от неточното прилагане на закона, дължащо се на трудности при прилагане на чл.52 ЗЗД, който установява справедливостта като единствен критерий. Наличието на задължителна съдебна практика, която в случая е съобразена при постановяване на обжалваното въззивно решение, обуславя извода, че не е налице и условието за допускане до касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.