Определение № 398 от 08.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 2939/2019 г.
ВКСII търговско отделение08.06.2020 г.
Диспозитив
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1711 от 08. 07.2019 г., по в.гр.д.№ 3904 / 2018 г., в частта, с която е потвърдено решение № 1968 от 28. 03.18 г., по гр.д.№ 10 559/2015 г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявения от Е. И. С. от [населено място] срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ”ЛЕВ ИНС”АД пряк иск за сумата 160 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на наследодателя му, б.ж. на [населено място], Кюстендилска област, И. П. С., настъпила при пътно- транспортно произшествие на 09.10.2014 г. ДА СЕ ДОКЛАДВА делото на председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Е. И. С. от [населено място], чрез пълномощника му адв. Р.М.-САК, против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1711 от 08. 07.2019 г., по в.гр.д.№ 3904/2018 г., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски районен съд № 1968 от 28. 03. 2018 г., по гр.д.№ 10 559/2015 г. за отхвърляне на предявената срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ”ЛЕВ ИНС”АД, активно субективно съединена пряка искова претенция по чл.226, ал.1 КЗ(отм.) за сумата 160 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на наследодателя му, б.ж. на [населено място], Кюстендилска област, И. П. С., настъпила в резултат на травматични увреждания при пътно- транспортно произшествие на 09. 10. 2014 г. на първокласен път І-6, К. –С.,в участъка [населено място] - [населено място], ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на непозволеното увреждане до окончателното й изплащане и деловодни разноски за двете инстанции в размер на сумата общо от 412.50 лв. за двете инстанции В останалата част – по отношение предявената пряка искова претенция на С. И. В., отхвърлителното въззивно решение на Софийски апелативен съд е влязло в сила и не е предмет на предприетото обжалване. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. В изложение към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът обосновава касационно обжалване по приложно поле с предпоставките на чл.280, ал.1,т.1 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на процесуалното и материално право, които доуточнени и обобщени от състава на касационната инстанция в съответствие със задължителните постановки в т.1 на ТР №1/19.02.10 г. на ОСГТК на ВКС са: 1. ” Длъжен ли е въззивният съд, след като определи предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване относно механизма на пътно-транспортното произшествие да обсъди всички доказателства по делото и доводите и възраженията на страните, както и всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, като изведе свои самостоятелни фактически констатации и/или правни изводи ?”; 2. ” Препращането към мотивите на първата инстанция, съгласно чл.272 ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението й да отговори на всички доводи във въззивната жалба и в рамките на правомощията си по чл.269 и като съд по съществото на спора,да изведе свои самостоятелни фактически констатации и правни изводи?”; 3. ” Следва ли при преценката за наличие на претърпяни вреди, които са пряка и непосредствена последица от деликт, да се вземат предвид всички условия, които в съвкупността си определят конкретния причинно следствен резултат?”; 4 .” Може ли при оспорена автотехническа експертиза, въззивният съд без да я съпоставя с други доказателства по делото, които и противоречат, да възприеме изцяло и безкритично заключението на вещото лице относно механизма на пътно-транспортното произшествие и въз основа на него да формира съображения за липса на причинна връзка между деянието и вредоносния резултат и следва ли съдът да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата ?” За илюстрация на твърдяното противоречие с практиката на ВКС са съответно цитирани: ППВС №7/ 65 г.; ППВС № 7/59 г. и ТР №1/2001 г. на ОСГК на ВКС,решение № 217 от 09.06.2011 г., по гр.д.№ 761 / 2010 г. на ІV г.о. на ВКС; решение № 15 от 06.02.2012 г., по гр.д.№ 311 от 2011 г. на ІІ г.о. решение № 28 от 18.04.2019 г., по гр.д.№ 20187/14 г. на ІV г.о.; решение № 20 от 09.02.2017 г., по гр.д.№ 2885/2016 г. на ІV г.о.; решение № 206 от 12.03.2010 г., по т.д.№ 35/2009 г. на ІІ т.о.; решение № 16 от 04.02.2014 г., по т.д.№ 1858/2013 г. на І т.о.; решение № 241 от 23.10.2013 г., по гр.д.№ 3194/2013 г. на І г.о.; решение № 108 от 16.05.2011 г., по гр.д.№ 1814/2009 г. на ІV г.о.; решение № 118/ 15. 05.2012 г., по гр.д.№ 588/2011 г. на ІІ г.о.; решение № 60 от 25.03.13 г., по т.д.№475/2012 г. на ІІ т.о. При условията на алтернативност, касаторът се позовава и на предпоставките на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, като твърди очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт. Насрещната по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 чрез процесуалния си пълномощник юрисконсулт М.В., оспорва основателността й. Излага подробни правни съображения за отсъствие на предпоставките на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК. В срока по чл.287, ал.1 ГПК срещу подадената касационна жалба възразява и третото лице помагач на ответника в процеса Д. Т. П., при участието на което е постановено обжалваното въззивно решение. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира: Касационната жалба, отговаряща на изискванията на чл.284 ГПК, е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежно конституирана страна в процеса, срещу подлежащ на касационно обжалване, по критерия на чл.280, ал.3 ГПК, въззивен съдебен акт и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, Софийски апелативен съд е споделил изцяло извода на първоинстанционния съд, препращайки към изложените от него съображения по правилото на чл.272 ГПК, че в хода на процеса не са доказани елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД за ангажиране деликтна отговорност на водача на увреждащия лек автомобил за процесното пътно –транспортно произшествие, настъпило на 09.10.2014 г. –виновно противоправно поведение, което да е в причинна връзка с настъпване смъртта на наследодателя на ищеца, независимо от безспорно допуснатото от него нарушение на ЗДвП. Липсата на възникнала деликтна отговорност за застрахования по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите водач на л.а.”Фолксваген Поло”, с рег. [рег.номер на МПС], според приетото от въззивния съд, изключва да е налице и основание за ангажиране пряката отговорност на застрахователя по реда на чл. 226, ал.1 КЗ(отм.), която е функционално обусловена от първата. При обосноваване на изградения краен правен извод за неоснователност на предявения пряк иск решаващият състав на Софийски апелативен съд е счел за безспорно от фактическа страна, че процесният пътен инцидент е настъпил на 09.10.2014 г. при сухо и ясно време и в светлата част на денонощието ( около 15.45 часа), при отлична видимост и на прав участъка на пътя между [населено място] и [населено място] към Т- образно кръстовище, с отклонението за [населено място], в лявата пътна лента на първокласен път І-6 К. –С.. Констатирал е също, че съобразно приложното одобрено протоколно определние от 17. 10.2016 г., по н.о.х.д. № 1681/2016 г. на КРС, водачът П. е управлявал увреждащия л.а. с концентрация на алкохол в кръвта 1.40 промила, за което му е наложено наказание пробация за срок от 6 месеца и лишаване от право на управление на моторно превозно средство. За безспорен е приет и факта, че към датата на пътно транспортното произшествие е налице валидно съществуващ договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен между водача на увреждащия л.а. и ответното застрахователно дружество. Позовавйки се на заключението на изслушаната авто–техническа експертиза за механизма на процесното на пътно –транспортното произшествие, което, въпреки оспорването му от ищеца относно ползваната методика за изчисление скоростта на движение на автомобила, е изцяло възприел, Софийски апелативен съд е счел за установено също, че пострадалият б. ж. на [населено място] С., като велосипедист, в нарушение на установените правила за движение в ЗДвП е навлязъл в Т- образното кръстовище от пътя в дясно, с 11. 5 км./ч., при наличие на пътен знак Б1-„Пропусни движещите се по пътя с предимство”, в момент, в който водачът на лекия автомобил ”Фолксваген Поло”, с рег. [рег.номер на МПС], Д. П. е предприел изпреварване на движещия се пред него л.а. „Фиат П.”, в който са пътували св.Ш.У. и св.В.Д.. Посочил е, че доколкото, според заключението на в.л., опасната зона за спиране на автомобила при установената скорост на движение е 75 метра, а отстоянието на същия от мястото на удара, към момента, в който велосипедистът е пресякъл стоп линията, навлизайки в пътното платно на главен път І-6 е 44.6 м., сблъсъкът между двамата участници в движението е бил непредотвратим, независимо от опита на водача на л.а. за аварийно спиране, предвид избраната от него конкретна скорост на движение от 90 км./ч. и равнинния характер на мястото на произшествието, позволяващо взаимното им виждане от разстояние над 100 метра, т.е. повече от опасната зона за спиране на автомобила. Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка и след преценка на събраните гласни доказателства, решаващият състав на Софийски апелативен съд е извел правен извод, че поведението на водача на увреждащото моторно - превозно средство Д. П., не следва да се квалифицира като противоправно и да обуслови ангажиране на деликтната му отговорност по чл.45 ЗЗД, въпреки, че е управлявал увреждащия л.а. след употреба на алкохол. Изводът е аргументиран както с използваната от същия разрешена максимална скорост за движение на мястото на пътното произшествие – 90 км./ч, така с липса на интензивен трафик към релевантния за спора момент и отсъствие на възникнала опасност, които в своята съвкупност да обуславят неизпълнение на задължението му по чл.20, ал.2 ЗДвП за избиране на съобразена с пътните условия скорост на управляваното от него превозно средство,т.е. значително занижена спрямо използваната, при която единствено ударът би бил предотвратим. Обстоятелството, че пострадалият велосипедист, на видимо зряла възраст, до неочакваното му навлизане в кръстовището при опасна близост до автомобила и при несъобразяване с наличието на знак Б1 – „Пропусни движещите се по пътя с предимство”, не е проявявал поведение, което би създало впечатление за предстоящо незачитане правилата за движение, според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, означава, че за застрахования водач на л.а. той е бил непредвидима опасност, т.е. такава, при която отсъства обективна възможност да реагира ефективно и ударът е бил непредотвратим. Съобразени решаващите мотиви в обжалваното въззивно решение дават основание да се приеме, че искането за допускане на касационно обжалване е основателно и следва да бъде уважено. Съгласно задължителните разяснения в т.1 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправен въпрос, с който се обосновава достъпа до касация трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за преценката на ангажираните доказателства, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд и за правилността на обжалваното решение. В случая първият от поставените от касатора въпроси, който в същността си се свежда до приложението на чл.12 ГПК и на чл.235 ГПК, отговаря на посочените в задължителната съдебна практика критерии и обосновава общата главна предпоставка за достъп до касация. Основателно по отношение на същия е и поддържаното допълнително селективно основание. Съгласно задължителните постановки в цитираните от касатора ППВС №7/65 г., ППВС № 1/53 г., т.19 на ТР № 1/2001 г. на ОСГТК на ВКС и трайно непротиворечивата казуална практика на ВКС, обективирана в посочените в касационната жалба и служебно известни на настоящия съдебен състав решения по чл.290 ГПК: № 217 от 09.06.2011 г., по гр.д.№ 761 / 2010 г. на ІV г.о.; № 15 от 06.02.2012 г., по гр.д.№ 311/ 2011 г. на ІІ г.о.№ 134/30.12.13 г., по т. д. № 34/2013 г. на II т. о.; № 28 от 18.04.2019 г., по гр.д.№ 20187/14 г. на ІV г.о.; № 536/ 19. 12. 2012 г., по гр. д. № 89/12 г. на IV г. о.; № 37/29.03.2012 г. по гр. д. № 241 /2011 г. на I г. о.; № 66/ 05. 07.2012 г., по т. д. № 376/2011 г. на I г. о. и мн. други въззивният съд, в съгласие с процесуалното правило на чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, следва да постанови решението си въз основа на доказани, съобразно въведените с процесуалния закон правила за доказателствена тежест, правнорелевантни факти, като обсъди поотделно и в тяхната взаимна връзка всички допустими и относими доказателства, възраженията и доводите на страните и в очертаните с въззивната жалба рамки, съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, на съд по съществото на спора да изложи свои собствени фактически констатации и правни изводи. Следователно липсата на извършен в мотивите на обжалвания съдебен акт анализ на всички събрани по делото допустими и относими доказателства, вкл. показанията на разпитаните свидетели –очевидци на процесния пътен инцидент и заключението на изслушаната съдебно- медицинска експертиза, налага необходимостта да се извърши съпоставка за съответствие на възприетото от въззивната инстанция разрешение по приложението на чл.12 ГПК и на чл. 235 ГПК с посочената по- горе задължителна и трайно непротиворечива практика на ВКС.Допълнителен аргумент в подкрепа наличието на поддържаното селективно основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК е и отсъствието на даден, с обжалваното въззивно решение, отговор на въведеното от въззивника, настоящ касатор, оплакване за процесуална незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт, поради правно немотивиран отказ както за служебно изискване на информация от [община] относно знаковото стопанство в района на местопроизшествието, така и за допускане на поискана от страната трайна авто-техническа експертиза, предвид оспорения от нея метод на изчисление скоростта на движение на автомобила, различен от използвания в проведеното досъдебно наказателно производство. Останалите формулирани в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси не следва да бъдат обсъждани, доколкото становище по същите ще бъде евентуално изразено при разглеждане основателността на поддържаните касационните основания. С разпореждане на СГС от 17.11.2015 г., по гр.д.№ 10559/2015 г. касаторът е освободен от внасяне на държавна такса, поради което не следва да му се дават допълнителни указания, във вр. с внасяне на такава за касационното производство. Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
Цитирани разпоредби
22- чл. 235 ГПК
- чл. 45 ЗЗД
- чл. 226, ал. 1 КЗ
- чл. 12 ГПК
- чл. 269 ГПК
- чл. 272 ГПК
- чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК
- чл. 280, ал. 1 ГПК
- чл. 280, ал. 2 ГПК
- чл. 280, ал. 3 ГПК
- чл. 281, т. 3 ГПК
- чл. 283 ГПК
- чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК
- чл. 284 ГПК
- чл. 287, ал. 1 ГПК
- чл. 288 ГПК
- чл. 290 ГПК
- чл. 20, ал. 2 ЗДвП
- чл. 235, ал. 2
- чл. 269
- чл. 280, ал. 1
- чл. 287, ал. 1