Определение № 193 от 25.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 534/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 7044/ 18.02.2009 година на К. В. Т., Р. В. З. и Д. В. Н. чрез авд.П. М. -САК срещу Решение Nо 331 от 17.12.2009 година по гр. възз.д. Nо 2057/2007 година на Софийския градски съд- IV „г” отд. ГК, с което е отменено Решение от 12.05.2003 година по гр.д. Nо 4214/2000 година на Софийския районен съд и е постановено ново, с което искът срещу П. З. Я., С. Ц., М. Ц., З. З. и П. З./ починал и заместен от наследниците Р. П. ,Е. П. и Н. Д. З. за признаване за установено по реда на чл. 97 ал.1 ГПК / отм./, че правото на собственост на ПИ – дворно място, съставляващо парцел XI, отреден за имот пл. Nо 163 в кв. 15 по плана на[населено място] с площ от 583 кв.м., принадлежи на починалия в хода на производството В. З. Ц., на основание придобивна давност, изтекла в негова полза за времето 1985 година до 28.12.1999 година. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на процесуалните правила и материалния закон по преценка на доказателствата и доказателствената тежест, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. С изложение към касационната жалба допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1т.1/2/ ГПК, се поддържа с довод, че въпросите за това използвал ли е само и единствено наследодателя В. З./ починалия ищец е хода на делото/съсобствената вещ, манифестирал ли е В. З. намерението си да ползва целия имот, отблъсквал ли е В. З. владението на совите сънаследници, в т.ч. и на П. З., налице ли е обективния и субективен елемент на владението в отношенията на В. З. по повод на имота ? са разрешение с обжалваното решение с установената практика на ВКС относно ползуването на съсобствена вещ от единия съсобственик. Посочени са решения Решение 169/2006 година на ВКС, Решение 1796/1996 година на ВС, Решение 216/2002 година на ВКС. В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответниците по касация. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 и ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е процесуално недопустима с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв. По делото в производство районен съд, са представени доказателства за данъчната оценка на имота / Писмо на ТД „Нови И.”изх. Nо 812/ 25.04.2000 година за процесния имот, от които е видно, че същият е с данъчна оценка от 705.40 лв. При липсата на други данни, обосноваващи обжалваем интерес над минимално определения в чл.280 ал.2 ГПК от 1000 лв., касационната жалба се явява недопустима и на основание разпоредбата на чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, при условията на иззета компетентност, настоящият състав намира, че касационното производство следва да бъде прекратено поради недопустимост на обжалване на въззивното решение, а подадената касационна жалба, се върне на касатора. По изложените съображения и на основание чл. 280 ал.2 ГПК във вр. с чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия