Определение № 378 от 16.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 3794/2013 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. С решение № 142/18.03.2013 г. по т.д. № 815/2012 г. на Пловдивски АС, с което се потвърждава решение № 564/4.04.2012 г. по гр.д. № 2827/2011 г. на Пловдивски ОС, с което се отхвърлят предявените от: 1. ДФ З.-С. иск за признаване за установено, че е налице вземане срещу Е. О.-П. за сумите: 355 203.74 лв. предоставена финансова помощ по договор от 5.06.03 г. по програма С., 237 393.32 лв. лихва и 19 876.48 лв. разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 7558/2009 г. на ПРС., 2. Е. О.-П. инцидентни установителни искове за нищожност на клаузата по 8.1 от договора, поради липса на съгласие, липса на основание и противоречие със закона-чл.79 и чл.94 ЗЗД. Против решението са подали касационни жалби и двете страни. Ищецът ДФ З. го обжалва в частта, с която са отхвърлени исковете по чл.422 ГПК. Ответното О. е подало насрещна жалба в частта, с която са отхвърлени ИУИ по чл.26,ал.1 и 2 ЗЗД. Е. О. е подало отговор да не се допуска касационно обжалване по жалбата на ДФ, тъй като въпросите нямат отношение към решаващите изводи на съда, и че същата е неоснователна. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: В исковата молба се твърди, че при кандидатстването по проекта от страна на дружеството бенефициент са били представени неистински, подправени документи-два броя оферти за доставка на машини и съоръжения от две немски фирми. На основание т.8.1 от договора ответното дружество дължи връщане на предоставената безвъзмездна фин.помощ. Съдът е констатирал, че образуваното по писмо на О. наказателно досъдебно производство против законния представител на Е. О. е било прекратено от прокуратурата. Съдът е приел, че ищецът не е представил своевременно доказателства, на основание чл.154,ал.1 ГПК, че двете оферти са неистински. І. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК на ДФ З. се твърди, че по въпросите: 1. Нарушение ли е на процесуалните правила отказът на въззивният съд да събере доказателства, когато тяхното събиране не е било допуснато от първоинстанционния съд поради процесуално нарушение?, 2. Следва ли, че доказателствата не са представени своевременно, когато тяхното събиране е било поискано от ищеца на първото заседание по делото в първа инстанция, след отговора на исковата молба, но съдът е счел, че не са необходими, и тяхното събиране е поискано отново с въззивната жалба?, било налице основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Отговорът на първият въпрос се съдържа в разпоредбата на чл.266,ал.3 ГПК. Нейното евентуално нарушение, с каквото започва въпросът на касатора, и то само ако е съществено, касае правилността на решението, което би било основание по чл.281,т.3 ГПК, но не и по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. По вторият въпрос съдът се е произнесъл за своевременно представяне на доказателства, съобразно концентрационното начало и преклузията на процесуални права на страните, като е разпределил доказателствената тежест по чл.154,ал.1 ГПК и е приел, че доказването на неистинноста на офертите е в тежест на страната, която ги твърди, в случая на ДФ З., като е посочено Р 112/10.09.2012 по т.д. 359/2011 на ІІ т.о. Трябва да се има предвид, че това доказване не е сведено единствено до отказа и на двете инстанции да бъде разпитан по делегация поискания свидетел, във вр. с който отказ се свежда единствено въпроса на ответника и който е имал възможност да поиска разпит при режим на призоваване или довеждане. Твърдяното противоречие с практиката на ВКС не е налице, след като въззивният съд е коригирал мотивите на първоинстанционното решение, а и последното не подлежи на касационен контрол. Липсва обективен материалноправен идентитет на разрешените случаи по посочените от касатора решения и конкретния правен спор, който да даде възможност за преценка за наличие на противоречие в практиката на съдилищата. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос, трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Това налага да се сравнят отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е конкретния материалноправен или процесуалноправен въпрос. По изложените съображения, тази касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество. ІІ. Ответникът е подал насрещна касационна жалба по реда на чл.287,ал.2 ГПК, която сезира ВКС условно и той не може да я разгледа, ако първоначалната не бъде допусната до касационно обжалване, бъде оттеглена или по каквато и да била друга причина не бъде разгледана по същество-чл.287,ал.4 ГПК. Водим от горното и на основание чл.288 във вр. с чл.287,ал.4 ГПК, ВКС-І т.о.