Определение № 1475 от 28.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4374/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределителни мрежи-Запад“ЕАД срещу решение №.4131/21.07.23 по г.д.№.7329/22 на СГС, ІV Вс., с което е потвърдено реш.№.3035/5.04.22 по г.д.№.54320/21 на СРС, 141с., за уважаване на предявени срещу касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ. Ответната страна Г. К. Д. оспорва жалбата; претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е прието, че не е налице визираното в заповедта за уволнение на ищеца основание на чл.328 ал.1 т.2 пр.1 КТ, поради което и претенциите по чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ са основателни. По делото е безспорно, че Г.Д. е работил по трудов договор с ответника на длъжност „техник ел.системи/координатор“ в отдел „Нетехнически загуби“, гр. София; с решение по протокол №.547/17.03.21 на управителния съвет на ответното дружество е взето решение за промяна на организационната структура и структурата на персонала-закриват се регион „Централен“, месторабота София, заедно със съществуващите 23 щатни бройки /щ.бр./, от които 3щ.бр. „техник ел. системи/координатор /каквато е заеманата от ищеца длъжност към този момент/ и регион „Западен“ със съществуващи 27щ.бр., като на тяхно място се създава „НТЗ-регион София“ с 15 щ.бр., от които 7щ.бр. за длъжността „техник ел. системи/контрол НТЗ“ и се откриват два нови сектора - „НТЗ-регион Север“ и „НТЗ-регион ЮГ“; в резултат на описаните промени числеността на процесния отдел „Нетехнически загуби“ остава непроменена - 68щ.бр. Същевременно дейността на предприятието не е преустановена, част от трудовата функция на ищеца с управленски характер е прехвърлена на новосъздадените длъжности „ръководител сектор“ и „зам.ръководител сектор“, а трудовата му функция с чисто технически характер след реорганизацията на предприятието е била поета от новосъздадените длъжности „техник ел. системи/контрол НТЗ старши“ и „техник ел.системи/контрол НТЗ“ /видно от длъжностните характеристики и показанията на разпитаните свидетели, вкл. на ответника/. При тези обстоятелства е намерено, че по делото не е установено окончателно преустановяване на относително самостоятелна дейност на структурно звено в предприятието на работодателя, което е имало относително самостоятелно ръководство и където е бил полаган наемен труд; напротив - налице е вътрешно-организационно преустройство, защото дейността на закритото структурно звено не е преустановена за в бъдеще по окончателен начин, а се продължава от новосъздадените структурни звена - „НТЗ-регион София“, „НТЗ-регион Север“ и „НТЗ-регион ЮГ“; щатната бройка остава непроменена, а самата трудова функция на ищеца е разпределена между новосъздадените длъжности. При това положение въззивната инстанция, като се е позовала на задължителната практика на ВКС /ТР 5/26.10.21 по тълк.д.№.6/19, ОСГК, реш.№.228/2.05.19 по г.д.№.782/18, ІІІ ГО/ - съгласно която вътрешна реорганизация е налице, когато дейността на предприятието или на част от него се реорганизира по нов начин чрез сливане, вливане, отделяне или разделяне; при нея дейността на съответното поделение или звено продължава да съществува, но се разпределя между други звена или се слива с някои съществуващи звена-и в тези случаи не е налице закриване на част от предприятието, защото дейността продължава да се осъществява, но под други организационни форми; сама по себе си, реорганизацията не е правопораждащо основание за упражняване правото на уволнение, но може да е свързана с намаляване на броя на заетите с извършването на съответната дейност лица, което да доведе до цялостно премахване на длъжностите, свързани с осъществяването на дейността, и до намаляване на щатните бройки, предвидени за тези длъжности; тогава ще е налице основанието по чл.328 ал.1 т.2 пр.2 КТ - „съкращаване на щата“ за прекратяване на трудовия договор на работниците и служителите, които заемат съкращаваната длъжност - е приела, че в случая не е налице хипотеза на „закриване на част от предприятието“. За същата е решаващото дали е преустановена за в бъдеще изцяло съответната дейност на организационно обособеното звено или тя продължава да се осъществява в останалите структури на работодателя. По смисъла на Кодекса на труда понятието "част от предприятие" и "структурно звено" имат едно и също юридическо съдържание; поради това и „закриване на част от предприятието“ по смисъла на чл.328 ал.1 т.2 пр.1 КТ е налице, когато окончателно и занапред е преустановена относително самостоятелната дейност на структурно звено в предприятието на работодателя, което е имало относително самостоятелно ръководство и където е бил полаган наемен труд /реш.№.228/2.05.19 на ВКС по г.д.№.782/18, III ГО/. Когато по иска по чл.344 ал.1 т.1 КТ съдът установи извършено вътрешноорганизационно преустройство, той е длъжен да приеме фиктивно (привидно) закриване на част от предприятието, и да отрече възникването на правото по чл.328 ал.1 т.2 пр.1 КТ. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на основанията на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК и чл.280 ал.1 т.3 ГПК, като извежда въпроса „Има ли право работодателят при отпадане на дейността на една единична щатна длъжност да закрие тази длъжност на основание чл.328 ал.1 т.2 пр.1 КТ или няма право и съответно работодателят трябва да я съкрати на основание чл.328 ал.1 т.2 пр.1 КТ?“. Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване. Изведеният от касатора въпрос не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая се сочи въпрос, който не е бил предмет на обсъждане от въззивната инстанция и тя не е излагала изрични мотиви в тази връзка. При тези обстоятелства той не е свързан с решаващата й воля и не съставлява годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът. Само за пълнота следва да се посочи, че дори да се приеме, че е налице годно общо основание във връзка с въпрос относно предпоставките, при които са приложими основанията по чл.328 ал.1 т.2 пр.1 и пр.2 КТ, във връзка със същите е налице трайно установена задължителна практика на ВКС, цитирана във въззивното решение, и приетото от съда в тази връзка е не в отклонение, а в съответствие с нея. Предвид изложеното не е налице сочената хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. Доколкото касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението /чл.280 ал.2 пр.3 ГПК/, същият не е обосновал оплаквания, различни от тези, относими към твърдяните хипотези на чл.280 ал.1 ГПК. Атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика – напротив, изложени са подробни мотиви, с позоваване на задължителна практика, която е съобразена и мотивите не са произволни - и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност. С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. На ответната страна се дължат направените разноски в размер на 2160лв. платен адвокатски хонорар. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,