Определение № 3347 от 25.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 746/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на РБ, чрез прокурор Л., срещу въззивно решение № 204 от 13.11.2024 г., постановено по въззивно гр. дело № 351 по описа за 2024 г. на Апелативен съд Пловдив, с което след частична отмяна на решение №113/12.04.2024 г. по гр.д. № 289/2023 г. на Окръжен съд- Стара Загора и като краен резултат Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на В. С. М. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 55 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на неоснователно повдигане на обвинение за извършено престъпление по чл.257, ал.1, вр. чл.256, ал.1, вр. чл. 26 НК по сл.д № 987-с/04 на ОСлС -Стара Загора, преобразувано в досъдебно производство № БОП 30/2011г. по описа на БОП - Стара Загора, преобразувано в досъдебно производство № 253/2014г. на ОД на МВР, по пр. пр. № 353/2004г. на ОП- Стара Загора, по което е образувано нохд № 581/2012г. по описа на ОС - Стара Загора и нохд № 328/2015г. на ОС - Стара Загора, наказателното производство по което е прекратено спрямо В. М. с постановление от 09.01.2017г. на наблюдаващия прокурор при ОП- Стара Загора, влязло в сила на 02.06.2021г. и вследствие нарушеното й право на разглеждане и решаване на наказателното производство в разумен срок, ведно със законната лихва върху тази сума, считан от 02.06.2021г., до окончателното изплащане. Отхвърлен е искът за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 55 000лв. до пълния претендиран размер от 120 000 лв. Касационната жалба на Прокуратурата на РБ е подадена изцяло срещу въззивното решение и в нея се сочат оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искането е за отмяна на решението и намаляване на присъденото обезщетение. В приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поставя въпроси във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди, претърпени от пострадалото лице, което следва да се извърши от съда след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства по делото и как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. По въпросите се твърди противоречие с ППВС № 4/1968 г., т. 11 от ТР № 3/2005 г. по тълк.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ВКС, както и с решение №832 от 10.12.2010 г. на ВКС, по гр.дело №593/2010 г., ІV г.о., решение №5 от 13.03.2013 г. на ВКС, по гр.дело №638/2012 г. на ІІІ г.о., решение №25 от 11.02.2014 г. на ВКС по гр.дело №5302/2013 г., ІІІ г.о., решение №115 от 05.04.2012 г. на ВКС, по гр.дело №593/2011 г., ІV г.о., и решение №186 от 20.06.2013 г. на ВКС, по гр.дело №30/2013 г., ІІІ г.о.. Смята, че въззивното решение е и очевидно неправилно, като излага за това съображенията, че решението е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Ответникът по касационната жалба В. С. М., чрез адв. С., от АК Стара Загора в писмен отговор е заявила подробно становище по нея, като оспорва същата. Касационната жалба на Прокуратурата на РБ, в частта с която се обжалва въззивното решение и в отхвърлителната част за разликата над 55 000лв. до пълния претендиран размер от 120 000лв. на обезщетението за неимуществени вреди е недопустима, тъй като ответникът няма правен интерес да обжалва решението в отхвърлителната част спрямо него. Поради което в тази част касационната жалба следва да се остави без разглеждане като недопустима и се прекрати производството по нея. В останалата част касационната жалба, с която се обжалва въззивното решение в осъдителната част е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното: По делото е установено, че с постановление от 04.10.2005 г. по сл.дело №987с/2004 г. по описа на ОСл.С Стара Загора ищцата е била привлечена като обвиняема за престъпление по чл. 257, ал. 1, вр. с чл.256 НК за това, че за периода 04.12.2001 г. до 07.08.2003 г. в [населено място], в качеството си на представител на „Е.“- [населено място], в условията на продължавано престъпление, укрила данъчни задължения - ДДС в големи размери – 54 639,38 лв., като водила с тази цел счетоводна отчетност - дневници за покупки и ползвала счетоводни документи с невярно съдържание - данъчни фактури и спрямо обвиняемата първоначално е била взета мярка за неотклонение подписка, а впоследствие е парична гаранция в размер на 1000лв., която е внесена. След като е изменено обвинението няколко пъти и ищцата е привличана като обвиняема, изготвен е обвинителен акт по ДП № 30/2011г. по описа на ТЗ БОП - Стара Загора по пр. пр. № 353/2004г. по описа на ОП - Стара Загора и на 26.10.2012г. е образувано нохд № 581/2012г. по описа на ОС - Стара Загора. По него са били проведени осем съдебни заседания и на 29.10.2013г. съдът е постановил присъда, с която признава ищцата В. С. М. за виновна за повдигнатото обвинение и я осъжда на лишаване от свобода за срок от една година, отложено с изпитателен срок от три години. Присъдата е отменена от АС Пловдив, а делото е върнато за ново разглеждане. След връщането за ново разглеждане на преписката, с постановление от 15.05.2015г. по ДП №253/2014г., ищцата е привлечена като обвиняема за извършено престъпление по чл.257, ал.1, вр. чл.256 НК, а с постановление от 30.07.2015г. на прокурор при ОП-Стара Загора по ДП №253/2014г. е прекратено частично наказателното производство, като В. М. е била предадена на съд за продължавано престъпление само за два данъчни периода и само за ползването на фактури с „НК БДЖ“ ЕАД, „Л. България Е. и от две поделения на Министерство на отбраната с общ престъпен резултат 16498,94 лв. за периода декември 2001г. до 14.08.2002 г. Впоследствие, ОП - Стара Загора е внесла отново срещу ищцата обвинителен акт от 13.08.2015г., въз основа на който е образувано нохд № 328/2015г. по описа на ОС - Стара Загора, което впоследствие е прекратено и е върнато на ОП-Стара Загора за допълнително разследване. С постановление за привличане на обвиняем от 25.11.2015г. по ДП №253/2014г., ищцата отново е била привлечена като обвиняема за извършено престъпление по чл.257, ал.1, вр. чл.256 НК, вр. чл. 26, вр. чл.2, ал.2 НК. Впоследствие, с постановление от 02.08.2016г. по ДП №253/2014г., на основание чл.243, ал.1, т.2 НПК и чл.244, ал.1, т.2 НПК, е прекратено частично наказателното производство, като същото е преобразувано в такова, водено срещу неизвестен извършител за същото престъпление и е спряно. С определение от 21.10.2016г. е отменено постановлението за частично прекратяване на досъдебно производство №253/2014г. по отношение на В. С. М. за извършено престъпление по чл. 257, ал.1, вр. чл. 256, вр. чл.26 НК. С постановление от 09.01.2017г. по ДП №253/2014г. на ОД на МВР-Стара Загора е прекратено частично наказателното производство относно повдигнатото обвинение спрямо В. С. М. за извършено престъпление по чл. 257, ал.1 вр. чл. 256, вр. чл. 26 НК, като е преобразувано в такова, водено срещу неизвестен извършител. Основанието за прекратяване е по чл. 199 и чл. 243, ал.1 т.3 НПК и чл. 244, ал.1, т.2 НПК, поради недоказаност на обвинението срещу В. М.. Впоследствие с постановление от 22.05.2018г. наблюдаващият прокурор при ОП- Стара Загора е прекратил наказателното производство срещу неизвестен извършител, на основание чл. 243, ал.1 т.1 вр. чл. 24, ал.1 т.3 и чл. 199 НПК - поради изтекла предвидена в закона давност по чл. 80, ал.1 т.3 НК. Постановленията за прекратяване не са били връчвани на М., същата е узнала за тях съответно на 26.05.2021г. и на 08.03.2021 г. В тази връзка е направено заключение, че началният момент на наказателното производство спрямо ищцата е на 04.10.2005г., когато с постановление по сл. дело № 987-с/2004г. по описа на ОСлСгр.Стара Загора, М. е привлечена като обвиняема за престъпление по чл.257, ал.1 във вр. чл. 256 НК и е продължило до влизане в сила на постановлението за частично прекратяване на нак. производство от 09.01.2017г. на наблюдаващия прокурор при ОП-Стара Загора на 02.06.2021г., поради което е прието, че общата му продължителност е от 15г. и 8 месеца. Въззивният съд е установил, че М. е била обвиняема за извършване на тежко умишлено престъпление, като в рамките на десет години: от 2005 г. до 2015г., ищцата е била привличана като обвиняема 7 пъти, а 2 пъти срещу нея от прокуратурата е внасян обвинителен акт в съда (през 2012г. и през 2015г.). В тази връзка е прието от съда, че за този период спрямо М. е осъществена съществена като интензитет наказателно-правна репресия, в резултат на многократните й привличания като обвиняема, при всяко от които същата отново е разпитвана в това качество, извършвани са нови действия по събиране на доказателства срещу нея, както и предвид двукратното внасяне на обвинителен акт срещу нея в съда. Също така съдът е съобразил и че по повод посочено друго наказателно производство срещу ищцата, по част от обвиненията по което срещу нея е постановена оправдателна присъда, М. е предявила иск срещу Прокуратурата на РБългария по реда на ЗОДОВ, който е бил уважен и Прокуратурата е била осъдена да й заплати сумата от 15 000 лв. обезщетение за причинените неимуществени вреди от незаконно обвинение в периода 2009г. до влизане в сила на оправдателна присъда на 10.12.2014 г.. По това производство спрямо М. са били взети последователно двете най-тежки мерки за неотклонение- задържане под стража и домашен арест (за период около 1г. и 2 месеца, от 31.08.2010г. до 15.11.2011г.), като е било постановено и отстраняването й от длъжност по чл.69 НПК. Прието е от свидетелство за съдимост на В. С. М., че е осъждана. Посочено е, че с присъда № 174 от 29.09.2011г. по нохд № 733/2011г. на РС - Стара Загора, в сила от 20.07.2012г., В. С. М. е призната за виновна в престъпление по чл. 293, ал.1 НК и на основание чл. 78а НК е освободена от наказателна отговорност и й е наложено адм. наказание „глоба“ в размер а 1000 лв. Също така с присъда № 115/13.06.2014г. по нохд № 1453/2011г. на РС - Стара Загора, потвърдена с решение №197/10.12.2014г. по внохд № 1235/2014г. на ОС Стара Загора В. М. е призната за виновна в престъпление по чл. 202, ал.1, т.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 НК и чл.54 НК, като е осъдена на две години „лишаване от свобода“, отложено за срок от четири години и по останалата част от повдигнатите й обвинения, ищцата е оправдана. С решение №78/08.06.2017г. по внохд № 92/2016г. на ОС-Хасково е изменена присъда № 115/13.06.2014г. по нохд № 1453/2011г. на РС - Стара Загора в наказателно-осъдителната й част, като е преквалифицирано деянието, за което В. М. е призната за виновна, от престъпление по чл.202, ал.1, т.1, вр. чл.201, вр. чл.20, ал.2 НК, в престъпление по чл.201, вр. чл.20, ал.4 НК и В. М. е призната за невиновна по обвинението в извършване други престъпления за улесняване на длъжностното присвояване, за които по закон не се предвижда по-тежко наказание, като е заменено наказанието й „лишаване от свобода“ с „пробация“. Прието е, че ищцата през по-голямата част от периода е била трудово заета, завършила е висше образование по специалност „Право“ от ВТУ през 2010 г. и е вписана като адвокат от 18.12.2012 г. От свидетелските показания, събрани по делото, е приел, че в периода 2005 г. - 2017 г. срещу ищцата са водени няколко наказателни производства, които са оказали значително негативно въздействие върху личния и социалния й живот, както и върху психическото й състояние, под формата на стрес, тревожност и притеснения за бъдещето, неудобство от познатите и близките й заради повдигнатите обвинения, засегнат е бил личния и обществения й авторитет, честта и доброто й име. Също така е констатирал, че свидетелите са споделили основно за обвинения срещу ищцата в присвояване на пари, но не толкова за процесното обвинение и е направил заключение, че негативно върху личността на ищцата са повлияли и други наказателни производства срещу нея, по които срещу нея са постановени и две осъдителни присъди, влезли в законна сила. При съвкупна преценка на събраните доказателства съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника. С оглед на прекратеното наказателно производство, съдът е посочил, че предприетите спрямо ищцата действия от разследващите органи и прокуратурата се явяват незаконни. Ищцата е претърпяла вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение и подлежат на обезщетяване от ответника. За да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният състав е съобразил от една страна, че ищцата е била обвинена в извършването на тежко умишлено престъпление, за които е предвидено наказание лишаване от свобода от 2 до 10 години и наказателното производство от продължило 15г. и 8 месеца, което е извън разумния срок и е търпяла обичайните вреди за едно лице- притеснения от изхода на делото, страх от осъждане, засягане на достойнството, напрежение в отношенията с близки и познати. От друга страна, съдът е приел, че в голяма степен в посочените негативни аспекти върху личността на ищцата са повлияли и другите наказателни производства срещу нея, по които срещу нея са постановени и две осъдителни присъди, влезли в законна сила. Посочил е също така, че ищцата не е престанала да бъде трудово ангажирана след привличането й като обвиняема през 2005г., в периода 2004-2010г. е успяла да завърши висшето си образование, а през 2012г. да вземе юридическа правоспособност и да се впише като адвокат, което може да се тълкува в смисъл, че наказателното производство срещу нея не е било пречка за това. Посочил е още, че следва да се съобрази и наличието и на други наказателни производства срещу ищцата през почти половината от същия период, развили се между 2010 и 2017г., прилагането на мерки за неотклонение задържане под стража и домашен адрес по същите спрямо ищцата за период над 1г., осъждането й по тях с влезли в сили присъди, както и присъждането в нейна полза на обезщетение от 15 000 лв за неимуществени вреди от обвиненията, по които ищцата е оправдана по едното от двете други наказателни производства, продължило около 5г., съвпадащи с част от периода на процесното наказателно производство, за което се води настоящото дело. При този анализ на обстоятелствата, касаещи определянето на справедливо обезщетение, и като е съобразил социално-икономическата обстановка в страната към датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство съдът е приел, че сумата от общо 55 000лв., определена като глобално обезщетение и от която 40 000 лв. е справедливото обезщетение за неимуществени вреди за воденото срещу ищцата наказателно производство по обвинение за извършено престъпление по чл.257, ал.1, вр. с чл.256, ал.1, вр. с чл.26 НК, прекратено с постановление от 09.01.2017 г. поради недоказаност на обвинението и 15 000лв.- обезщетение за нарушеното право на ищцата за разглеждане и приключване на наказателното производство срещу нея в разумен срок, съгласно чл.6, пар.1 ЕКПЧОС /или е присъдил още сумата от 37 000лв над сумата присъдена от първоинстанционния съд от 18 000лв./. За неоснователно е прието искането за присъждане на обезщетение в по-голям размер и до пълния претендиран размер. Настоящият състав на Трето гражданско отделение намира, че е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение по поставените правни въпроси за определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, претърпени от пострадалото лице, което следва да се извърши от съда след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства по делото и как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и за проверка за съответствие с разрешенията в ППВС № 4/23.12.1968г., ТР № 3/2004г. на ОСГК на ВКС и установената практика на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД, вр. с чл. 4 ЗОДОВ, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, вкл. посочената от касатора в касационната жалба. Предвид изложеното следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в осъдителната му част. Касаторът не дължи държавна такса. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,