Определение № 75 от 15.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 65/2026 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд – Ямбол и Районен съд – Ямбол относно родово компетентния съд, който следва да разгледа и да се произнесе по исковата претенция на М. Н. Д. срещу Областна дирекция „Земеделие“ – Ямбол за заплащане на обезщетение на основание чл. 61, ал. 2 и ал. 3 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ за неизползван платен годишен отпуск за времето от 02.02.2022 г. до 25.10.2023 г. за сумата от 2 664.38 лева, ведно със законната лихва, считано от 25.10.2023 г. до окончателното й изплащане. Настоящият смесен състав от съдии от Върховния касационен съд /ВКС/ и Върховния административен съд /ВАС/, като взе предвид изложеното в определенията и данните по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното: По искова молба, предявена от М. Д. срещу Областна дирекция „Земеделие“ – Ямбол и съдържаща и искане за заплащане на обезщетение на основание чл. 61, ал. 2 и ал. 3 от ЗДСл, е било образувано адм. дело № 33/2024 г. по описа на Административен съд – Ямбол, по което било постановено решение № 1314/08.11.2024 г., с което е бил осъден ответника да заплати на ищцата обезщетение на основание чл. 61, ал. 2 и ал. 3 от ЗДСл за неизползван платен годишен отпуск за периода от 02.02.2022 г. до 25.10.2023 г. за сумата от 2 349.84 лева, ведно със законната лихва, считано от 25.10.2023 г. до окончателното й изплащане. Така постановеното решение в тази му част е било обезсилено като недопустимо, поради постановяването му от некомпетентен съд, с решение № 7189/26.06.2026 г. на ВАС по адм. дело № 138/2025 г. и делото е било изпратено на Районен съд – Ямбол за разглеждане на иска в тази му част. С определение № 1092 от 02.07.2026 г. по адм. дело № 277/2026 г. Административен съд – Ямбол, при съобразяване на решение № 7189/26.06.2026 г. на ВАС по адм. дело № 138/2025 г., е изпратил делото, образувано по исковата молба на М. Д. в частта й, с която се претендира обезщетение основание чл. 61, ал. 2 и ал. 3 от ЗДСл, по компетентност на Районен съд – Ямбол. С определение № 1694 от 26.08.2026 г., постановено по гр. дело № 1288/2026 г., Районен съд - Ямбол е приел, че спорът не му е родово подсъден и е налице хипотезата на чл. 135, ал. 5 от АПК, поради което е изпратил делото на смесен петчленен състав на съдии от ВКС и ВАС за произнасяне по спора за подсъдност. Съдът е приел, че в конкретния случай вземането има характер на такова по чл. 61, ал. 2 от ЗДСл, като спорът е административен съгласно чл. 128, ал. 1, т. 2 от АПК и е подсъден на административния съд. Според съда настоящото производство се явява продължение на производството, с което ищцата е оспорила законността на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, както и касае случай за недопускане до изпълнение на служебните задължения и се иска обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, поради което не може да бъде разгледано от районния съд. При така установеното настоящият смесен състав от съдии на Върховния касационен съд и Върховния административен съд приема, че компетентен да разгледа и да се произнесе по исковата молба на М. Д. в частта й, с което се претендира присъждане на обезщетение на основание чл. 61, ал. 2 и ал. 3 от ЗДСл, е Районен съд – Ямбол, по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица при или по повод на изпълнение на административна дейност. Както претенцията на държавния служител по оспорване законността на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, така и всички останали претенции за отстраняване на неблагоприятните последици от него, се разглеждат от административните съдилища по реда на съдебно-административния контрол върху административните актове. Само споровете, свързани с претенции за заплащане на възнаграждения и обезщетения, които се дължат при законосъобразно развитие на служебното правоотношение остават за разглеждане от гражданския съд по реда на чл. 125 от ЗДСл. Съгласно т. 6 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по тълк. дело № 2/2014 г., ОСГК на ВКС и на Първа и Втора колегии на ВАС, разпоредбата на чл. 124 от ЗДСл, която определя подсъдността на споровете, възникнали във връзка с прилагане на закона, повелява споровете относно възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения, както и тези, свързани с дисциплинарната отговорност на държавните служители, да са подсъдни на административните съдилища или ВАС по реда на АПК в зависимост от органа, издал съответния акт. В съответствие с мотивите на тълкувателното постановление правото на обезщетение на държавния служител в размер на основаната му заплата, поради недопускането му да изпълнява съответната длъжност при възстановяването му работа след отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение /чл. 122, ал. 3 от ЗДСл/, следва да се разгледа по реда на АПК от административния съд. Останалите имуществени спорове, извън глава Шеста от ЗДСл, които не се основават на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица, се предявяват по общия исков ред пред гражданските съдилища. В настоящия случай заявената претенция е за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 61, ал. 2 и ал. 3 от ЗДСл, полагащ се според ищцата след отмяната на заповедта за прекратяване на служебното й правоотношение и възстановяването й на работа. Тази претенция обаче, независимо, че същата е предявена от ищцата във връзка с чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, не е обусловена от отменен административен акт или осъществена незаконосъобразна административна дейност, а е налице имуществена претенция по чл. 125 от ЗДСл спрямо органа по назначаване от твърдени субективни материални права с имуществен характер, поради което спорът подлежи на разглеждане по общия исков ред и компетентен да се произнесе по него е съответния районен съд /в този смисъл са и определение № 14/15.04.2021 г. на смесен 5-членен състав на ВКС и ВАС по гр. дело № 3/2021 г. по описа на ВКС, ГК; определение № 7/01.02.2024 г. на смесен 5-членен състав на ВКС и ВАС по адм. дело № 47/2023 г. по описа на ВАС; определение № 61/26.11.2024 г. на 5-членен състав на ВКС и ВАС по адм. дело № 31/2024 г. по описа на ВАС/. В тази връзка следва да се има предвид също така, че в конкретния случай ищцата претендира обезщетение, дължимо не с основание незаконното й уволнение, а поради настъпил последващ правнорелевантен факт, по отношение на който пред административния съд би могло да се претендира обезщетение само в размер на основната заплата на служителя от деня на явяването му на работа до действителното му допускане да изпълнява служебните си задължения, но не и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Поради това компетентен да се произнесе по тази претенция е съответния местно компетентен районен съд, а именно: Районен съд – Ямбол. По изложените съображения и на основание чл. 135, ал. 5 от АПК, настоящият петчленен състав от съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд,