Определение № 544 от 05.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4598/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Т. Г. Б. и Г. В. Д., чрез адв. В. Г. Д. против определение № 447 от 21.07.2015 г., постановено по ч. гр. д. № 3280/2015 г. на ВКС, Трето гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба вх. № 12195 от 24.04.2015 г. против въззивно определение № 2566 от 06.04.2015 г. по в. ч. гр. д. № 435/2015 г. на Окръжен съд – [населено място]. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му. Навеждат се доводи, че разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК се отнася само за решения и че препратката на закона в чл. 274, ал. 4 ГПК не се отнася до случаите когато се обжалват определения, с които се дават разрешения по въпроси относно надлежното упражняване правото на иск. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното определение предходният състав на ВКС е приел, че частната касационна жалба против определение № 2566 от 06.04.2015 г. по в. ч. гр. д. № 435/2015 г. на Окръжен съд – [населено място] е процесуално недопустима, тъй като цената на всеки един от двата, заявени като частични с уточняваща молба от 30.12.2014 г. иска, е под 5000 лв. Определението правилно. Производството по делото е образувано пред Пловдивския районен съд по искова молба на Т. Г. Б. и Г. В. Д. срещу ЧСИ Д. М. за претърпени имуществени и неимуществени вреди в размер на 700 лв. по първата претенция, предявена като частичен иск от 50 000 лв., и в размер на 550 лв., предявена като частичен от 35 000 лв. Исковата молба е върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК поради неотстраняване на констатирани нередовности. С въззивното определение на Пловдивския окръжен съд първоинстанционното определение е потвърдено. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Съгласно чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела. При предявен частичен иск предмет на делото е заявената част, а не цялото материално право – ТР № 1/17.07.2001г. ОСГК на ВКС. Предвид изложеното правилно е прието, че определенията на въззивния съд по иск с цена на иска до 5000 лв. не подлежат на касационно обжалване. Водим от изложеното Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение