Определение № 257 от 30.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4745/2017 г.

Постъпила е молба от С. Г. П., [населено място], подадена чрез пълномощника и адвокат З. С., с искане да бъде изменено определение №507 от 22.06.2018 г. по гр.д. №4745/2017 г., на ВКС, ІII г.о. в частта за разноските като не бъдат присъждани деловодни разноски за А. К. С., С. С. С. и Ю. Т. К.-К.. Твърди се, че по отношение на тях касационната и жалба е недопустима, но е подадена в изпълнение на указанията на въззивния съд, според които решението подлежи изцяло на касационно обжалване. Молбата е подадена в срока по чл.248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С посоченото по-горе определение не е допуснато касационно обжалване на решение №1304 от 28.07.2017 г. по в. гр. дело № 1132/2017 г. на Варненския окръжен съд в частите касаещи присъдените на И. А. К. суми по исковете с правно основание чл. 61 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Оставена е без разглеждане касационната жалба на С. Г. П., подадена чрез пълномощника адвокат З. С., срещу решение №1304 от 28.07.2017 г. по в. гр. дело № 1132/2017 г. на Варненския окръжен съд в частите относно присъдените на А. К. С., С. С. С. и Ю. Т. К.-К. суми по предявените искове с правно основание чл. 61 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. На последните са присъдени деловодни разноски съобразно изхода на спора. Отбелязването в атакувания въззивен съдебен акт, че той подлежи на касационно обжалване, не е обвързващо, щом е приложима разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК. Ето защо молбата е неоснователна. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.