Определение № 446 от 11.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 107/2025 г.

Производството по т.д. № 107/2015 г. на ВКС е образувано по касационна жалба на Т. В. Т. от [населено място] срещу решение № 5498/10.10.2024 г. по в.гр.д. № 5909/2024 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 633/11.01.2024 г. по гр.д. № 62475/2022 г. на Софийски районен съд за признаване за установено, че Т. В. Т. дължи на „ЕОС М.“ ЕООД на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ, чл.9 ЗПК и чл.99 ЗЗД сумата от 2243,83 евро - главница за периода от 10.05.2017 г. до 10.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 21.04.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 337,16 евро - договорна лихва за периода от 10.05.2019 г. до 15.10.2020 г., на основание договор за банков кредит № 000LD-M-005315/30.11.2010 г., сключен между Т. В. Т. и „Първа Инвестиционна Банка“ АД, и договор за цесия от 11.12.2020 г., сключен между „Първа Инвестиционна Банка“ АД и „ЕОС М.“ ЕООД, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 30.05.2022 г. по ч.гр.д. № 21510/2022 г. на Софийски районен съд. Върховният касационен съд, I т.о. при извършена служебна проверка по допустимост на жалбата и след преценка на данните по делото, приема следното: Съгласно императивната разпоредба на чл.280, ал.3, т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. По отношение на делата, образувани от и срещу потребители, приложение намира правилото на чл.280, ал.3, т.1, предл. първо ГПК – необжалваемост пред ВКС на решения по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв., доколкото чл.113, изр. второ ГПК предвижда тези дела да се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес. В случая предявените по реда на чл.422, ал.1 ГПК от Т. В. Т. обективно кумулативно съединени установителни искове попадат в приложното поле на чл.113 ГПК, предвид обстоятелството, че кредитът е отпуснат на физическо лице и не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност. Същевременно всеки един от исковете е с цена под 5000 лв. – цената на иска за заплащане на главницата е в размер на 2243,83 евро, равняващи се на 4388,55 лв., а цената на иска за заплащане на договорната лихва възлиза на 337,16 евро, равняващи се на 659,42 лв. С оглед на това въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Неправилните указания на въззивния съд в диспозитива на решението относно неговата обжалваемост пред ВКС не създават за страните права, каквито законът не предвижда. По изложените съображения касационната жалба следва да се остави без разглеждане като недопустима. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд