Решение № 90 от 5.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 120/2009 г.

Решение № 90 от 5.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 120/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Бойка Ташева Производството е по чл. 290 и следв. от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат С като процесуален представител на Р. С. М. от гр. Д. срещу въззивното решение Габровския окръжен съд, постановено на 06. ХI.2008 г. по гр. д. № 229/2008 г., касационно обжалване на което е допуснато с определение от 25.VI.2009 г. по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по материалноправните въпроси: дали трудовите правоотношения на кметските наместници са могли да бъдат безсрочни преди промените в ЗМСМА по ДВ бр. 69/2006 г.; дали разпоредбата на чл. 46а от ЗМСМА в редакцията й след това изменение може да се прилага със задна дата; дали заповед за прекратяване на трудово правоотношение може да бъде законосъобразна, ако в нея е посочена само общата правна квалификация /само членовете без алинеите/ и от мотивите към заповедта не става ясно точно към коя алинея следва да бъде отнесена тя. Касационната жалба срещу въззивното решение съдържа оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност - касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявените искове. Претендират се и разноски. Ответникът по касационната жалба О. Д. е заел становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, като прецени атакуваното решение във връзка с оплакванията по същество в касационната жалба, намира, че същата е неоснователна, съображенията за което са следните: С атакуваното решение Габровският окръжен съд е потвърдил решението на Дряновския РС от 03.VII.2008 г. по гр. д. № 116/2008 г. в частта, с която са отхвърлени предявените от Р. М. срещу О. Д. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 от КТ за отмяна на уволнението със заповед № 7/1.II.2008 г., за възстановяване на работа на длъжността "кметски наместник" в с. С., с. М. и с. К. и за присъждане на 1474.20 лв. обезщетение по чл. 225 от КТ. Прието е от въззивния съд, че ищецът е бил назначен от кмета на ответната община за кметски наместник с трудов договор от 2.III. 2004 г. на основание чл. 70, ал. 1 и ал. 2 от КТ, считано от 4.III. 2004 г. за определено време - 6 месеца с краен срок 4.IХ.2004 г. След изтичане на този срок ищецът продължил да работи на длъжността, като със заповед № 7/1.II.2008 г. на новоизбрания кмет на общината трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 325, т. 3 от КТ във вр. с чл. 46а от ЗМСМА. Прието е, че след изтичането на изпитателния срок трудовият договор не се е трансформирал в безсрочен, а е бил срочен, което следва от естеството на длъжността "кметски наместник" - орган на изпълнителната власт, помощник на кмета и следващ неговия мандат. Този въпрос не е бил изрично уреден към момента на възникването на трудовото правоотношение, по силата на чл. 46а от ЗМСМА в редакцията му преди изменението през 2006 г. пълномощията на кметските наместници са се определяли с правилник за дейността и организацията на Общинския съвет. Законодателно тълкуване въпросът е намерил с допълването на чл. 46а от ЗМСМА /ДВ бр. 69/25.VIII.2006 г./, наложено от необходимостта статутът на кметския наместник да намери точен законов израз. Допълването на законовата норма по време на съществуването на трудовото правоотношение има действие и по отношение на ищеца към момента на прекратяването му. Непосочването в заповедта за уволнение на точната алинея на чл. 46а от ЗМСМА като основание за това не прави уволнението незаконно, тъй като в нея изрично е записано "поради изтичане на определения срок на основание чл. 46а от ЗМСМА", а това е срока на мандата на кмета, тъй като в нормата не е предвиден друг срок. Крайният резултат на така постановеното въззивно решение е в пълно съответствие с данните по делото и закона. уволнението на касатора - ищец от длъжността "кметски наместник" със заповед № 7/1.II.2008 г. е законно. По поставения от касатора въпрос "Дали трудовите правоотношения на кметските наместници са могли да бъдат безсрочни преди промяната в ЗМСМА по ДВ бр. 69/2006 г. " отговорът е положителен. Ищецът е назначен на процесната длъжност от кмета на О. Д. от 4.III.2004 г. съобразно разпоредбата на чл. 38, ал. 3 от ЗМСМА в редакцията й по ДВ бр. 69/2003 г. Към този момент, а и още от 1999 г., длъжността е била мандатна, т. е. тя е срочна и срокът й се определя от срока на мандата на кмета. Този извод се налага по аргумент от разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от ЗМСМА във всичките й редакции от изменението на закона по ДВ бр. 69/1999 г. до изменението на чл. 46а /ДВ бр. 69/2006 г./, с което този статут на кметския наместник вече е и изрично предвиден. Ето защо няма място за прилагане в случая на разпоредбата на чл. 46а от ЗМСМА със задна дата, в какъвто смисъл е отговорът на втория релевиран от касатора материалноправен въпрос. По третия релевиран въпрос въззивният съд се е произнесъл в съответствие със закона и с практиката на съдилищата. Действително в уволнителния акт не е посочено по коя алинея на чл. 46а от ЗМСМА е извършено прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца. Това, обаче, не е довело до неяснота за основанието за уволнение. В посочената разпоредба се съдържат само две такива основания за уволнение на кметски наместници - по ал. 2 - освобождаване от новоизбрания кмет след изтичането на срока на мандата на стария, и по т. 3 - предсрочно освобождаване без предизвестие. В разглеждания случай от текстовата част на заповедта - "поради изтичане на определения срок на основание чл. 46а от ЗМСМА" - се налага извод, че освобождаването на ищеца е по ал. 2 на посочената разпоредба, както правилно е приел въззивният съд. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 от ГПК атакуваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед този извод и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на касатора не се следват разноски. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,